Решение № 1607 от 04.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1607 гр. София, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20221000501805 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК - Въззивно обжалване.

Образувано е възоснова на:

1.Въззивна жалба с вх. Рег. № 27645 от 10.05.2022 г. подадена от Прокуратурата на Република България, представлявана от Гл.Прокурор, срещу Решение № 880 от 18.04.2022г. постановено по гр.д. № 13066 по опис на Софийски градски съд за 2021 г. в частта, в която е осъдена да запрати на М. А. М., ЕГН **********, от гр. ***, бул. „***“ №***, ап.** сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева , присъдена като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.282, ал.2 пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.282, ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК и чл.313 ал.1 пр.1 от НК, по което е било образувано НОХД №2095/2010г. на СГС, НО, 12 с-в, производството по което е приключило окончателно с влязла в сила на 31.10.2016г. оправдателна присъда, на с пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.10.2018 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, на основание чл. 86 от ЗЗД и в частта за разноските в общ размер от 1605.40 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в уважената част от предявения иск, като се твърди, че от събраните по делото доказателства 1 не се установят всички факти от фактическия състав на ангажираната с решението отговорност, конкретно - липсват доказателства за действително претърпени вреди, а ако такива все пак са установени, то те не съответстват на размера на присъденото обезщетение и то се явява прекомерно спрямо тях. В жалбата са изложени съображения за необоснованост на решението, като се твърди, че не са обсъдени възраженията на ответника за ниска степен на увреждане. Поддържа се становище, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Изразено е становището, че решението е в противоречие със задължителна съдебна практика /посочена в текста на жалбата/. Отправено е искане за отмяна на решението в осъдителната част и постановяване на друго, с което иска за бъда отхвърлен за сумата от 30 000 лева, а в условията на евентуалност за частична отмяна до сума, съответна на критериите за справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Писмен отговор не е постъпил.

2. Въззивна жалба с вх. Рег. № 29472 от 16.05.2022г. подадена от М. А. М., представлявана от адв. И. В. от САК, срещу Решение № 880 от 18.04.2022г. постановено по гр.д. № 13066 по опис на Софийски градски съд за 2021 г. в частта, в която е отхвърлена осъдителната претенция срещу Прокуратурата на Република България за разликата над присъдената сума от 30 000 /тридесет хиляди/ до претендираните 200 000 /двеста хиляди лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.282, ал.2 пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.282, ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК и чл.313 ал.1 пр.1 от НК, по което е било образувано нохд №2095/2010г. на СГС, НО, 12 с-в, производството по което е приключило окончателно с влязла в сила на 31.10.2016г. оправдателна присъда, на основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОД.

В жалбата се излага, че решението в отхвърлителната част неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и необосновано поради липсата на мотиви относно съществените факти, които е следвало съда да съобрази при определяне размера на справедливото обезщетение – обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления, които са я злепоставили пред цялото общество, предвид длъжността, която е заемала, продължителността на разследването: съответно

– четири и седем години, широкото медийно отразяване на образуваното наказателно производство, невъзможността да работи по специалността си, незачитане на огромната свършена работа за достиженията на ръководената от нея администрация, промени в психиката, промени в здравословното състояние – констатирано онкологично заболяване и оперативна намеса, и установената по делото причинно следствена връзка между тези негативни последици и повдигнатите обвинения. Отправено е искане за отмяна на отхвърлителната част от обжалвания съдебен акт и постановяване на решение по същество, с което предявения иск да бъде уважен 2 изцяло. Писмен отговор не е постъпил.

В съдебно заседание, страните поддържат жалбите, а в ход по същество молят да бъда уважени.

Страните не претендират разноски във въззивното производство.

Съдът след като се запозна с въззивните жалби и постановения съдебен акт констатира неговата валидност и допустимост, а относно оспорените с жалбите правилност и обоснованост на решението, приема следното:

Във въззивното производство не са спорни фактите, приети за установени в обжалвания съдебен акт. Релевантни за настоящото производство са следните: към момента на образуване на наказателното производство ищцата е била на 53 години, с висше образование, с последователно развиваща се кариера в областта на финансите, непосредствено преди образуване на наказателното производство е изпълнявала длъжността - Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите в периода от 2005 – 2009 г., а преди това от 1997 г. е работила изцяло в системата на данъчната администрация. Била е ръководител на проекта за изграждане на Националната агенция за приходите и е заемала и други ръководни длъжности. Не е страдала от заболявания.

В качеството си на изпълнителен директор е била обвинена в извършване на две престъпления по служба, както следва

По чл. 282, ал.2, пр. 1 и пр. 2 вр. Ал.1 пр. 1 НК затова, че за времето от 16.06.2006 г. до 20.06.2006 г. е нарушила служебните си задължения съгласно чл. 10, ал.1 т.4 от Закона за националната агенция за приходите изразяващи се в даване на незаконосъобразни писмени указания на Л. А.

