Решение № 4 от 09.01.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Монтана, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20241600100023 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, съединени с искове по чл. 86 от ЗЗД.

Ищците Д. Т., М. Т. и С. Г. твърдят в исковата молба, че първите две са дъщери, а третият – съпруг на Р. Г., починала на 17 февруари 2020 г. Тяхната наследодателка е била приета в ответната болница на 14 февруари 2020 г. с диагноза остър апендицит, изискваща оперативно лечение. Операцията била извършена по спешност в същия ден от д-р Д.Д., специалист хирург. В хода на операцията при отпрепарирането на мезоапендикса операторът разкъсал артерия, което причинило значителна кръвозагуба и пациентката изпаднала в клинична смърт, довела и до полиорганна недостатъчност.

Предприети били спасителни действия, сърдечната дейност на пациентката била възстановена, поставен бил тръбен дрен и на следващия ден Г. била транспортирана в МИ на МВР - *, където била извършена нова операция по спешност: установило се, че увредена е артерия илиака екстерна декстра, част от нея липсвала, установена била също некроза на десен яйчник и дясна маточна тръба, илеум и цекум. Отстранени били яйчникът и маточната тръба, както и крайните 60 см от тънкото черво и възходящото дебело черво. Възстановен бил кръвотокът към десния крайник чрез синтетична съдова протеза. Състоянието на пациентката обаче останало тежко и тя починала на 17 февруари 2020 г.

Ищците твърдят, че причината за смъртта на тяхната наследодателка е острата кръвозагуба и изпадането в клинична смърт поради немарливо изпълнение на 1 медицинска дейност от страна на д-р Д.Д. от МБАЛ „С.Н.Ч.“ ЕООД – *. Виновното поведение на д-р Д. пряко е причинило остра кръвозагуба, клинична смърт и въпреки предприетите реанимационни действия и последвалата операция в МИ на МВР е настъпил вредоносният резултат - смърт. Исковете са насочени срещу работодателя на виновния лекар на основание чл. 49 от ЗЗД, тъй като болницата има качеството възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД: д-р Д. е работел в ХО на МБАЛ *на трудов договор от 2015 г., а действията на лекаря са осъществени при изпълнение на трудовата му функция.

Смъртта на Р. Г. е била внезапна, неочаквана за нейните две дъщери и съпруга й и им е причинила дълбока скръб. Трагедията се е отразила неблагоприятно върху психиката на всеки от тримата ищци.

Ищците молят да бъде осъдена ответната болница да плати: на Д. Т. 90 000 лв обезщетение за понесените неимуществени вреди, изразяващи се в дълбока скръб от ненавременната загуба на нейната майка, както и законна лихва от 14 февруари 2020 г. до 14 януари 2024 г. в размер на 37985 лв, а също и законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане; на С. Г. и на М. Т. по 120 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, както и законна лихва за периода 14 февруари 2020 г. – 14 януари 2024 г. в размер на 50 647 лв, а също и законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

Ответникът МБАЛ „С. Н. Ч.“ – *, представлявана от управителя д-р Г. С., чрез адв. М. Ш. излага доводи, че пациентката е била приета в лечебното заведение с вече настъпили усложнения поради първоначално поставена грешна диагноза (камъни в жлъчката) и нейното бездействие да потърси помощ. Оперативната интервенция е била предприета своевременно след постъпване на пациентката в МБАЛ *, но поради изразеното затлъстяване е бил затруднен оперативният достъп, установени са сраствания и напреднал гангренозен апендицит. След възникналия кръвоизлив са били предприети действия по спирането му, извършени са реанимационни действия с цел извеждане на пациентката от клинична смърт. Стабилизирането й показва, че действията на екипа са били правилни. В условията на крайна спешност и критичност на ситуацията хирургът е извършил адекватни действия по спиране на кървенето и ограничаване на кръвозагубата. Извършена е била консултация със съдов хирург от друго лечебно заведение и веднага след стабилизиране на пациентката тя е била транспортирана в МИ на МВР-*.

