Решение № 97 от 17.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900052 по описа за 2023 година

Настоящото дело е образувано по искова молба от А. А. Р., ЕГН **********, от гр.П., ул. „С. Н.“ № **, чрез пълномощника й адв. Г. Й. (**) против „Гаранционен Фонд“, Булстат 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 2.

В обстоятелствената част на ИМ са наведени следните твърдения:

На *** г., около *** ч, на път ** (** км.) настъпил пътен инцидент, при който л.а. марка “Б.”, модел “***”, с peг. № ***, на ляв завой губи контрол, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска правомерно движещия се л.а. марка “А.”, модел “**”, с peг. № ***, управляван от ищцата А. Р.. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е peг. № **** г., на РУ-МВР П. и било образувано ДП № *** г. на РУМВР П..

Вследствие на пътния инцидент, пострадалата била откарана по спешност в “МБАЛ П.” АД, където лекарите установили, че е получила фрактура с луксация на лява глезенна става и охлузване на корема. Същия ден (*** г.) била подложена на оперативна интервенция, при която под интубационна анестезия й били поставени два малеоларни внита, фрактурата 1 била фиксирала чрез реконструктивна плака с 6 отвора, проксимално и 6дистално, както и гипсова имобилизация. Твърди се, че фрактурата получена от пострадалата, била изключително тежка, тъй като й причинила силна деформация на увредения крайник.

Твърди се, че към настоящия момент ищцата се възстановявала в дома си, като ежедневието й преминавало на легло, изпитвала изключително силни болки с невъзможност да изправя и движи без чужда помощ, а според лекуващия лекар, възстановителния период щял да продължи повече от година. Пояснява се, че предвид изключително тежката фрактура през първите два месеца за битовите и ежедневните нужди се грижили близките й, които й помагали да се облича, обува, да се изправя от седнало или легнало положение, а тя приемала обезболяващи и антикоагуланти. Твърди се, че била ограничена в движенията си и почти не се движела, а когато това се налагало, задължително ползвала придружител и патерици. Това й създавало редица неудобства, тъй като и при най-елементарно движение изпитвала силни болки в увредения крайник, а при натоварване същият започвал да се подува и да отича. При промяна на времето също изпитвала силни болки, чувство на изтръпване и пулсиране. Особено нощно време не можела да се спи от болки в левия си крак, поради което й се налага да пие силни болкоуспокоителни лекарства.

Инцидентът дал отражение и върху психиката на пострадалата. Тя страдала от нарушения на съня, *********. Получила ************, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез поС.ни мисли за случилото се. Загубила желание да води какъвто и да било социален живот. Била притеснена, че няма да може да се възстанови напълно, което я карало да се чувства отчаяна и да не желае да излиза извън дома си. Към настоящия момент тя била в болничен, който щял да бъде удължен за още поне месец.

Твърди се, че във връзка с процесния инцидент, ищцата направила разходи за заплащането на проведените оперативни интервенции и лекарствени медикаменти в размер на 1044,21 лв. Вследствие на удара бил увреден тотално л.а. „А.”, „**”, с peг. № ***, собственост на ищцата, за заплащането на който се претендира сумата от 5000 лв.

Според съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с 2 peг. № **** г. на РУ на МВР П., към датата на пътния инцидент л.а. марка “Б.”, модел “***”, с peг. № ***, *** г., нямал сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност”.

С молба вх. № *** г. ищцата завела писмена претенция, с която е поискала изплащането на застрахователно обезщетение от ГФ и въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне изтекъл на 27.09.2022 г. ответникът все още не заплатил обезщетение на ищцата.

Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 27.06.2022 г., датата на която ответникът бил поканен, до окончателното плащане на сумата - за претърпените от нея неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП; както и сумата 6044,21 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата ИМ, до окончателното плащане на сумата, представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди за заплащане на проведеното лечение и увредения л.а. нейна собственост.

Претендира се присъждане на адв. възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се съдържа становище за изцяло неоснователност на претенциите.

Не се спори, че ГФ е бил сезиран от ищцата, в която връзка била образувана щета № *** г. и № *** г., като пострадалата била уведомена, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2. б.“а“ от КЗ, които и до момента не били представени пред ГФ по щетата, а и по настоящото дело, а именно писмени данни за хода и резултата от образуваното ДП № **/*** г. по описа на ОД на МВР- П. -влязъл в сила акт на компетентен орган, срещу сочения за виновен водач - присъда, споразумение и др. съгласно изискванията на чл.558, ал.6 от КЗ, в т.ч. фактури и фискални бонове в оригинал.

Възразява се, че липсвали доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, както и за поведението на участниците в него. Развиват се съображения.

Във връзка с оспорване на механизма на ПТП е направено и 3 възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, за която се сочи, че която вероятно е пътувала в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което било в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична и съставлявало нарушение на чл.137а от ЗДвП. В тази насока са направени и доказателствени искания.

Оспорват се освен това изцяло размерите на претенциите за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, а отделно и по основание - имуществените вреди по л.а. А. **. Излагат се съображения, че предявените размери са прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика към датата на ПТП.

