Решение № 1713 от 18.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1713 гр. Варна, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Ц. Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100502566 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН вр. Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ИР. АН. Ц. срещу Решение № 839 от 12.07.2021г. по гр.д. № 3793/2021г. по описа на ВРС, 43-ти състав, с коeто на основание чл.

5, ал. 1 от ЗЗДН е отхвърлена молбата на въззивницата за постановяване на мерки за защита от актове на домашно насилие, извършени на 06.03.2021г., 09.03.2021г. и на 14.03.2021г. по отношение на извършителите ЦВ. В. Г. с ЕГН ********** и Д. В. Г. с ЕГН ********** по реда на ЗЗДН.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че установените по делото факти са анализирани превратно и противоречиво от ВРС, извън предмета на доказване по делото. Молбата е основана на твърдения за осъществени от ответниците актове на психическо и емоционално насилие, в проведени от нея и чрез дъщеря й телефонни разговори, в които ответниците отправили към молителката заплахи и закани за саморазправа. Така описаните актове са декларирани в декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Като доказателства по делото са приети разпечатки за детайлно потребление на посочените мобилни номера, звуков файл от подаден сигнал на тел 112, както са събрани и гласни доказателства. От съвкупността им се установява, че на описаните дати, място и обстоятелства, спрямо молителката са отправени закани и заплахи от ответниците, съставляващи по правната си същност актове на психическо и емоционално насилие по смисъла на ЗЗДН. Ирелевантно отношение спрямо предмета на доказване имат въпросите касаещи собствеността, полагани грижи за съпруга й и т.н. Ответниците и понастоящем 1 отправят заплахи и закани спрямо въззивницата, а чрез действията си и реализират същите.

Отправя искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се постановят претендираните мерки за защита за максималния предвиден в закона срок.

В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от Д. и Ц. Г.и, с което се оспорват доводите в жалбата и се излагат други, с които се обосновава правилност и законосъобразност на решението. Посочват, че по делото не са установени проведените телефонни разговори в твърдяните момент и обстоятелства, а в изреченията „Кажи на майка ти, че ние ще го погребем!“, „Къде е баща ми!“ не се съдържа вербална агресия, заплаха или закана. Не е установено същите да са и изречени по категоричен начин. Молителката спекулира с правото си на защита, дадена по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с цел удовлетворяване на собственически претенции по отношение на наследствения им имот, което се установява от показанията на незаинтересования свидетел Д.П.. От същите се установява, че проведеният между Ц.Г. и въззивницата разговор не е бил със съдържанието описано в декларацията. Ето защо твърденията на молителката не отговарят на истината, поради което молбата следва да се остави без уважение, както следва и да отпадне забраната въззиваемите да приближават молителката в собствения си имот. Отправено е искане решението да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като всеки от въззиваемите претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявена от ИР. АН. Ц. молба с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН за налагане на мерки за защита срещу ЦВ. В. Г. и Д. В. Г. по повод извършени от последните актове на домашно насилие.

Молбата, депозирана на 06.03.2021г. е основана на следните фактически твърдения: ответниците са низходящи на съпруга й В. П. Г., п. на 06.03.2021г. от предходен граждански брак с Н. М. Г.. Гражданският брак между молителката и бащата на ответниците В. П. Г. е сключен на 02.02.2020г., с който от 2013г. заживяли в семейното жилище, находящо се в с.

О., общ. А.. Съпругът й починал на 06.03.2021г., когато на телефона на дъщерята на молителката с номер +*** получили обаждане от непознат телефонен номер +*** изхождащо от ответника Д.Г., който заявил: „Кажи на майка ти, че ние ще го погребем!“, „Къде е баща ми?“, „Тя е никоя! Да се маха! Ще я унищожим!“. В същия ден, от същия телефонен номер молителката получила обаждане в 13:23 часа, изхождащо от бившата съпруга на съпруга й Н.Г., а в 13:57 часа дъщеря й получила обаждане от същата. На 09.03.2021г. в 16:13 часа получила обаждане на номер +*** от същия номер от ответницата Ц.Г., която отправила закани, в следния смисъл: „Ключа искам да ми бъде предаден, защото гледай какво ще се случи, ако не ми го дадеш! Ще те съсипем! Ще те изгоним! Нищо няма 2 да си вземеш от там ако не е на твое име!“. На 14.03.2021г. на връщане от гробищен парк в с. О., молителката заварила всички входни врати облепени с бели лепенки, установила, че патроните са сменени и че не може да влезе в жилището, в което се намират личните й вещи. Ответниците се разпореждат с имота и ограничават достъпа й до същия. С всички тези действия ответниците упражнили спрямо молителката психическо и емоционално насилие, вследствие на което молителката е силно стресирана и трудно изпълнява ежедневните си задължения. Отправила в тази връзка искане за задължаване на извършителите да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо нея; за отстраняване на ответниците от семейното й жилище в с. О.; за забрана да приближават жилището й в с. О., както и в гр. Варна, както и нея самата на по-малко от 200 м., които мерки да бъдат наложени за максимално предвидения срок по чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.

