Решение № 2326 от 21.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 21.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР

САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА

ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 4447 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 565194/19.12.2018 г., постановено по гр. д. № 9304/2018 г. по описа на СРС, II ГО, е признато за установено, на основание чл.415, ал.1 ГПК, че „ДКЦ * - София“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 2 612, 49 лв. - стойност на потроебена от ответника топлинна енергия за периода м.10.2016 г. - м.01.2017 г., 213, 17 лв.

- обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 612, 49 лв. за периода 01.12.2016 г. - 25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за сумата над 2 612, 49 лв. до пълния предявен размер от 2 783, 32 лв. и за сумата над 213, 17 лв. до пълния предявен размер от 227, 11 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 465, 05 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, както и сумата от 103, 43 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК - сторени разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на сумата от 46, 03 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове е депозирана въззивна жалба от ответника „ДКЦ * - София“ ЕООД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. По делото не е установено наличието на облигационна връзка между страните. Не е доказано публикуването на общите условия на ищеца в един местен и в един централен вестник. Счита, че този факт не е общоизвестен по смисъла на чл.155 ГПК, поради което изводите на СРС в тази насока са неправилни. Съдът се е позовал на нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ, но по делото не са ангажирани доказателства, че сградата, в която се намира процесния апартамент, е в режим на етажна собственост. По делото няма никакви данни в сградата да съществуват самостоятелни обекти с отделни собственици, което да наложи разпределението на топлинната енергия да се определя по системата за дялово разпределение. С оглед на това счита, че комплексната експертиза не е съобразена с действителното правно положение на сградата и е изчислила несъществуваща стойност и количество на доставена топлинна енергия, респ. - на задължението на ответника. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че заключението по изслушаната съдебно - техническа експертиза съставлява доказателство за наличието на доставка на топлинна енергия до процесния имот. Експертното заключение е своевременно оспорено от ответника, тъй като е изготвена въз основа на документи, които не са представени по делото. Вещото лице е ползвало и оспорените от ответника документи. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е обсъдил избирателно ангажираните по делото доказателства, без да извърши съвкупна преценка на всички събрани доказателства. С писмения отговор на исковата молба е направил възражение, че не е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 41б б.„а“ ДР на ЗЕ. С оглед на това счита, че не дължи претендираните от ищеца суми на заявеното основание за това. Такова задължение имат собствениците и титулярите на вещно право на ползване съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ. Съдът не е обсъдил това негово възражение. В мотивите на обжалваното решение съдът не е изложил съображения за кредитиране на оспореното експертно заключение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответника е сключено споразумение за разсрочено плащане на задължения за заплащане на топлинна енергия. Ответникът не е изпълнил точно задълженията си по това споразумение за заплащане на признатата стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г. - м.01.2017 г. в размер на 2 783, 32 лв., както и 227, 11 лв. - лихва за забава за периода 01.12.2016 г. - 25.09.2017 г. За посочените вземания е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 82340/2017 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, срещу която е депозирано възражение от длъжника. Претендира установяване съществуване на вземанията му в горепосочените размери и периоди, както и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че между страните по делото не съществуват облигационни задължения, по силата на които ответникът да се е задължил да заплаща на ищеца суми. Ответникът не е бил уведомен по надлежния ред за това, нито е имал възможност да оспори или да приеме. Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства по делото, че за исковия период страните са били обвързани от договор с предмет - доставка на топлинна енергия. От ангажираните по делото доказателства счита, че не може да се обоснове такъв извод. По делото не са ангажирани доказателства за публикуване на общите условия на ищеца в един местен и един централен всекидневник. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява по силата на писмен договор, какъвто не е представен по делото. Действително ответникът е извършил плащания по цитираното от ищеца споразумение, но плащането не е дължимо. Твърди, че не е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот, поради което няма никаква връзка с него и няма как да потребява топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

На 22.11.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „ДКЦ V - София“

ЕООД за сумата от 2 783, 32 лв. - главница, както и 227, 11 лв. – лихва за забава за периода 01.12.2016 г. - 25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвател на доставена от заявителя топлинна енергия през периода м.10.2016 г. - м.01.2017 г., като е признал съществуването на задължението му чрез сключване на споразумение, което не е изпълнил за посочения период за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост I“, филиал, аб. № 00361.

Счита, че по тази причина длъжникът се е обогатил неоснователно без основание за сметка на заявителя, поради което е длъжен да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. На основание § 1, т.43 ДР на ЗЕ потребител на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.

На

27.11.2017 г. съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 110, 20 лв.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С молба от

27.09.2000 г. ответникът е отправил искане до ищеца да му бъде открита партида за заплащане на ползвана топлинна енергия за помещение в „Младост 1“ - Мусагеница, до 8-мо училище, филиал. Заплащането ще се извършва по банков път.