Ответникът развива доводи, че ищецът неправилно се позовава на правила за добра медицинска практика, одобрени сас Заповед № РД-28-253/25.11.2013 г., но този акт не е бил действащ към момента на деликта. На 1 януари 2019 г. е било прието изменение на чл. 5, ал. 1 , т. 4 от ЗСОЛЛДМ, като се предвижда нов ред за приемане на 2

Правила за добра медицинска практика и ново съдържание. След изменението на цитирания законов тест нови правила не са били приети, а старите не могат да се прилагат поради несъответствето им със Закона. Освен това цитираната заповед няма действие спрямо адресатите си, тъй като не е била съобщена по реда на чл. 72, ал. 1 от АПК. Медицинският стандарт по хирургия е приет с Наредба № 10/2021 г., но ищците не сочат кои нормативни правила са били нарушени при осъществяванена оперативната интервенция в МБАЛ *. За да се приеме наличие на медицински деликт, трябва да е установено кои медицински стандарти и кои правила за добрите медицински практики са били нарушени.

Относно размера на трите претенции се въвежда възражение за прекомерност и несъответствие с принципа за справедлива обезвреда на неимуществените вреди при деликт, въведен с чл. 52 от ЗЗД. Възрастта на двете дъщери на починалата предполага, че те не са живели в едно домакинство и не са имали ежедневни контакти, което обуслява по-нисък размер на обезщетението.

Ответникът противопоставя възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като тя се е явила в лечебното заведение с тридневно закъснение, което е причина за гангренозния апендицит и усложненото й състояние. Налице са били и придружаващи заболявания – хронична бъбречна недостатъчност и високо кръвно налягане, пациентаката е била с изразено затлъстяване.

Прави се и възражение за частично погасяване на акцесорните искове за обезщетение за забавено плащане. Давността за този вид вземания е тригодишна и за периода от деликта – 14 февруари 2020 г., до 14 февруари 2021 г. вземанията за мораторна лихва са погасени по давност.

Третото лице помагач ЗК „Л.и.“ АД в писмено становище оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Посочва, че не е установено виновно противоправно поведение на лица от медицинския персонал на МБАЛ „С.Н.Ч.“ ЕООД – *, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на лечебното заведение като възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключениа по съдебно-медицинска експретиза и по съдебно-психологическа експертиза. Съдът обсъди доводите на страните във връзка със събраните доказателства и приема за установено следното:

Ищците Д. Т. и М. Т. са дъщери на Р.Г., починала на 17 февруари 2020 г., а ищецът С. Г. е неин съпруг, както се установява от представеното удостоверение за наследници № 378/11.03.2020 г..

На 14 февруари 2020 г. Р.Г. била приета в МБАЛ „С.Н.Ч.“ – *, по спешност с работна диагноза остър апендицит (отразена във фиша за спешна помощ). След проведени изследвания и предоперативни консултации с кардиолог била предприета 3 хирургична операция по отстраняване на апендикса. Видно от оперативен протокол от 14 февруари 2020 г. операцията била осъществена от д-р Д. с аситент д-р Б.. В епикризата, съставена при изписване на пациентката, е отбелязано, че при операцията е установен ретроцикално разположен апендикс с масивни сраствания, флегмонозно възпален, а при отпрепарирането е била разкъсана артерия, което довел до масивно кървене и изпадане на пациентката в клинична смърт. Изписана е на следващия ден с влошаване, на апаратна вентилация, седирана. Г. била транспортирана до МИ-МВР в гр. *, където отново била оперирана. От показанията на свидетеля проф. И.Л., извършил операцията в МИ-МВР, се установи, че Г. е била докарана в крайно тежко състояние, с вътрешна и чернодробна недостатъчност и тежка исхемия на долния десен крайник, при който липсвали движения и сетивност. При извършване на операцията свидетелят установил, че липсват около 10-15 см от артерия илиака, която кръвоснабдява долния крайник. Кръвотокът бил прекъснат чрез лигатура (завързване с конец). Установена била и некроза по тънки черва, което е белег за прекъсване и на артериите, хранещи ги с кръв. При опреацията били отстранени също десен яйчник и дясна тръба, тъй като са били некротирали в резултат на исхемията.