- гл. инспектор по приходите при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ гр.София за промяна в констатациите на Ревизионен доклад № 240/16.05.2006 г.,

По чл. 282, ал.2, пр. 1 и пр. 2 вр. Ал.1 пр. 1 НК затова, че за времето от м. април до 30.06.2006 г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1 т.1 б.“а“ от НК е нарушила служебните си задължения съгласно чл. 10, ал.1 т.4 от Закона за националната агенция за приходите изразяващи се в даване на незаконосъобразни писмени указания на Л. П. – Директор офис „Средни данъкоплатци“ при ТД „Национална агенция за приходите за прилагане на процедури по чл. 129 от ДПК

Била е обвинена и в извършване на още две престъпления:

По чл. 143, ал.3 пр. 10 вр. Ал.1 пр.1 от НК затова, че за времето от 15.02.2007 г. до 30.01.2008 г. принудила М. Ц. - Териториален Директор на ТД на НАП- гр.Силистра да извърши нещо против волята си – да подаде молба за напускане чрез писмено предизвестие, 3 като употребила за това заплашване, че ако не подаде молба ще бъде дисциплинарно уволнена,

По чл. 313, ал.1, пр. 1 от НК за това, че 07.12.2005 г. потвърдила неистина в писмена декларация с вх. Рег. № 3124 от 07.12.2005 г. на сметната палата на Р България.

За първите две престъпления, предвиденото наказание е съответно от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6 от НК и от две до осем години за третото обвинение.

Понеже обвиненията предполагат наказания от един и същ вид, съобразно разпоредбата на чл. 24 от НК определеното общо тежко наказание е могло да бъде увеличено с една втора без да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.

Това е сторено от съда с Присъда № 18 от 25.01.2011г. постановена по НОХД № 2095 по опис на СГС за 2010 г. с която ищцата е била призната за виновна по първото и третото обвинение и оправдана за останалите две. Наложено е общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години и е лишена от право да заема ръководна длъжност за срок от шест години.

Тази присъда е била отменена в осъдителната част от Софийски апелативен съд с присъда № 20/20.06.2012 г. постановена по ВНОХД № 377/2011г.

С решение № 22 от 16.05.2013 г.

ВКС е отменил оправдателната присъда по обвинение в извършване на престъпление по чл. 143, ал. 3 от НК и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

При новото въззивно наказателно производство с присъда № 26/10.12.2015 г. изцяло е отменена осъдителната присъда на СГС в обжалваната част.

Според представените присъди и данните за тяхното постановяване, отмяна и влизане в сила, се установява, че ищцата е имала качеството на подсъдима до 16.05.2013 г. по обвиненията в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 във вр. С ал. 1, пр.

1 от НК и до 31.10.2016 г. по обвинението в извършване на престъпление по чл. 143 ал.3, пр. 10 мл. Ал.1 от НК.

Всяко обвинение и всяка оправдателна присъда, независимо, че са част от общ наказателен процес, представляват самостоятелен юридически факт от претенцията за вреди. За всеки факт се извършва отделна преценка за фактите от фактическия състав на непозволеното увреждане, възражения за изтекла погасителна давност и т.н. Делото пред СГС, чиято правилност и обоснованост на постановен акт по същество настоящото производство е образувано на е предмет на

28.10.2021 г., но доколкото погасителната

4 давност не се прилага служебно, а ответната страна е възразила само осъдителната претенция по акцесорните искове за лихва, настоящия въззивен съд приема, че следва да обоснове решението си относно размера на обезщетението като зачете диапозитивното начало в развиващия се граждански процес.

Спорно във въззивното производство е какви вреди е претърпяла ищцата в следствие на незаконното обвинение.

Настоящият въззивен съд, след като съобрази събраните по делото писмени доказателства, вкл. и медицинска документация, гласни доказателства чрез разпит на очевидци на преживяванията на ищцата намира, че от фактическа страна, се установява, че тя е претърпяла негативи, които са пряка и непосредствена последици от продължително разследване, широкото медийно отразяване на обвинението, включително изявленията на Зам. Градския Прокурор натоварени с негативните оценки на цялото общество, предвид предходните действие на ищцата в качеството и на ръководител на реформаторски проект в областта на събирането на данъци.

Неоснователно е оплакването на ответника във въззивната жалба, че липсват установени факти от фактическия състав на непозволеното увреждане. В обжалваното решение, съда е посочил, че ищцата е заболяла в следствие на продължителен във времето и изключително силен стрес, поддържан от общественото обследване на личността на ищцата след като Прокуратурата на Р България е обявила обвиненията и предвид длъжността, която е заемала и която е била елемент от фактическия състав на изпълнителното деяние. В решението е отчетен и периода в който Прокуратурата на Р България е поддържала обвинение – в продължение на няколко години - четири години за трите от обвиненията две по чл. 282 и едно по чл. 313 от НК и седем години за обвинението по чл. 143 от НК.

Установено е със заключение на комплексната съдебномедицинска експертиза, което съда кредитира като обективно и компетентно дадено, че заради преживяното нервно и емоционално напрежение, явно поддържано с изявления на Зам. Градски Прокурор, че всеки който има връзка с М. М. следва да се страхува, тя е получила стресова реакция, довела до органична симптоматика с клинична картина - повишени артериално налагане и кръвна захар, нарушения на съня. Наложилата се оперативна намеса за лечение на заболяването ендометриоза, която е в причинно-следствена връзка със стреса, изживян от ищцата по повод воденото срещу нея наказателно преследване. Ендометриозата от своя страна е във връзка с установеното през 2012г. автоимунно заболяване - тиреоидит на Хашимото, развитието на захарен диабет и хипертонична болест, каквито се установяват при ищцата след започването на наказателното преследване, а дори и да са съществували преди това, те интензивно са се развили във връзка със стреса от обвиненията.