Определение № 273 от 18.02.2020, Районен съд - Бургас

О

П

Р

Е

Д

Е

Л

Е

Н

И

Е

№______, гр.Бургас, 18.02.2019 г.

Районен съд – Бургас, XXII наказателен състав, в закрито заседание на 18.02.2019 г., като изслуша докладваното от съдия Гемеджиев ЧНД №149 по описа за 2020 г., за да се произнесе установи следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.3-6 НПК

Делото е образувано по повод постъпила жалба от В.С.С., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Теодора Кирова Николова, ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: ***, чрез адв.Сава Каров от Адвокатска колегия – Бургас с адрес на кантора: гр.Бургас, улица „Пиротска“ №26 – партер, офис №2.

Жалбата е подадена против Постановление от 13.12.2019 г. на Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателно производство – досъдебно производство №225/2018 г. по описа на 02 РУ към ОД на МВР – гр.Бургас; вх.№10136/2017 г. и пореден №801/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас.

С жалбата се изразява несъгласие с постановлението на прокуратурата. Счита се, че доводите на прокурора най-вече по отношение липсата на престъпен състав по чл.290 НК се считат за несъстоятелни.

Обжалваното постановление на Районна прокуратура – Бургас е постановено на 13.12.2019 г. От приложеното постановление (л.251 от д.п.) се установява, че препис от същото е получено от адв.Каров на 07.01.2020 г., а сега разглежданата жалба е постъпила в Районна прокуратура – Бургас на 14.01.2020 г.

При това положение съдът приема, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.243, ал.4 във връзка с чл.183, ал.2 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство досъдебно производство

№225/2018 г. по описа на 02 РУ към ОД на МВР – гр.Бургас; вх.№10136/2017 г. и пореден №801/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас е образувано по реда на чл.212, ал.1 НПК със собствено Постановление от 09.03.2018 г., за това, че на неустановена дата през месец юни 2016 г., в гр. Бургас, подбуждал В.С.С.,*** към престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК във връзка с разследване по досъдебно производство № 434 ЗМ-603/2016 г. по описа на Второ РУ на МВР - Бургас, вх. № 6559/2016 г., пор. 311/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – престъпление по чл. 293, ал.1 НК.

Установената фактическа обстановка е следната:

С. Д. живеел на семейни начала със св.Т. С.. С. Д., св.С. и дъщеря ѝ В.С. обитавали едно домакинство в помещенията на жилище на втори етаж от къща в град Бургас, кв. Ветрен, улица „Емине“ №24. Като партньор на Теодора С., Д. се грижел за отглеждането и възпитанието на малолетната В.С..

Д. се ползвал от доверието на детето като лице, съжителстващо от години с майка му.

Бащата на В.С.

– св. С.С., живеел в гр.Черноморец, к-с

Свети Никола, с втората си съпруга и нейните две деца.

В периода от

01.04.2016 г. до 13.06.2016 г., Дойчев, който не работел редовно, пребивавал преимуществено в дома си на посочения адрес. В същия период Теодора С. работела като шивачка в „Демакс Трейд“ ООД. Работното ѝ място се намирало в гр.Бургас, в района на стадион „Черноморец“ и в близост до пристанищния комплекс на града.

Обичайно тя се прибирала от работа в дома си около 17.30 часа – 18.00 часа, но понякога закъснявала и до по-късно.

В.С. била ученичка в VI – ти клас на ОУ „Христо Ботев“, находящо се в гр. Бургас, кв.Ветрен. Учениците в училището всяка година целогодишно посещавали учебни занятия в първа смяна – от 07.55 часа до 13.20 часа. В.С. се прибирала в дома си след училище обичайно около 13.30 часа. В следобедните часове в периода от 01.04.2016 г. до 13.06.2016 г., В.С. и С. Д.били сами в дома им до около 17.30 часа – 18.00 часа. След това Т. С. обикновено се завръщала от работа. С. Д. решил да се възползва от доверието на В.С. към него като лице, съжителстващо от години с майка му, съответно от положението на зависимост и надзор, в което се е намирало детето спрямо него, като използвайки отсъствията на св. Т. С. от техния дом, да се съвкупява с В.С..