Пациентката е починала на 17 февруари 2020 г. като причината за смъртта е сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в следствие на масивната кръвозагуба и изпадането в тежък хеморагичен шок.

Спорно е по делото дали тежките увреждания на вътрешни органи, довели до смъртта на Р.Г., се дължат на противоправно поведение на хирурга, осъществил операцията в ответната болница, което пък би довело до ангажиране отговорността на болницата като възложител на дейността на основание чл. 49 от ЗЗД.

От представения трудов договор № 189/2015 г. се установява, че д-р Д.Д. е бил в трудово правоотношение с ответното лечебно заведение на длъжност лекар в Хирургично отделение. Безспорно е, а се установява и от представените медицински доукменти, че той е извършил операцията по отстраняване на апендикс на Р.Г. на 14 февруари 2020 г.

От заключението по тройната съдебно-медицинска експертиза се установява, че хирургът е извършил необходимата предоперативна подготовка чрез провеждане на изследвания и консултации със специалисти. Разрезът за оперативен достъп е направен в съответствие с практиката при този вид операция, която се квалифицира като интервенция със среден обем. В хода на операцията е настъпило усложнение – масивно кървене, причинено от нарушаване целостта на кръвоносен съд – артерия апендикуларис. Тя е разкъсана по мнение на вещите лица при отпрепариране на сраствания. За овладяване на кървенето хирургът е действал „панически“ и неорганизирано, при което е допуснал и разкъсване на илиачната артерия. Било е извършено обшиване на сляпо на проксимални съдове, което вещите лица намират 4 като неадекватно на ситуацията действие. Загубата на кръв е причинила хеморагичен шок, клинична смърт, преодоляна в последствие. „Хващане в дълбочина на големи артерии“ (както е записано в оперативния протокол) според заключението на експертите е било опит за овладяване на масивното кървене, но е довело до увреждане на магистралната илиачна артерия, а от там и до спиране кръвоснабдяването на крака.

Вещите лица намират непосредствена пряка връзка между действията на хирургичния екип от МБАЛ *и настъпилата на 17 февруари 2020 г. смърт.

При така установените факти съдът приема, че поведението на д-р Д. покрива белезите на непозволено увреждане.

За установяването на деликт при изпълнение на медицинска дейност следва да се обсъди какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински стандарти в конкретната ситуация.

При извършване на хирургична интервениця хирургът е допуснал съществена грешка, в резултат на която е настъпило масивно кървене, хеморагичен шок и полиорганна недостатъчност. Той е разкъсал кръвоносен съд, като това е могло да бъде избегнато, ако се работи с внимание и се съобрази специфичното разположение на апендикса на пациентката. От заключението по медицинската експертиза се установи, че анатомичното разположение на апендикса зад дебелото черво (ретроцикално) предполага усложнения и операторът е бил длъжен да е подготвен за спецификата на конкретния пациент и да подходи според находката при достигане да органа.

Специфичната анатомия на конкретната пациентка не може да оправдае допуснатата лекарска грешка.

От съществено значение за установяване предприетите от д-р Д. действия са показанията на свидетеля проф. Л.. При последващата операция, извършена на следващия ден, свидетелят е установил липса на участък от около 10 см от артериа илиака и неправилното й лигиране, което пък е довело до спиране на кръвоснабдяването на долния десен крайник. От това се налага извод, че кървенето е било в резултат на прекъсване не само на един кръвоносен съд, както е отбелязано в епикризата, издадена от МБАЛ „С. Н.Ч.“, а е имало и кървене от артериа илиака.