В писмен отговор, ответниците Д. и Ц. Г.и оспорили допустимостта на молбата с аргумент, че не попадат в кръга на пасивно легитимираните лица по чл. 3 от ЗЗДН. Не оспорват, че молителката и баща им били съпрузи, но със смъртта на В. Г. бракът между тях е прекратен, поради което молителката не може да търси защита по специалния ред срещу тях. Навели доводи, че производството по реда на ЗЗДН е инициирано с цел разрешаване на съществуващ между страните спор за собственост за къщата в с. О., която починалият приживе прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на двете си деца, като молителката цели да отстрани собствениците от имота. Претенцията й е предявена като иск с правно основание чл. 87 от ЗЗД, предмет на разглеждане по гр.д. № 1194/2021г. по описа на ВРС. Имотът в с. О. не е семейно жилище понастоящем на молителката. Същият е собствен на ответниците и с постановената заповед по чл. 18 от ЗЗДН тя им пречи да упражняват правото си собственост върху имота в пълнота. Към молителката са отправили многократни покани да освободи доброволно собствения им имот, в отговор на които са инициирани съдебните спорове. Упражняването на правото на собственост не може да се приеме, че е форма на насилие. По същество оспорили осъществяването на твърдяните актове а домашно насилие, а претендираните мерки – като прекомерни и необосновани с оглед интензитета на твърдяното насилие. Отправили искане в тази връзка за постановяване на решение, с което молбата за защита да се остави без уважение.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Твърдяната връзка между молителката и ответниците – низходящи на бившия й съпруг, чийто граждански брак е прекратен със смъртта на съпруга, не е спорна по делото и се установява с писмени доказателства. С оглед установеното в този смисъл родство между страните, съдът приема за неоснователно оспорването на пасивната легитимация на ответниците по молбата – като низходящи на бившия съпруг на молителката, ответниците са лица, с които молителката е била в родство по сватовство от първа степен /чл. 76, ал. 1 и ал.

2 от СК/, поради което за пострадалото лице ответниците са лица по смисъла на чл. 3, т. 7 от 3

ЗЗДН.

Придружаващата молбата декларация /л. 21/, изхождаща от ИР. АН. Ц. по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от закона, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 от закона, установява със съдържанието си упражнените спрямо деклараторката актове на домашно психическо насилие на 06.03.2021г., на 09.03.2021г. и на 14.03.2021г. На първата дата по телефона на дъщерята на молителката, ответникът отправил описаните в молбата изрази; на втората дата – ответницата чрез обаждане по телефона на молителката отправила описаните изрази, а на 14.03.2021г. молителката била лишена от достъп до имота в с. О..

Няма спор по делото, че с алеаторен договор сключен на 05.11.2014г. и оформен с НА № 171/2014г., В. П. Г. прехвърлил на децата си Д. и Ц. Г.и при равни права недвижим имот – дворно място с площ от 1320 кв.м. в с. О., ведно с изградената в него жилищна сграда със ЗП от 90 кв.м., жилищна сграда със СЗ от 16 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 30 кв.м.

Няма спор и по въпроса, че в хода на развитие на производството и понастоящем молителката живее в имота в с. О..

От Детайлно потребление на мобилен номер ********** за времето от 04.03.2021г. до 04.04.2021г. издадено от оператора Telenor се установява, че на 06.03.2021г. в 13:57:33 часа е отразено изходящо обаждане към номер *** с продължителност на разговора 00:02:32 часа. На 09.03.2021г. липсва отразено изходящо обаждане в 16:13 часа.

От справка за потребление на мобилен номер **********, издадено от същия оператор се установява, че на 09.03.2021г. в 16:13:47 часа е отразено изходящо обаждане към номер 359899190365 с продължителност на разговора 00:04:20 часа.

От изслушан в с.з. запис на електронен носител, предоставен от Национална система 112 на МВР, Районен център 112 Варна се установява, че на 14.03.2021г. в 12:54 часа в центъра е прието обаждане от телефон номер *** от Н. Ц., който съобщил, че в с. О. е извършено самоуправство – сменени патрони на къщата на починалия мъж на тъща му.

По инициатива на страните пред ВРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Л. С. и А. Ц. /дъщеря на молителката/. В показанията си първият свидетел сочи, че молителката е близка приятелска със съпругата му. Двете често се чуват по телефона. И. се обаждала на съпругата му притеснена и споделяла, че получава заплахи по телефона и че я тормозят. Свидетелят не знае от кои лица изхождат заплахите, но съпругата му предполагала, че са наследниците на Веско.

Ответникът също е ангажирал гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Д.П. /полицейски служител в РУ на МВР А./ и Н.Г. /майка на ответниците/.

Полицейският свидетел установява в показанията си, че в РУ са получени два сигнала за къщата в с. О. – на 14.03. от страна на И., че някой е сменил патроните на вратите за къщата и на 29.03. от Д., че някой е влязъл в имота в с. О., тъй като има монтирана СОС, като патрулът на място установил, че извършителят е И..

В показанията си последната установява, че телефонният й номер е **********.

4

Споделя, че на 06.03.2021г. узнала за кончината на бившия й съпруг и се обадила на молителката, представила се с молба тялото на покойния да бъде положено в къщата в с. О. два часа преди погребението и И. да отключи същата. И. предала телефона на дъщеря си, която казала, че ще предаде молбата на майка си и се уговорили да се обади след няколко минути. При последващото обаждане телефона на И. бил изключен, поради което свидетелката се обади на телефона на дъщеря й. При този разговор й бил предаден отрицателен отговор.

Разпечатката съдържа 37 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08c711c9-8143-4a11-a064-36e1ea944a98