Решение № 141 от 12.12.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. С., 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Й. при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Й. Търговско дело №

20221800900058 по описа за 2022 година

Ищците Ц. Ц. Й., ЕГН ********** и В. Н. Й., ЕГН **********, и двамата с адрес: град Е., улица „Батак“ №15, подадена чрез пълномощника им адвокат С. К. Н.а от САК срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД - за плащане на сумите от по 100000,00лв. (сто хиляди) лева, на всеки един от тях, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - душевни болки и страдания, претърпени от Ц. Ц. Й. и В. Н. Й. вследствие смъртта на техния внук В. Н. В., причинена при ПТП, настъпило на 18.11.2020 година между л.а. „Опел Вектра“ с рег. № СВ 5811 РТ, управляван от В. Н. В. и застрахован при ответника л.а. марка „БМВ“, с рег. № ЕВ1616ВВ, управляван от А. А. К., ведно с лихвата за забава, считано от 20.11.2021г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

В исковата молба се твърди, че внукът на ищците В. Н. В. загинал в резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2020г. около 20:10ч. На посочената дата В. Н. В. управлявал л.а. „Опел Вектра“ с рег. №СВ5811РТ като се движел по главен път гр. В.- гр. С. - ПП1-4. Преди с. Б., около 20:10ч., л.а. марка „БМВ“, с рег. № ЕВ1616ВВ управляван от А. А. К. навлязъл в насрещната лента за движение, в която се движел внукът на ищците и се блъснал челно в л.а. „Опел Вектра“. В резултат на настъпилото тежко ПТП загинал внукът на ищците В. Н.

В..

Вина за настъпилото произшествие имал водача на л.а. марка „БМВ“, с рег. № ЕВ1616ВВ - А. А. К., който нарушил правилата за движението по пътищата, като навлязъл в насрещната лента за движение и виновно реализирал ПТП, вследствие на което била причинена смъртта на В. Н. В..

Ищците твърдят, че е внезапната смърт на техния внук са загубили най-свидната и мила рожба, която имали. Твърдят, че той им бил радост и опора, която ги напуснала в разцвета на жита си. Любовта им към него била безгранична и за това никога нямало да преодолеят мъката от неговата загуба. Тъгата им по него щяла да остане до края на земният им път.

1

Твърдят, че им липсват любовта, грижите и вниманието, с които внукът им ги обграждал. Твърдят, че вечно ще бъде в мислите им и че животът им без него вече не е същият, а мъчително съществуване. Преди неговата смърт между тях съществувала запазена морална връзка. Взаимоотношенията им били емоционално запазени. Между тях нямало отчужденост и затова внезапната смърт на техния внук ги довела до дълбока тъга и непреодолимост на мъката, която изпитвали към внезапно загинали си внук, който загинал само на 22 години.

Твърдят, че търпят изключително интензивни неимуществени вреди, че ги търпят и сега и ще ги търпят и за в бъдеще. Оценяват същите в размер на 200 000 лева, по 100 000 лева на всеки един от тях.

В исковата молба се твърди, че собственик на л.а. марка „БМВ“, с рег. № ЕВ1616ВВ е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника със застрахователна полица ВG/30/120003162857, валидна до 14.11.2021г., въз основа на която ответникът следвал да поеме изцяло деликтната отговорност на виновния водач в пълен размер.

Ето защо за ищците бил налице правен интерес на основание чл.432, ал.1 КЗ да предявят правата си пред съда.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „Д.“ АД, да им заплати по 100 000 /сто хиляди/ лева на всеки един от тях, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - душевни болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на техния внук В. Н. В., причинена при ПТП, настъпило на 18.11.2020г. между л.а. „Опел Вектра“ с рег. №СВ5811РТ управляван от В. Н. В. и застрахован при ответника л.а. марка „БМВ“, с рег. № ЕВ1616ВВ, управляван от А. А. К., ведно с лихвата за забава, считано от 20.11.2021г. до окончателното изплащане на присъдената сума. Претендира се присъждане и на сторените в производството разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника ЗАД „Д.“ АД и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмени отговор, с който е оспорил исковете като изцяло неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се прави възражение за нередовност на исковата молба, с доводи за липса на точно, ясно и изчерпателно изложение на всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти. Сочи се, че липсва пълно описание на механизма на процесното ПТП, скорост на движение на участвалите в ПТП пътни превозни средства, маневрите които са предприети и др., поради което се твърди, че ответникът не би могъл да упражни правото си на защита.

Признава се за установено и съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил „БМВ”, с рег. № ЕВ1616ВВ, по силата на застрахователна полица № ВG/30/120003162857, валидна към датата на процесното ПТП.

С отговора ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер.

Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „БМВ”, с рег. № ЕВ1616ВВ А. А. К..

Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията.

Оспорва претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди като необосновано завишени. Поддържа, че по смисъла на чл.52 от ЗЗД, справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото 2 лице.

