Решение № 17312 от 26.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17312 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110107423 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

И. Д. Д. е предявил иск по чл.535 ТЗ срещу „Автостъкла“ ООД за сумата 9000 лева вземане по запис на заповед, издаден на 27.04.2020г., с падеж за плащане 27.10.2020г., ведно със законна лихва за период от 28.09.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 52354/2022г. на СРС, 64 – ти състав.

В исковата молба се излага, че в полза на ищеца ответникът на 27.10.2020г. е издал запис на заповед за сумата от 9000 лева. Въз основа на изпълнителният лист, издаден въз основа на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, било образувано изпълнително дело № 30/2023г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева Василева. По изпълнителното дело доброволно с платежно нареждане от 13.01.2023г. ответникът изплатил всички суми по изпълнителното дело.

Ответното търговско дружество, на което препис от исковата молба заедно с приложенията са връчени при условията на чл.50, ал.4 ГПК, не е подало отговор на исковата молба.

Ответникът е подал мотивирано възражение по чл.414 ГПК. Във възражението посочва, че никога не е издавал процесният запис на заповед и липсвало каквото и да е каузално правоотношение между издателя и ремитента. Отделно от това не бил издаден в предвидената по закон форма. Възразява, че записът на заповед вероятно е антидатиран, като вероятно бил издаден в момент, в който В. Д.а (управител на ответното дружество) не е имала представителна власт да представлява самостоятелно ответното дружество.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е представен документ, озаглавен „запис на заповед“, с дата на издаване – 27.04.2020г., място на издаване – гр. София, ж.к. „С*** по силата на който ответникът „Автостъкла“ ООД, представлявано от управителя В. Ц. Д.а, безусловно и неотменимо се задължава на датата на падежа да заплати без протест и без разноски по записа на заповед 1 на поемателя – ищецът по делото И. Д. Д., сумата 9000 лева на дата 27.10.2020г. Посочено е място на плащане : гр. София, ж.к. „О***

Ответникът (който носи доказателствената тежест – чл.154, ал.1 ГПК) не е ангажирал доказателства по повод възражението си, че записът на заповед е антидатиран, т.е., че е издаден на дата, по – късна от вписаната в него дата, т.е. след 15.10.2020г., когато е взето решение от общото събрание на дружеството за изменение на дружествения договор, така че дружеството да се представлява от управителите - М.Й. и В. Д.а, само заедно.

С оглед изложеното съдът приема, че представеният документ съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ и поради това е налице валиден запис на заповед.

В случаят искът се основава на вземане по запис на заповед, като ищецът не сочи конкретно каузално правоотношение, на което се основава записът на заповед. Като се има предвид естеството на записа на заповед – абстрактна правна сделка, за ищеца няма задължение да сочи конкретно каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед – това е прието в т.17 от ТР № 4/2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Установява, че в хода на образувано изпълнително дело № 30/2023г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева ответното дружество е платило вземането по записа на заповед, ведно с разноските (л.10 от делото), като плащането е направено на 13.01.2023г. Така извършеното плащане, макар и без да са прилагани същински изпълнителни действия, и макар да е извършено в срока за доброволно изпълнение, е в рамките на изпълнително производство по принудително събиране на процесното вземане, поради което не е може да се приеме, че е налице доброволно плащане. Плащането е извършено по сметка на ЧСИ Ренета Милчева.

При това съдът приема, че плащането е в рамките на изпълнителното производство за принудително събиране на процесното вземане и не се взема предвид от съда при постановяване на решението на основание чл.235, ал.3 ГПК – в този смисъл е т.9 от ТР № 4/2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид горното искът е основателен и следва да се уважи така, както е предявен.

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има само ищецът, на когото следва да се присъдят такива за настоящото производство общо в размер на 760 лева (д. такса от 180 лева и адв. възнаграждение от 580 лева, плащането на което е доказано посредством представения договор за правна защита и съдействие, в който е обективирана и разписка за плащане на сумата) и за заповедното производство в общ размер от 760 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че „Автостъкла“ ООД, ЕИК 130399595, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Света Троица“, ул.“Мелник“, бл.168, вх.Б, ет.4, ап.28, дължи на И. Д. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 16, ет.2, офис 3 – адв. Д. С., на основание чл.535 ТЗ сумата 9000 лева - вземане по запис на заповед, издаден на 27.04.2020г., с падеж за плащане 27.10.2020г., ведно със законна лихва за период от 28.09.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което 2 вземане е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№ 52354/2022г. на СРС, 64 – ти състав.

ОСЪЖДА „Автостъкла“ ООД, ЕИК 130399595, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Света Троица“, ул.“Мелник“, бл.168, вх.Б, ет.4, ап.28, да плати на И. Д. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 16, ет.2, офис 3 – адв. Д. С., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 760 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 760 лева – разноски за заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3