Претенцията за имуществени вреди за л.а. „А.“ ** се явява прекомерно завишен от гледна точка на изисквания, залегнали в действащата към датата на ПТП Методика на ГФ за определяне на действителните стойности и изплащане на обезщетения при имуществени вреди и в разрез с разпоредбите на „Наредба № 49 от 161.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл.249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства“.

Отделно се оспорва изцяло и претенцията за лихва от 27.06.2022 г., като се твърди, че претенцията пред Фонда била отправена на 27.06.2022 г., но не ставало ясно как ищцата е определила, че следва да претендира законна лихва за забава именно от тази дата. Развиват се доводи, че ГФ не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на определената в КЗ процедура, поради което на основание чл.558, ал.7 от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. В случая по предявените в ГФ претенции на ищцата били образуван 2 бр. щети по които Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. Акцентира се, че в настоящото производство, не били представени необходимите документи, за да може да бъде определено обезщетение, поради което ответникът бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по претенциите. ГФ уведомил ищцата, че следва да представи необходимите доказателства, от които да е видно основанието за определяне на обезщетение, които не били 4 представени, а напротив – била заведена настоящата ИМ. В тази връзка се сочи, че Гаранционен фонд следва да се счита в забава от датата на завеждане на ИМ - 28.02.2023 г.

Иска се отхвърляне на претенциите.

Претендират се разноски по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 450 лв., както и сторени в хода процеса съдебно – деловодни разноски. Процесуалното представителство на фонда се осъществява от адв. С. М. от АК-П., преупълномощен от Еднолично адвокатско дружество „М.“.

С Определение № 424/23.11.2023 г. съдът е допуснал привличането на И. А. С., като трето лице – помагач на ответника, който в срока по чл.367 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Н. Г. е подал писмен отговор, в който е изразено становище, че предявения иск е допустим и основателен.

Възразява се, че размерът на претенцията обаче бил силно завишен, поради което искът следва да бъде уважен частично. Направено е и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Страните в процеса не са упражнили правата си по реда на чл. 372 и чл.373 от ГПК.

Страните по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.

Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и правна страна:

Предявените претенции намират правното си основание в разпоредбите на чл.558, ал.5 КЗ във вр. чл. 519, ал.1, т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Безспорно е в процеса, а и от приложеното към настоящето дело АНД № ***г. по описа на П. РС, приключило с Решение № *** г., потвърдено с Решение № ***г. по ВАНД № ***г. на ОС-П., в законна сила на ***г., се установява, че И. А. С. е признат за виновен в това, че на *** г. по път ***** км., свързващ гр. П. и с. Б., при управление па МПС - л.а. "Б. ***" с peг. № ***, нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно чл. 5.

(1); чл.16, ал.1. т.1, Чл. 20. (1), и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. А. Р. от гр. П., изразяваща се в „триглезенно счупване на левия 5 крак, причинило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за около 5-6 месеца от датата на травмата - престъпление по чл. 343, ал,1, б.,“б“-предл.второ във вр. с чл.342. ал.1 НК и чл.5, ал.1, т.1, чл.16, ал.1. т.1 и чл.20. ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.78а ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено адм. наказание - глоба.

Относно направените от ответния ГФ възражения за съпричиняване от страна на ищцата е приета САТЕ – основно и допълнително заключения, която като компетентно изготвена въз основа на всички събрани в процеса относими доказателства и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира. От същата се установява, че процесното ПТП е настъпило в резултат на нарушаване правилата за движение от страна на причинилия го виновен водач. Липсват данни с действията си ищцата да е допринесла за настъпването му. В този смисъл експертът сочи, че автомобилът, управляван от ищцата, е с фабрично монтирани триточкови инерционни предпазни колани, както на предните две места, така и на задните три. Според заключението на приетата по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р П. М., която като неоспорена от страните и кореспондираща изцяло с доказателствения материал по делото съдът изцяло кредитира, ищцата категорично е била с поставен предпазен колан, което личало от получените от нея травматични увреждания – охлузване на предната коремна стена.

Относно характера и степента на получените други увреждания от пострадалата ищца от СМЕ, се установява, че непосредствено след настъпване на ПТП-то ищцата е приета за лечение в ОТО на МБАЛ-П., където е поставена на директна скелетна екстензия и оперирана на следващия ден. Извършено било открито наместване на фрактурите и вътрешна фиксация с два малеоларни винта на счупването на голямопищялната кост и реконструктивна плака с шест отвора на малкопищялната кост. Наложена била гипсова имобилизация и е проведено медикаментозно лечение. Предвид тежестта на увреждането на глезенната става, ангажиращо всичките й елементи – кости, ставна капсула, ставен хрущял, връзков апарат, околни тъкани, ищцата е търпяла изключително силни болеви усещания в острия период на травмата, налагащи прием на обезболяващи и комплексна терапия за периода на болничния престой и следхоспитализационния период. Наред с това травматичните увреждания са от такъв характер, че налагат нуждата от чужда 6 помощ за всички обичайни ежедневни житейски дейности за период от около месец и половина. Експертът отбелязва, че след непосредственото махане на гипса предвижването на ищцата е било възможно единствено с помощни средства, като накуцването й е продължило около 4 месеца след травмата.