Решение № 714 от 15.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. София, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Рени Ковачка при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000729 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на И. Р. Б. лично и чрез адв.Г. А. от САК насочена против Решение № 261119/05.04.2022 г., постановено по гр.д. № 11245/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО с което са отхвърлени предявените от въззивника осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.241, ал.6 ТЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на „Българска телекомуникационна компания“АД /“БТК“АД, сега „Виваком България“ЕАД/ да му заплати сумата от 49 031 евро главница, като част от общо дължима сума от 490 313 евро, представляваща претенция за бонус възнаграждение по чл.12.2 от Договор за управление от 01.07.2013 г. и анекс към същия от 16.06.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 149 001 евро за периода от 31.08.2016 г. до 29.08.2019 г.

Т.к. първоинстанционният съд не е изложил доводи по отношение допустимостта на подадените лично и въззивника Б. и от неговия процесуален представител адв. А. въззивни жалби, съответно с вх.№№ 282261/20.04.2022 г. и вх.№ 286137/17.05.2022 г. въззивният състав приема, че доколкото обжалваното решение е съобщено на страната на 03.05.2022 г. чрез пълномощника й и съдебен адресат /л.295 от първоинстанционното дело/, то срокът за подаване на въззивна жалба срещу същото е започнал да тече, считано именно от 03.05.2022 г. /арг. от чл.259, ал.1 ГПК/, поради което и процесуално допустима в случая се явява въззивната жалба с вх.№ 286137/17.05.2022 г. /арг. от Определение № 565 от 9.10.2015 г. на ВКС по ч. д. № 2769/2015 г., II т. о., ТК/.

В същата се поддържа неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на изготвен доклад от първоинстанционния съд в съответствие с изискванията на чл.146, ал.1, 1 т.1, 2 и т.5 ГПК, както и в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства.

Отделно от горното се поддържа неправилно приложение на относимия към казуса материален закон, довело и до необоснованост на акта на СГС.

По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и по съществото на спора да уважи предявения иск в пълен размер.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове от И. Р. Б. против Българска телекомуникационна компания“АД /БТК АД/ с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.241, ал.6 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищецът, в качеството му на член на Управителния съвет/УС/ на БТК и Главен технически директор, е бил страна по договор за управление, сключен между него и БТК на 01.07.2013г., на основание чл.241 ал.6 от ТЗ.

Договорът за управление бил съставен във форма, която следва определени англосаксонски образци – обстоятелство, което според ищецът е от значение при тълкуването на съдържанието му за установяване на действителната воля на страните.

Същият договор уреждал, извън другите права и задължения на страните по него, специално установена бонусна схема/алгоритъм за определяне на допълнително възнаграждение при определени условия/, регулираща отношенията с висшия мениджмънт на дружеството – чл.7 – чл.14 от договора.

От тези текстове в чл.12 ал.2 от договора изрично било регулирано правото на мениджъра да получи възнаграждение в случай на промяна на контрола върху компанията, като конкретните механизми и правила за определяне размера на бонусите бил уреден в бонусна схема, представляваща Приложение № 1 към Анекс от 16.06.2014 г., одобрена с акт на Надзорния съвет /НС/ на БТК от 13.06.2014 г. преди включването й като приложение към подписания анекс.

Според съдържанието на бонусната схема, членът на УС има право на допълнителен бонус в две хипотези, именувани общо като „оценка на капитала при изхода“, а именно: 1/ в случаите на промяна на контрола/пряко или косвено/ върху дружеството/БТК/, мениджърите имат право да получат възнаграждение в размер на 10% от положителната разлика между цената на отчуждителната сделка и сумата за сравнение/базова цена/, която служи като отправна точка за установяване на развитието на компанията/чл.4.1. от бонусната схема/ и 2/ без промяна на контрола след изтичане на определен срок въз основа на оценка на предприятието.

Поддържано е, че съгласно чл.4.3. от бонусната схема – Приложение № 1 към Анекс от 16.06.2014 г. – главният технически директор има право на 2/два/ дяла от общо 22 определени за разпределение равни дяла, на които трябва да бъде разделена сумата, съответстваща на 10% от положителната разлика по т.4.1 на схемата.

Сочи се, че с Известие за прекратяване на договора за управление от 29.05.2015 г., представляващо по естеството си договор за изменение на договора за управление, правоотношението по договора било поставено в положение на постепенно погасяване, доколкото предвижда упражняването на служебни задължения и налагането на съществуващи по договора ограничения за период от година след датата на прекратяване 28.05.2015 г.

Според известието дружеството-ответник се задължило да заплати бонус в случаите, 2 предвидени в чл.4 от бонусната схема – чл.2.6. от известието, а на уговорките по известието се придавало правно значение на изключващи всички други предходни уговорки в обратен смисъл, според изричното съдържание на чл.1.2. от Известието.