Топлата вода ще се отчита по водомер.

С писмо вх. № П-4239/13.06.2016 г. СО - Район „Студентски“ е уведомил ищеца относно ползвателите на имот, находящ се в ж. к. „Младост 1“, срещу сградата на 8-мо СОУ, представляващ филиал на „ДКЦ V София“ ЕООД. Към момента помещенията се ползват на основание сключени договори с кмета на Район „Студентски“ и подписани към тях споразумения за заплащане на финансово обезщетение.

С писмо изх. № П-04/26.01.2017 г. ищецът е уведомил ответника, че на основание чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди от ищеца се извършва само въз основа на писмен договор. Заедно с писмото са изпратени необходимите формуляри за уреждане на търговските им взаимоотношения. Посочени са непогасените задължения на ответника към ищеца. Писмото е получено на 27.01.2017 г.

На 22.02.2017 г. между страните в производството е подписано споразумение, по силата на което ответникът - длъжник, е признал наличието на непогасено задължение към ищеца - кредитор, за доставена топлинна енергия за топлоснабдени имоти на адрес: гр. София, ул. „******, аб. № 543 и ж. к.

„Младост 1“ с аб. № 361 и код на платеца Ш102100, сума в общ размер от 84 273, 29 лв., от която: 78 675, 13 - главница, представляваща стойност на доставена незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2015 г. - 31.01.2017 г. и 5 598, 16 лв. - лихва за забава, изчислена към датата на подписване на споразумението.

Ответникът е признал задълженията си към ищеца в горепосочените размери и се е задължил да ги погаси съобразно уговорения между страните погасителен план, посочен в чл.2 от споразумението. В чл.3 от споразумението страните са се съгласили, че при точно спазване на погасителния план от страна на ответника ищецът се задължава да не предприема действия за принудително събиране на сумите, предметна споразумението, както и да не начислява законна лихва за забава за срока на разсроченото изпълнение на задължението. В чл.4 страните са уговорили, че при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума от страна на ответника повече от 5 календарни дни ищецът има право да предприеме действия за принудително събиране на дължимите суми от имуществото на длъжника, ведно със законната лихва за забава върху дължимите суми от деня на изпадането в забава на изпълнението по погасителния план до окончателното изплащане на задължението.

С писмо изх. № П-5286/10.05.2017 г. ищецът е уведомил ответника, че в 7 - дневен срок следва да заплати задълженията си за имотите, посочени в споразумението от 22.02.2017 г., които възлизат на 5 225, 24 лв. - първа, втора и трета вноска по споразумението, от която: 5 201, 34 лв. - главница и 23, 90 лв. -лихва. Посочени са и текущите задължения на ответника. Указано е, че при неизпълнение на задълженията в определения срок вземанията ще се съберат по съдебен ред. Писмото е получено на 10.05.2017 г.

С писмо изх. № П-8850/09.08.2017 г. ищецът е уведомил ответника, че в 7 - дневен срок следва да заплати дължимите суми за имотите, посочени в споразумението от 22.02.2017 г., които възлизат на12 636, 21 лв. - първа, втора, трета, четвърта, пета и шеста вноски по споразумението от 22.02.2017 г., от които: 12 253, 35 лв. -главница и 382, 86 лв. - лихва за забава. Посочени са и текущите задължения на ответника. Указано е, че при неизпълнение в срок и на основание чл.4 от споразумението от 22.02.2017 г. ще събере вземанията си по съдебен ред. Писмото е връчено по пощата на 11.08.2017 г.

От заключението на вещото лице инж. В.В.по изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза се установява, че в процесния имот няма монтирани уреди за дялово разпределение, поради което топлинната енергия за отопление се изчислява пропорционално на коригираните отопляеми обеми да имотите, а топлинната енергия от сградна инсталация, се разпределя пропорционално на пълните отопляеми обеми на абонатите по проект. Задължението за исковия период, изчислено от вещото лице, възлиза на 2 612, 49 лв., а начислената от ищеца сума е на стойност от 2 783, 49 лв. Сумите за топлинна енергия за разглеждания период са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката - Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице е обсъдило и съобразило характеристиките на общия топломер, както и реда за снемане на данните от него и изчисляване на подадената топлинна енергия за топлоснабдения имот. Общият топломер е монтиран на 19.03.2013 г. и е проверяван на 13.02.2013 от Лаборатория към „А.Б.С.“ ЕООД, с констатация „съответства“, както и на 26.02.2015 г. от „Газ Тест“ ЕООД, със същата констатация.