Определение № 1715 от 05.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1715 гр. София, 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20261100600350 по описа за 2026 година Производството пред Софийски Градски съд е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба от Г. Д. Д. чрез адв. Р. А. от САК, с която се атакува определение (озаглавено разпореждане) от 11.11.2025 г., постановено по НЧД № 15241/2025 г. по описа на СРС, 12-ти състав, с което е потвърдено постановление от 04.07.2025 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1697/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 33079/2021 г. по описа на СРП.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция и че същият е изготвен при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл.61 от НК, което е посочено като основание за прекратяване на наказателното производство от СРС, респ. СРП. Сочи се, че извършеното деяние не е в условията на увлечение и лекомислие, че се отличава с висока степен на обществена опасност, както и посочване на неправилна правна квалификация. Иска се отмяна на атакуваното определение, съответно на постановлението на СРП и връщане на делото с указания към наблюдаващия прокурор.

ВНЧД №350/2026 г. по описа на СГС е образувано на 16.01.26 г., като същото първоначално е било разпределено на съдия Антон Урумов, който в последствие е назначен на длъжност прокурор във ВКП. Съгласно Заповед 1

№РД-08-780 от 05.02.2026 г. на председателя на СГС, преразпределено на настоящия съдия-докладчик на 10.02.2026г. делото е

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди възраженията, изложени в депозираната жалба, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения:

Досъдебно производство № 1697/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 33079/2021 г. по описа на СРП е образувано по реда на чл.212, ал.2 от НПК и е водено за това, че на 13.09.2021г. около 17:00 часа в гр.София, в локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в посока център и пред спирка на градски транспорт „Райска градина“ е причинена средна телесна повреда, чрез нанасяне на удар с крак, изразяваща се в счупване на предмишницата на лявата ръка на Г. Д. Д. - престъпление по чл.129, ал.2, пр.3 вр. ал.1 от НК.

Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на разследването, Софийски районен съд е възприел фактическата обстановка, установена от СРП, а именно следната:

На 13.09.2021 г., около 17:00 часа, пострадалият Г. Д. пътувал в лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с peг. № ****, заедно със съпругата си – свидетелката В. Д.а, която шофирала. Движели се в локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в посока център.

По същото време 16-годишният (към онзи момент) Й.Н. се намирал на бул. „Цар Борис III“ в близост до спирка на градския транспорт „Райска градина“ заедно с приятелите си – свидетелите Х.К. и В.С. и още две лица.

Когато автомобилът „Хонда“ на свидетелите Д.и наближил младежите, свидетелката Д.а им подала сигнал с клаксона, а съпругът й отворил прозореца на автомобила и казал да се преместят, но те не го направили.

Свидетелят Д. слязъл от колата, приближил се към момчетата афектиран и бутнал Й.Н. в гърдите. Стигнало се до вербална и физическа разправа, при която свидетелят Д. и Й.Н. взаимно си нанасяли удари. Г. Д. отишъл до багажника на автомобила си и взел чистачка от там, с която замахнал и 2 одраскал Николов в областта на гърлото. В резултат на това Й.Н. нанесъл удар към свидетеля Д., като последният паднал на земята. Свидетелят Д. се предпазвал с лявата си ръка, като в следствие на удара с крак довело до счупване на лявата лакътна кост на пострадалия.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установяват причинените телесни увреждания от Й.Н. по отношение на пострадалия Д., тяхната медикобиологична характеристика, както и че може да се извлече извод за наличието на пряка причинно-следствена връзка между нанесения удар в областта на лявата ръка от Й.Н. към пострадалия и настъпването на съставомерния резултат.

В хода на досъдебното производство е изготвена и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза по отношение на Й.Н., от заключението на която се установява, че към датата на деянието - 13.09.2021 г.

Й.Н. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като същевременно вещите лица са изразили становище, че той е действал вследствие на юношеско лекомислие и увлечение.

В хода на наказателното производство няма привлечени към наказателна отговорност лица.

След извършване на всички възможни действия по разследването, с постановление от 04.07.2025 г. наблюдаващият прокурор е прекратил воденото наказателно производство, приемайки, че са налице предпоставките на чл.61, ал.1 от НК, а именно, че деянието е извършено от непълнолетен поради увлечение и лекомислие и същото не представлява голяма обществена опасност.

В производството по съдебен контрол на прокурорското постановление, с което се прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК, в правомощието на съда е да провери неговата обоснованост и законосъобразност.

Действително към датата на деянието деецът е бил непълнолетен, като съгласно заключението на изготвената в досъдебното производство СППЕ деянието е извършено при лекомислие и увлечение.

Настоящият състав приема и изводите на СРС и СРП, че деянието не 3 представлява голяма обществена опасност, доколкото е извършено внезапно и импулсивно, без проява на особена упоритост и жестокост.

Независимо от това, формираните от представителя на СРП изводи относно приложимост на чл.61, ал.1 от НК, намерили потвърждение и в акта на СРС, са в противоречие със закона.

В конкретния случай, към датата на постановлението на СРП 04.07.2025 г. соченият за извършител Й.Н. вече е бил пълнолетен, а една от предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.61, ал.1 НК е спрямо дееца да може успешно да се приложи някоя от възпитателните мерки по ЗБППМН.

По аргумент за противното, с оглед факта на настъпване пълнолетие на извършителя, не може да се приеме, че обществената опасност може успешно да бъде неутрализирана с по-леки мерки от наказателните, съответно за дееца не са приложими мерките по ЗБППМН.

За пълнота следва да се посочи, че действително на стр.2 в акта на СРС е посочена цифрова квалификация – чл.130, ал.1 от НК, което според настоящия състав може да се приеме за техническа грешка, т.к. съдът словесно е обсъдил квалификация за средна телесна повреда. Същевременно за прецизност следва да се отбележи, че районният съд се е произнесъл с „разпореждане“, а съгласно разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК би следвало да стори това с „определение“.

От друга страна въззивният състав констатира, че в конкретния случай по делото е настъпила абсолютната погасителна давност. Това е така, тъй като деянието е извършено на 13.09.2021 г. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.1 т. 3 от НК за непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс се заменят, като в случая лишаването от свобода за повече от пет години – с лишаване от свобода до три години. По делото няма привлечено обвиняемо лице.

Независимо от това, в случая абсолютната погасителна давност е в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца, т.е. е настъпила на 13.03.2026 г.

Предвид констатираното последно обстоятелство, съставът на СГС намира, че следва да бъде изменено постановлението на прокурора, респективно решението на СРС, досежно основанието за прекратяване на наказателното производство, а именно по чл.24 ал.1 т.3 НПК.

С оглед на гореизложените съображения, Софийски Градски съд 4 намира, че определението на СРС и постановлението на СРП следва да бъдат изменени в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.6 т.2 от НПК, СГС, НО, 18ти въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение (озаглавено разпореждане) от 11.11.2025 г., постановено по НЧД № 15241/2025 г. по описа на СРС, 12-ти състав, с което е потвърдено постановление от 04.07.2025 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1697/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 33079/2021 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.129, ал.2, пр.3 вр. ал.1 от НК, в ЧАСТТА относно основанието за прекратяване, като същото следва да се счита прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.3 НПК.

ИЗМЕНЯ постановление от 04.07.2025 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1697/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 33079/2021 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.129, ал.2, пр.3 вр. ал.1 от НК В ЧАСТТА относно основанието за прекратяване на наказателното производство, като същото следва да се счита прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Да се уведоми жалбоподателя Г. Д. Д., чрез адв.Р. А. от САК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5