На неустановена дата в началото на периода от 01.04.2016 г. до 13.06.2016 г., С.Д. осъществил първото си съвкупление с В.С.. Това се случило в помещенията на посоченото жилище на втори етаж от къщата в гр.Бургас, кв.Ветрен, улица „Емине“ № 24. По това време Т. С. отсъствала и била на работа. Пострадалата се изкъпала и по халат излязла от банята. Д. се приближил до нея и я разсъблякъл гола. Свалил и своите дрехи и поставил на половия си член презерватив. Последният Д. взел от стая, която ползвал с Т. С. като спалня.

За да принуди св. В. С. към това първо съвкупление, Д. използвал сила.

Той я бутнал с ръце и така я накарал да легне на легло, разтворил краката ѝ, легнал върху нея и я притискал с тежестта на тялото си, държал ръцете ѝ към леглото и ги стискал, с ръка натискал врата ѝ и гърба ѝ към леглото.

В.С. започнала да плаче и да се съпротивлява, бутайки Д. и опитвайки се да движи ръцете си, но въпреки явното и обективирано нежелание на детето спрямо него да бъде осъществено съвкупление, Д. продължил с действията си, насочени към извършване на половия акт. Той поискал от В.С. да прекрати съпротивата си, сочейки, че същата е безсмислена, защото неизбежно щял да се съвкупи с нея. След това Дойчев извършил самото съвкупление, като половият му член проникнал във влагалището на малолетната С.. Тя поискала от Д. да прекрати действията си, но той продължил да се съвкупява с нея. По време на съвкуплението св. В. С. изпитвала силна болка, защото за нея това бил първият сексуален контакт. След това Д. я оставил да се облече. Тя изпитвала болка в ръцете си, стискани от обвиняемия преди и по време на съвкуплението. За да сломи допълнително съпротивата на В.С. и с цел да продължи да се съвкупява с нея и след описания първи полов акт, Д. я заплашил, че щял да я намери, а майка ѝ щяла да остане сама, ако сподели на някого за половия акт. След като Т. С. се прибрала в жилището В.С. не ѝ споделила за случилото се, защото изпитвала страх от Д., породен от неговото поведение и употребените от него сила и заплашване.

След описаното първо съвкупление с В.С., Д. многократно се съвкупявал с нея в рамките на горепосочения период. Половите актове били осъществявани от него спрямо детето в дома им на посочения адрес в гр.Бургас, кв.Ветрен, улица „Емине“ № 24. Това ставало в следобедните часове на дните, в които Т.а С. отсъствала поради работата си. При тези съвкупления, за да сломи първоначално оказваната от В.С. съпротива, Дойчев използвал идентични на описаните сила и заплашване спрямо детето - бутал с ръце и така я карал да легне на легло, разтварял краката ѝ, лежал върху нея и я притискал с тежестта на тялото си, държал ръцете й към леглото и ги стискал, с ръка натискал врата ѝ и гърба ѝ към леглото и я заплашвал, че щял да я намери, а майка ѝ щяла да остане сама, ако сподели на някого за съвкупленията.

Класът на В.С. имал класно по български език на 11.05.2016 г. На тази дата, следобед, в дома им на посочения адрес – гр.Бургас, кв.Ветрен, улица „Емине“ № 24, в отсъствие на Т. С., Д.в отново се съвкупил с В.С., прониквайки с половия си член във влагалището ѝ, използвайки идентични на описаните сила и заплашване спрямо детето, за да сломи оказваната от него съпротива. В.С. запомнила деня на това съвкупление поради класното по български от същата дата.

Така в рамките на горепосочения период Д.в извършил многократни съвкупления с В.С. ***, в отсъствието на Т. С.. Д. ползвал презервативи при тези полови контакти. Обичайно след съвкупленията, при които Дойчев еякулирал, той завързвал на възел използваните от него презервативи, увивал ги в хартия или в мокри кърпички, и ги изхвърлял, включително в кошче в стая в посоченото жилище, ползвана от детето и обособена като детска стая. Това било забелязано от В.С.. Д. избърсвал себе си и В. с мокри кърпички. За да извършва тези съвкупления и за да неутрализира съпротивата на В.С. и нейното нежелание за участие в половите актове, Д. използвал описаните сила и заплашване спрямо детето. Освен това, Д. заявявал на детето, че ако разкаже на някого за съвкупленията, той щял да влезе в затвора, където сам щял да стане жертва на сексуални посегателства.

