Определение № 1214 от 18.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1214 гр. София, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601570 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения С. С. Т. срещу определение на СГС по НЧД № 6921/25 год.,постановено на 28.11.2025 год.,с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Осъденото лице твърди,че здравословното му състояние е влошено,като страда от диабет тип 2 и диабетна полиневропатия и в затвора не може да получи нужното лечение.Все във връзка със заболяванията поддържа,че не е могъл да работи в рамките на девет месеца и затова е получил само една награда и не е наказван.По отношение на изпълнение на плана на присъдата посочва,че изпълнява поставените му задачи,не употребява алкохол от 2020 год.,а след освобождаването му ще бъде трудово ангажиран във фирма „Алвимекс Естейт „ЕООД-София,в която връзка представя уведомление от управителя на това дружество от 23.10.2025 год.Прави искане за отмяна на определението и условно предсрочно освобождаване.

Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата,приема за установено следното:

Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в предвидения в закона срок,но по съществото си е неоснователна.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода С.

Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода,тъй като макар да е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание,не са налице убедителни доказателства за поправянето му.В тази насока се е 1 подкрепил с дадените от затворническата администрация отрицателни становища , отразеното в доклада на ИСДВР и резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата.

Прочитът на материалите по делото дава основание на въззивния съд да се солидаризира с изводите на първостепенния и това е така,защото липсват доказателства за завършен,необратим процес на поправяне при осъдения Т..

Видно е от данните по делото,че последният изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца за престъпление по чл.343б,ал.2 от НК,наложено му по НОХД № 9092/20 год. на СРС. Началото на изтърпяване на наказанието е поставено на 01.12.2024 год. при общ режим,като към момента на постановяване на атакуваното определение е изтърпял 1 година,1 месец и 2 дни с остатък от 4 месеца и 28 дни.Т. продължава да изтърпява наказанието си при общ режим в ЗООТ „***“ от 12.12.2024 год.

Според доклада на ИСДВР същият не е наказван и не е награждаван,като във връзка с влошеното му здравословно състояние в немалък период от време,не е бил включен в трудова дейност и едва след като се е възстановил е започнал работа от 08.08.2025 год. като помощник-строител поддръжка на ВИК в ЗООТ „***“ и до момента изпълнява поставените му задачи,без да са регистрирани нарушения на трудовата дисциплина.За периода на изтърпяване на наказанието Т. е участвал в турнир по шах и турнир по табла.

Анализът на оценката на риска от правонарушения сочи констатирани средни стойности на риска от рецидив-44 т.,които не са редуцирани към момента.

Отчетени са проблемни зони в отношението му към правонарушението,в която насока е отразено,че е постигната голяма промяна,тъй като Т. е започнал да дефинира собствения си принос в проблемите и да декларира мотивация за промяна предвид първоначалното му отричане на криминалното му поведение,напредък е отбелязан и относно злоупотребата с алкохол,като в условията на контролирана среда такава употреба не е констатирана.Други дефицити са констатирани в уменията му за мислене,в която връзка е отбелязано,че не осъзнава последствията от действията си,постига някои от целите си с деликт в поведението,а рискът от вреди е оценен като висок.

Направен е обобщен извод,че въпреки постигнатия напредък,на база на обремененото му съдебно минало,е необходимо регистрираните положителни промени в поведението на същия да се затвърдят трайно във времето за успешна ресоциализация.Посочено е още,че към този момент все още не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието,тъй като режимът на изтърпяване не е заменен с лек и е необходимо затвърждаване и реализиране на корекционния процес в условията на занижен контрол и надзор в открит тип.

В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са поставени цели за формиране на нагласи за законосъобразен начин на живот,последователност при разпознаване на проблемите,предприемане на необходимите стъпки за справяне с тях и развитие на нагласи са спазване на нормите и правилата чрез индивидуална консултативно-корекционна 2 работа,беседи и включване в общопенитенциарни дейности.

Становището на Началника на СЦЗ е ,че при Т. не са налице категорични данни за поправянето му,целите и задачите,заложени в плана на присъдата ,не са изпълнени,дефицитите по проблемните зони не са преодолени,риска от вреди е във високи стойности,прогресивната пенитенциарна система не е приложена.

С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав споделя извода на първата инстанция,че е налице формалната предпоставка на чл.70,ал.1,т.2 от НК ,тъй като лишения от свобода Т. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание,каквото е изискването на закона,но досежно обосноваване на извода,че са налице и предпоставките по чл.439а от НПК, в конкретния случай липсват убедителни доказателства за поправянето на осъдения.

От становищата и докладите се установява,че при него корекционния процес не е завършил,все така е налице висок риск от вреди за обществото и риск от рецидив в средни стойности и продължават да съществуват проблемни зони,за преодоляването на които корекционния процес следва да продължи. От планирането на присъдата му е видно,че за постигане на набелязаните цели са предвидени както индивидуални,така и групови форми на участие.

