Решение № 2339 от 05.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2339 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100513080 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №20162292 от 23.07.2021 г. по гр.д. №2619/21 г., СРС, ГО, 88 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу В. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж. к. ****, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове, че В. Т. П. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата 1410.19 лв. - главница, представляваща доставената топлинна енергия за периода

2017. г. - 30.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с аб. № 314077, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.08.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 39.51 лв. - главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.08.2017 г. - 30.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 41384/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 41.60 лв. и за м.07.2017 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 273.67 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 21.08.2020 г. - обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия и иска за сумата в размер на 8.67 лв. за периода от 31.08.2017 г. - 21.08.2020 г. - обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата срещу решението в частта,с която са уважени исковете като се твърди,че е неправилно,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон .Ответникът като собственик или вещен полвател на имота,респективно потребител на топлинна енергия следва да има договор с топлопреносното пред предприятие ,а такъв липсва ,не е установена облигационна връзка ;

1 неправилно съдът приел,че се дължи сума за дялово разпределение на ищеца,тъй като тази сума следва да се заплаща на ФДР.

Молят да се отмени решението и да се отхвърли цялата претенция.Претендират се разноски. искова

Не е постъпил отговор по жалбата .

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .

Ищецът „Топлофикация София" ЕАД твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена.

Ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката .

Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., съгласно което физическо лице е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установ ява се също така, че ответницата притежава вещно право на полване на процесния имот,видно от представен Договор за дарение на недвижим имот . Правилото е, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, който извод се подкрепя от употребата на съюза "или" - т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва фигурата на "ползвател". Последното е оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, в това число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради това само ползвателят, а не и голият собственик на топлофициран недвижим имот притежава качеството „потребител на 2 топлинна енергия" в хипотезата, при която съществува учредено право на ползване върху топлоснабдения имот и само носителят на това право, в качеството му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия. Правноирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота. Законът ангажира неговата отговорност поради притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува понататък дали това право е било ефективно упражнявано или не. Предвид факта, че законът не предвижда изрично солидарна отговорност, следва да се приложи разпоредбата на чл.121 ЗЗД и чл. 30 от ЗС.

От представения по делото нотариален акт се установява,че ответницата е ползвател с учредено право на ползване върху топлоснабдения имот.Без значение е ,че ответницата не е подала заявление за откриване на партида и че не е предприела действия за изпълнение на договорните си задължения за откриване на партида-такава е налице безспорно.

Въззивницата отговаря на легалната дефиниция на понятието

„потребител"/ползвател/ н а топлоснабден имот. Същата е титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот .Като е стигнал до този извод съдът е постановил законосъобразно решението си.

Суми за дялово разпределение са дължими ,тъй като същите са индивидуализирани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, фирма за дялово разпределение е извършвала съответната дейност,съобразно чл.22 ал.2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение извършвана от избрания от тях търговец.

Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20162292 от 23.07.2021 г. по гр.д. №2619/21 г., СРС, ГО, 88 с-в в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3