Определение № 1244 от 08.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1244 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20265300100929 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на В. С. Н. срещу Б. Ф. Р. Ищецът твърди, че ответникът е бил взискател по изпълнително дело срещу него, по което бил продаден на публична продан недвижим имот, представляващ негово единствено жилище. Имотът бил закупен от С. Д.Ч., който бил негов съсед. Твърди, че изпълнителното производство било проведено при съществени нарушения на процесуалните правила, като ищецът не бил надлежно уведомен за изпълнителните действия, не бил използван негов електронен адрес, известен на ЧСИ и реално без негово участие. Освен това проданта била извършена за сумата от 59200 лева при пазарна стойност от 180 000 лева.

При така изложените обстоятелства отправя искания за установяване на недопустимост на изпълнителното дело. С последваната уточняваща молба иска прогласяване на недействителността на публичната продан, отмяна на постановлението за възлагане и осъждане на ответниците да върнат имота.

Прави искания за отправяне на преюдициално запитване, за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от държавна такса.

При така събраните данни и с оглед изложените от ищците твърдения, съдът намира, че предявения иск е недопустим по следните съображения:

Публичната продан представлява деривативен способ за придобиване на право на собственост. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Съгласно чл. 496, ал. 3 ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В същата насока са и разпоредбите 1 на чл. 384, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.) с разликата, че нормата е предвиждала придобиване на права от деня на постановлението за възлагане.

Публичната продан може да бъде оспорена по исков ред само при два недостатъка: когато имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва в наддаването и когато имотът е бил възложен, макар, че купувачът не е платил цената.

Съдът не е сезиран с иск по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК, доколкото не са изложени твърдения в тази насока. Процесуалният закон не е предвидил възможност по исков ред да се обявява недействителност на изпълнителни действия на основания, извън посочените в чл. 496, ал. 3 ГПК. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 429 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2894/2013 г., I г. о., ГК. В практиката се приема, че целта на това строго законово ограничение за оспорване на публичната продан, е тя да се стабилизира предвид полученото от взискателя плащане и погасяването на дълга на длъжника, и най-вече – да се стимулират третите лица да участват в проданта, като се защитят правата, които те биха придобили от нея. Предвид този обществен интерес, законодателят не е предвидил иск за нищожност на публичната продан или на постановлението за възлагане. Тази законова регламентация е императивна и не търпи разширително тълкуване, поради което иск за нищожност на постановлението за възлагане или на публичната продан е процесуално недопустим, с изключение на лимитативно посочените основания за недействителност на публичната продан в разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от ГПК, респ. – на чл. 384, ал. 3 от ГПК от 1952 г. В този смисъл Решение № 231 от 23.04.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 480/2024 г.; определение № 28/23.01.2012 г. по ч. гр. д. № 497/2011 г. на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 81/20.02.2012 г. по ч. гр. д. № 498/2011 г. на I-во гр. отд. на ВКС, Решение № 145/24.07.2015 г. по гр. д. № 1770/2014 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, Решение № 111/19.03.2018 г. по гр. д. № 99/2017 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, Решение № 153/12.07.2013 г. по гр. д. № 1317/2013 г. на IIро гр. отд. на ВКС, Решение № 92/18.08.2010 г. по търг. д. № 645/2009 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, Решение № 1522/15.08.1967 г. по гр. д. № 983/2014 г. на I-во гр. отд. на ВС.

Или в обобщение, както новият, така и отмененият ГПК, осигуряват различни средства за защита на лицето, срещу който е предприето принудително изпълнение, но с оглед защита интересите на взискателя и третите лица, наддавали в проданта, е осигурена стабилност на публичната продан. Налице са множество други уредени в закона методи за защита на длъжника в зависимост от твърдения обстоятелства.

По така изложените съображения исковата молба следва да бъде върната.

С последната уточняваща молба ищецът за първи път прави искане за осъждане на ответници да му върнат владението на 1/2 ид.ч. от имота. Подобно искане не е отправяно с първоначалната искова молба и предвид нейната недопустимост не може да бъде прието за съвместно разглеждане.

Предвид недопустимостта на иска за прогласяване на недействителност на 2 публична продан, недопустим се явява искът за ревандикация на имота по чл. 108 ЗС.

Ищецът обусловя същия от иска за нищожност на публичната продан, но въведените доводи за недействителност на приключилата публична продан са извън предвидените в чл. 496 ГПК. В този смисъл е Определение № 205 от 26.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 3612/2019 г., II г. о., ГК, с което не е допуснато до касационно обжалване на определение за прекратяване на производството по дело, с което е разгледан сходен случай. Както и Определение № 2792 от 03.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3838/2023 г. IV г. о.

Ето защо исковата молба е недопустима и следва да бъде върната.

Относно искането за освобождаване от внасяне на държавни такси:

С оглед извода за недопустимост на подадената искова молба, съдът намира, че в конкретния случай е отпаднала необходимостта от разглеждане на искането за освобождаване от д.т.

Относно искането за предоставяне на правна помощ:

Предвид недопустимостта на предявения иск е налице хипотезата на чл. 24, т. 2, предл. 3 от Закона за правната помощ и искането за предоставяне на такава следва да се остави без уважение.

Относно искането за преюдициално запитване:

На първо място такова искане не може да бъде отправено с оглед недопустимостта на предявения иск.

Освен това следва да се посочи, че по същество искането е неоснователно.

Съгласно правилата на чл. 628 и чл. 629 ГПК, съдът пред, който е висящо главното производство по делото, може да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване, относно тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз, когато същото е от значение за правилното решаване на делото.

Запитване се отправя по почин на съда или по искане на страната в производството.

Разпоредбата на чл. 629, ал. 2 оправомощава Съда, чието решение по главното производство подлежи на по- нататъшно обжалване по собствена преценка да уважи или да отхвърли искането за преюдициално запитване. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване е длъжен да отправи запитване за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз, освен когато отговорът на въпрос произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз, или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Такива изключения са формирани и в практиката на Съда на Европейския съюз: когато по друго дело вече е разгледан идентичен въпрос, (решение по съединени дела 28/62г., 29/62г. и 30/62г.); когато въпросът е ирелевантен, т.е. от него не зависи от изходът на делото пред настоящия съд (решение по дело 132/81г. и по дело С-343/90г.), когато правилното прилагане на правото на ЕС е очевидно и не оставя съмнение относно 3 начина, по който трябва да бъде решен въпросът (решение по дело 283/81г.); когато спорът пред националния съд не е свързан с приложението на правото на Европейския съюз, когато се касае до вътрешно правен казус (решения по съединени дела С-297/88г. и С-197/89г.).

В настоящия случай, съдът намира, че по поставените въпроси не може да бъде отправено запитване до Съда на Европейския съюз и искането следва да се остави без уважение. В искането не се сочат конкретни факти, а се правят изводи относно нередовно уведомяване и липса на ефективна защита, които са въпроси по същество с оглед фактите по делото и разпоредбите на процесуалното законодателство на Република България.

Относно искането по чл. 213 ГПК:

Искането не може да бъде уважено по настоящото производство предвид това, че не е най-рано образуваното и извода за недопустимост на подадената искова молба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 14791 от 21.04.2026 г., подадена В. С. Н., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 929 по описа за 2026 г. на Окръжен съд- Пловдив, XV гр.с.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за предоставяне на правна помощ.

В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за отправяне на преюдициално запитване.

В тази част определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4