Счита за напълно недоказано и необосновано твърдението на ищците за претърпени от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на техния внук. Твърди, че това са субективни възприятия и подлежат на доказване. Твърди, че тримата са живеели в отделни домакинства и близката връзка между тях подлежи на доказване и че наличието на кръвна връзка само не може да бъде основание за присъждане на обезщетение, макар и в лимитиран размер. Твърди, че не са били налице отношения между ищците и техния внук, които да надхвърлят типичните и обичайни отношения за този вид родствена връзка. Счита, че макар и ищците безспорно да са търпели силни негативни емоции в следствие смъртта на своя внук, че не надвишават обичайните такива за конкретната родствена връзка и не подлежат на обезщетяване. Твърди, че липсата на подлежаща на обезщетяване вреда като кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, обосновава извод за неоснователност на предявения иск по чл. 432 от КЗ.

Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Сочи, че единственото доказателство за механизма, което е ангажирал ищеца е съставения по случая Констативен протокол за ПТП, който не се ползвал с материална доказателствена сила.

Прави възражение за съпричиняване като твърди, че починалият В. Н. В. е съпричинил вредоносният резултат, тъй като не е ползвал обезопасителен колан като шофьор на лек автомобил и това негово противоправно поведение е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на смъртта му, което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение.

На отделно основание, твърди че починалият В. Н. В., в качеството си на водач на МПС е съпричинил вредоносният резултат, като нарушил важащите за него разпоредби на ЗДвП.

Твърди, че при починалия В. Н. В. са били налице предхождащи процесното ПТП заболявания, които са допринесли за настъпване на смъртта му.

На следващо място ответникът прави искане за спиране на производството, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, до приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане и разноските в настоящото производство, в това число разноските за адвокатска защита.

Алтернативно в случай, че съда намери исковете основателни, да намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като същите са прекомерно завишени.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищците, чрез пълномощника адв.

С. Н.а и в срока по чл. 372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и направените с нея доказателствени искания.

Препис от допълнителната искова молба и доказателствата са връчени на ответника и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК от същия е постъпил допълнителен писмен отговор, с който поддържа първоначалния и изложените в него твърдения, възражения, оспорвания и направените доказателствени искания.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от констативен протокол за ПТП №24 на 18.11.2020г. л.а. марка „БМВ“, с рег.

3

№ ЕВ1616ВВ, управляван от А. А. К. при движение с несъобразена скорост губи контрол и навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в л.а. „Опел Вектра“ с рег. № СВ 5811 РТ, управляван от В. Н. В., който загива на място.

Видно от акт за смърт В. Н. В. е починал на 18.11.2020г.

Видно от удостоверение за родствени връзки починалият В. Н. В. е внук на ищците Ц. Ц. Й. и В. Н. Й..

С молба от 20.08.2021г. ищците Ц. Ц. Й. и В. Н. Й. са отправили застрахователна претенция към ЗАД „Д.“ АД.

С уведомление от 19.11.2021г. ответникът е отказал заплащането на претендираните обезщетения.

Страните не спорят по отношение на факта, че за лек автомобил марка л.а. марка „БМВ“, с рег. № ЕВ1616ВВ е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД по застрахователна полица ВG/30/120003162857 към датата на ПТП-18.11.2020г.

По делото се разпита свидетеля А. И. Д..

„На 18.11.2020г. тръгнахме от Е. да идем до Г. да купим гуми, бяхме аз, Г., В., С. и И.. В. Н. В. управляваше автомобила „Опел Вектра“, връщахме се от Г., бяхме по пътя покрай село Б.. Аз пътувах в автомобила отзад вдясно. Пътят беше мокър, ПТП-то стана в тъмната част на денонощието. Автомобилът, в който се возехме, се движеше на къси светлини, така мисля. Бяхме спрели на една бензиностанция да ядем и тръгнахме, и там малко след това, на един ляв завой, видях светлината от фаровете и последва удар. Пряка видимост не съм имал, но тя, светлината, нали разбирате. Когато видях светлината другият автомобил влезе в нашата лента. След сблъсъка всичко беше зле, колата беше огъната, беше се завъртяла наобратно. В. беше с предпазен колан, както и всички в колата. Аз не успях да изляза сам от колата, помогнаха ми хора, те наспираха много хора и ми помогнаха. В. В. почина на място в резултат на катастрофата. Автомобилът нямаше спирачен път преди сблъсъка. Пътят се води покрай с. Б., май освен бензиностанция, май там нямаше други къщи.

След първоначалния удар с другия автомобил нашият автомобил се е ударил в мантинелата, това се явява вторичен удар, не съм сигурен в коя част на автомобила беше осъществен вторичният удар.“

По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от която на 18.11.2020г., към 20,30 часа - тъмната част на денонощието по първокласен път №4 от републиканската пътна мрежа, в района на километър 10+900, землището на село Б., област Л., при влажно асфалтово покритие, в посока С. - В., със скорост около 90 километра в час се е движил лек автомобил „БМВ 5” с регистрационен номер ЕВ 1616 ВВ, управляван от А. А. К..

Платното за движение в този район е било с асфалтово покритие, с по една лента за 4 движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 5,00 метра, отделени една от друга посредством единична, непрекъсната линия „М1”, като на 0,8 метра в ляво, от левия край на платното за движение, по отношение посоката на движение на този автомобил се е ограничавало от стоманена предпазна ограда, а в дясно се е намирала водосточна канавка с широчина 1,8 метра. В този участък пътя е бил с низходящ за автомобила надлъжен наклон, средно около 4%.