Приблизително около средата на горепосочения период В.С. спряла да се съпротивлява на действията на Д. преди и по време на съвкупленията с нея. Тя решила, че няма смисъл да се съпротивлява, защото въпреки оказваната до този момент съпротива Д. продължавал да се съвкупява с нея. Освен това оказваната първоначално от детето съпротива била преодолявана от Д. чрез описаните сила и заплашване, след които били извършвани половите актове. Тя не споделила на никого за сексуалните посегателства на Д.в спрямо нея, защото се страхувала от него, а и се опасявала, че неговите заплахи – че ще я намери и че майка ѝ ще остане сама, ще се реализират.

На 26.05.2016 г. при разходка в района на Приморски парк в гр.Бургас, на Н. Х. Д. – майка на Т. С. и баба на В.С., направило впечатление, че Д. не се движел в близост до детето В., а застанал между нея и внучката ѝ. Начинът, по който той гледал В., породил в Добрева усещане, че Дойчев изпитвал ревност към детето. На 27.05.2016 г. В.С. споделила с баба си, че не можела да споделя проблемите с майка си, защото тя не я разбирала. Освен това В.С. посочила, че не искала майка ѝ да остане сама. На Добрева отделно било направило впечатление, че Д. се държал с детето В. сякаш я „притежавал“ като ѝ казвал какви дрехи да облича и как да се държи.

Св.Ц. К. забелязала, че В.С. изглеждала притеснена и стресната. Тя споделила съд св.К., че Д. я тормозел, но не можела да разкаже за това на майка си, защото Т. С. щяла да се скара с него, двамата щели да се разделят, а майка ѝ щяла да остане сама.

И пред св.К., В.С. споделила, че плаче. Св.. посочила на В., че може да сподели проблемите си с чичо си – З. К., но детето заявило, че не можело да говори с него. Тогава св.К. посъветвала В. да сподели за нещата, които я тревожат на баща си.

На 13.06.2016 г., след като окончателно ѝ дотегнало да бъде използвана от Д. за задоволяване на сексуалните му потребности, В.С. позвънила по телефона на баща си и плачейки поискала от него веднага да я вземе при себе си. Св.С. незабавно посетил кв.Ветрен, където на крайна улица намерил скрита дъщеря си. Тя разказала на св.Стойков, че е имала сексуални контакти с Дойчев. Св.С. не поискал от детето да му разказва в детайли за случилото се, защото то било в шок. Все пак В.С. разказала на баща си, че сломявайки нейната съпротива, Д. се е съвкупявал няколкократно с нея. Тя заявила на баща си, че страхувала от Дойчев и за това не му е споделила по-рано за случилото се. Св.С. позвънил на Т.а С. като ѝ описал разказаното от дъщеря им, но тя не повярвала на чутото. Св.С. отвел дъщеря си във 02 РУ – Бургас, за да подадат сигнал за случая.

Във връзка със случая било образувано досъдебно производство № 434 ЗМ-603/2016 г. по описа на 02 РУ на МВР – Бургас; пр. вх. № 6559/2016 г. и пор. № 311/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас. В хода на същото бил проведен разпит на св.В.С.

/тринадесетгодишна/, пред съдия по реда на чл. 223 НПК, обективиран в протокол от 14.06.2016 г. по ЧНД № 584/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. В дадените от нея свидетелски показания в рамките на този разпит, В.С. заявила, че докато били сами вкъщи със Сава Дойчев, той я бутнал на леглото и ѝ казал да не мърда оттам. Същата посочва, че след това Д. се върнал, като носел презерватив, както и че тя го е бутнала и се е разревала. Твърди също, че той ѝ казал да спре, защото няма смисъл и щяло да стане. В. посочила, че двамата с Дойчев правили секс, като твърди, че той я бутнал на леглото, съблякъл се и разкрачил краката ѝ и се съвкупил с нея. В.С. подробно и с детайли описала множеството съвкупления, извършени от Дойчев с нея, както и че се е страхувала от него, поради което не е споделила с никого за случая.

Горепосоченото досъдебно производство било внесено от прокурор с обвинителен акт срещу С. Р. Д. за престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, т.

2, вр. чл. 26 НК.

Във връзка с внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 152/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. В хода на съдебно заседание по делото от 04.07.2017 г., свидетелската В.С. /непълнолетна/ посочва, че не е имала сексуални отношения със Д., както и че същият по никакъв начин не я е докосвал, нито пък тя него. В.С. посочва също, че не е имала сексуален акт с Д., както и че не е имала сексуален контакт с някого въобще. В същото съдебно заседание са били прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК свидетелските ѝ показания, дадени пред съдия на досъдебното производство в протокол от 14.06.2016 г. по ЧНД № 584/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.