Решение № 1953 от 03.08.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1953

Добрич, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - I състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ административно дело № 20267100700316 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Н. М. М., [ЕГН], О. ГРАД ДОБРИЧ, [жк], ет. 10, ап. 40, против ЗППАМ № GPAM 2115192/11.05.2026 г., на инспектор към РУ Шабла, ОДМВР ДОБРИЧ, с която на основание чл. 171, т. 1, б. з), подточка „гг" от Закона за движението по пътищата спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, поради допуснати при постановяването й съществени нарушения на процесуалните правила и такива на материалния закон и неговата цел, с оглед на което се отправя искане за нейната отмяна.

Твърди се, че като е вменил на жалбоподателя нарушение - управление на автомобил с прекратена регистрация, административният орган е постановил заповедта в нарушение на материалния закон, доколкото за съставомерността на това деяние следва да е налице знание у лицето за това, а жалбоподателят е разбрал, че автомобилът му е със служебно прекратена регистрация едва когато е бил спрян за проверка.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Ответната страна – Инспектор към РУ Шабла, ОДМВР ДОБРИЧ, се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е уведомен за процесната ПАМ на 11.05.2026 г., а жалбата е подадена 13.05.2026 г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок.

Предвид горното, същата се явява процесуално допустима за разглеждане.

По нейната основателност, съдът установи следното:

Представените по делото доказателства установяват, че е съставен акт за установяване на административно нарушение cep. GA, номер: 1289118 /11.05.2026 г. против жалбоподателя, за това, че като водач на лек автомобил на 11.05.2026г. на изхода на [населено място], общ. Шабла, посока [населено място] съм управлявал собствения си товарен автомобил ПЕЖО БОКСЕР с рег. № [рег. номер], като МПС-то е със служебно прекратена регистрация на 22.07.2025г. поради липса на сключена застраховка ГО на автомобила към деня на проверката с което виновно е нарушил чл. 140. ал. 1, пр. 1 ЗДвП, тъй като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред. От нарушението не са претърпени имуществени вреди. Иззети били като доказателства: 2 броя регистрационни табели [рег. номер] и СРМПС: *********.

Предвид съставения АУАН с оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2115192/11.05.2026 г. административният орган - Инспектор към РУ Шабла, ОДМВР ДОБРИЧ, приложил спрямо жалбоподателя ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, "гг" ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В хода на съдебното производство е приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед.

Административният орган е приложил справка, от която е видно кога е дерегистриран автомобила и кога е възстановена регистрацията му. Регистрацията служебно е възстановена на 11.05.2026 г. според масивите на Сектор ПП - ОД МВР – Добрич.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и с оглед представената по преписката Заповед № 3573-2522/02.09.2025 г. на Директора на МВР – Добрич, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Оспорената ЗППАМ съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. фактически и правни основания по отношение основанията за прилагане на процесната ПАМ. Начало на производството по издаване на заповедта е поставил съставения срещу дееца АУАН. Правото на защита на лицето е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта за ПАМ.

Предвид горното, съдът намира, че при издаване на оспорената ЗППАМ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По спазване на материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "з" (нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 и др. ЗДВП.

В случая се установява, че ПАМ е приложена за констатирано нарушение - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС за нарушаване на разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, т. е. за управление на ненадлежно регистрирано МПС след служебната му дерегистрация.

Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП във връзка с констатациите на органа включва две материално правни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, поради твърдението на органа за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства качеството „водач“ на жалбоподателя. По отношение на другата изискуема от закона предпоставка, с оглед събраните по делото доказателства, съдът съобрази следното:

Нормата на чл. 143, ар. 10 ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г. не е посочена в процесната ПАМ, като съдът констатира, че въз основа на същата е отпаднало изискването компетентните органи да уведомяват лицето за прекратената регистрация, за да може същата да породи правни последици и да послужи като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. Достатъчно е от ГФ да е изпратено уведомление до собственика на съответния автомобил за несключена или изтекла ЗЗ "ГО", респ. уведомление до съответните компетентни органи за прекратяване на регистрацията след непредставяне на валидно сключена застраховка в дадения 14-дневен срок. Това дава основание за прекратяване на регистрацията по силата на закона. Тук следва да се отбележи, че видно от разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ, определеният от Гаранционния фонд 14 - дневен срок започва да тече от датата на изпращане на уведомлението, а не от датата на получаване на същото. Следователно законът не свързва настъпването на правните последици от несключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с получаване на уведомлението, а с неговото изпращане. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на оспорващата страна, че не уведомена за обстоятелството относно липса на задължителната застраховка ГО, респективно за липса на знание, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з" – "гг" ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е незабавно отстранено и регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност", т.е. служебно регистрация на автомобила е била възстановена. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. При установените факти по преписката неясно и необосновано остава как наложената ПАМ би изпълнила превантивни или преустановителни цели и функции (яснота в тази насока не внася и т. 10 от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата Вх. №: 51-402-01-25/17.12.2024 г., с който е приета новата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "з" ЗДвП). Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има.

Предвид гореизложеното, оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Административен съд – Добрич,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2115192/11.05.2026 г. на Инспектор към РУ Шабла, ОДМВР ДОБРИЧ.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