Това дава основание и на настоящият съдебен състав да приеме,че макар и да е постигнат известен напредък в корекционният процес,то продължават да съществуват проблемни зони,които препятстват извод за положително развитие на личността,което да е необратимо.Не могат да бъдат пренебрегнати и данните,че през целия период на изтърпяване на наказанието рискът от вреди към обществото е останал във високи стойности,а рискът от рецидив е останал константен в средния диапазон.

Трудовата му активност идва да покаже,че макар при Т. да е започнал процес на поправяне,то той не е завършен предвид наличието на посочените по-горе дефицити,които е необходимо да бъдат преодолени,така че да се направи извод за завършена и необратима промяна у осъдения и да се приложи в цялост прогресивната система за изпълнение на наказанието.

По отношение на здравословното му състояние е несъмнено установено,че той страда от захарен диабет тип 2 и диабетна полиневропатия,в която връзка правилно първоинстанционният съд е посочил,че същото е ирелевантно в това производство,а може да бъде предмет на разглеждане при условията на чл.447,т.3,поради тежко заболяване на осъдения и по реда на чл.448 от НПК.

Представеното от лишения от свобода Т. уведомление от работодател с поет ангажимент да бъде назначен на работа след освобождаването му е обстоятелство,което следва да бъде ценено от затворническата администрация при преценката за неговата бъдеща ресоциализация,но само по себе си не е от естество да доведе до искания от осъдения резултат при наличието на посочените по-горе дефицити и констатирани риск както от вреди за обществото,така и от рецидив,за преодоляването на които корекционната дейност следва да продължи.

3

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6096 от 28.11.2025 год. на СГС,НО,5 състав,по НЧД № 6921/25 год.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1214 гр. София, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601570 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения С. С. Т. срещу определение на СГС по НЧД № 6921/25 год.,постановено на 28.11.2025 год.,с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Осъденото лице твърди,че здравословното му състояние е влошено,като страда от диабет тип 2 и диабетна полиневропатия и в затвора не може да получи нужното лечение.Все във връзка със заболяванията поддържа,че не е могъл да работи в рамките на девет месеца и затова е получил само една награда и не е наказван.По отношение на изпълнение на плана на присъдата посочва,че изпълнява поставените му задачи,не употребява алкохол от 2020 год.,а след освобождаването му ще бъде трудово ангажиран във фирма „Алвимекс Естейт „ЕООД-София,в която връзка представя уведомление от управителя на това дружество от 23.10.2025 год.Прави искане за отмяна на определението и условно предсрочно освобождаване.

Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата,приема за установено следното:

Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в предвидения в закона срок,но по съществото си е неоснователна.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода С.

Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода,тъй като макар да е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание,не са налице убедителни доказателства за поправянето му.В тази насока се е 1 подкрепил с дадените от затворническата администрация отрицателни становища , отразеното в доклада на ИСДВР и резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата.

Прочитът на материалите по делото дава основание на въззивния съд да се солидаризира с изводите на първостепенния и това е така,защото липсват доказателства за завършен,необратим процес на поправяне при осъдения Т..

Видно е от данните по делото,че последният изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца за престъпление по чл.343б,ал.2 от НК,наложено му по НОХД № 9092/20 год. на СРС. Началото на изтърпяване на наказанието е поставено на 01.12.2024 год. при общ режим,като към момента на постановяване на атакуваното определение е изтърпял 1 година,1 месец и 2 дни с остатък от 4 месеца и 28 дни.Т. продължава да изтърпява наказанието си при общ режим в ЗООТ „***“ от 12.12.2024 год.

Според доклада на ИСДВР същият не е наказван и не е награждаван,като във връзка с влошеното му здравословно състояние в немалък период от време,не е бил включен в трудова дейност и едва след като се е възстановил е започнал работа от 08.08.2025 год. като помощник-строител поддръжка на ВИК в ЗООТ „***“ и до момента изпълнява поставените му задачи,без да са регистрирани нарушения на трудовата дисциплина.За периода на изтърпяване на наказанието Т. е участвал в турнир по шах и турнир по табла.

Анализът на оценката на риска от правонарушения сочи констатирани средни стойности на риска от рецидив-44 т.,които не са редуцирани към момента.

Отчетени са проблемни зони в отношението му към правонарушението,в която насока е отразено,че е постигната голяма промяна,тъй като Т. е започнал да дефинира собствения си принос в проблемите и да декларира мотивация за промяна предвид първоначалното му отричане на криминалното му поведение,напредък е отбелязан и относно злоупотребата с алкохол,като в условията на контролирана среда такава употреба не е констатирана.Други дефицити са констатирани в уменията му за мислене,в която връзка е отбелязано,че не осъзнава последствията от действията си,постига някои от целите си с деликт в поведението,а рискът от вреди е оценен като висок.