Поддържано е, че контролът върху дружеството бил променен на 31.08.2016 г., когато то било придобито косвено от чуждестранно дружество на бизнесмена С. Р..

Съгласно чл.1 ал.2 от Анекса, незабавно след сбъдване на събитието „промяна на контрола върху компанията“, настъпила изискуемостта на вземането на ищеца за договорно възнаграждение, определено по правилата на чл.4.1. – чл.4.3. от бонусната схема.

Според тези правила, базата за сравнение на развитието на дружеството по предвидения алгоритъм, следва да се определи към дата 09.11.2012 г./чл.4.1. от бонусната схема – дефиниции/ и определена съобразно този алгоритъм представлява сумата от 276 280 000 евро.

Продажната цена на акциите при сключване на окончателната сделка по прехвърляне на акциите, съобразно публичното оповестяване, била в размер на 330 000 000 евро, а положителната разлика между двете суми, служеща за база за изчисляване на общата сума на бонусите, дължими на мениджмънта, е 53 720 000 евро.

Така подлежащата на разпределение съобразно определените 22 равни дяла сума от 5 372 000 евро определя стойността на един дял, съответно на вземането за него в размер на 244 182 евро.

Общо вземането на ищеца за принадлежащите му два дяла представлява исковата цена, като върху главницата от 490 313 евро се натрупала до 29.08.2019 г. лихва за забава в размер на 149 001 евро, изчислена съобразно начална дата 31.08.2016 г. до 29.08.2019 г.

Ищецът нееднократно претендирал изплащането на тези средства по неформален начин от ръководството на дружеството-ответник, но това не било сторено.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 49 031 евро главница, предявен като частичен иск за 10% от общия размер 490 313 евро, представляваща претенция за бонус възнаграждение по чл.12.2 от Договор за управление от 01.07.2013 г. и Анекс към договора за управление от 16.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава в размер на 149 001 евро за периода от 31.08.2016 г. до 29.08.2019 г.

В отговора по исковата молба ответното дружество, чрез процесуалния си представител, е оспорило предявените искове по основание и размер.

Не е оспорило фактическите твърдения на ищеца, че страните са били обвързани от договор за управление, сключен между него и БТК АД на 01.07.2013 г., на основание чл.241 ал.6 от ТЗ, нито че същият уреждал и бонусна схема, регулираща отношенията с висшия мениджмънт на дружеството, към който договор бил сключен и анекс на 16.06.2014 г.

Въвел е правно изключващо възражение за нищожност на част от клаузите на договора и анекса към него - 1/ на чл.12 ал.2 с твърдения, че са договорени във вреда на представлявания/дружеството/, вкл. извън предоставените правомощия на НС/и при липсата на взето решение от Общото събрание/ОС/ на дружеството за разпределение на реализирана печалба от смяната на собствеността ; на чл.2.6 от известието за прекратяване на договора за управление, поради липсата на форма; при липса на съгласие от страна на ищеца; в противоречие със закона и във вреда на представлявания.

В условието на евентуалност се поддържа, че клаузата на чл.2.6 от известието е сключена без представителна власт, като с отговора по исковата молба ответното дружество прави изявление за противопоставяне, по смисъла на чл.301 ТЗ с твърдения, че аз първи път разбира за клаузата на чл.2.6 от известието с връчването на исковата молба, а ищецът, противно на твърденията му, никога не е претендирал официално възнаграждение по Бонус схемата.

Отделно от изложеното възразява за неизпълнение хипотезата на чл.12 ал.2 от договора за управление и анекса, вкл. и на чл.2.6 от известието за прекратяване, предвид че не е налице публично оповестяване на сделката, договорът е прекратен преди твърдяната смяна 3 на контрола на компанията, а не по време на действието му /прекратен е на 28.05.2015 г./, а твърдяната от ищеца промяна в контрола на компанията е от 31.08.2016 г.

Оспорил е наличието на данни за продажната цена на акциите на БТК АД.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства при съобразяване оплакванията за неправилност, формулирани във въззивната жалба, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е и правилно.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви в подкрепа на крайния му извод за неоснователност на предявените искове като основани на точното приложение на относимия материален закон – чл.241, ал.2, във вр. с ал.6 ТЗ и чл.287 ЗЗД изцяло се споделят от настоящият решаващ състав, като за избягване на излишното им приповтаряне се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба и поради обстоятелството, че въззивната инстанция, за разликата от първата, не намира за установен един от твърдените по делото факти от ищеца, което рефлектира частично и върху крайните изводи за неоснователност на предявените искове, се излага и следното: