Решение № 161 от 05.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СтА. П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20265001000111 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№727/19.01.2026г. от "Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.

Димитров" № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т. срещу Решение № 358/18.12.2025г. по т. д. № 150/2025 г. на ОС-Стара Загора, с което се осъжда Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД, с ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172, район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров” №1, да заплати на К. С. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ********, ул. „********“ № 6, вх. „Б“, ет. 8, ап. 22, чрез адвокат И. С., сумата от 90 000 лв., частичен от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 23.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9421,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за лечение, които са в пряка причинно- следствена връзка с получените травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 23.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено изцяло и вместо това да се отхвърли иска, евентуално да се намали размера на присъденото обезщетение.

В законния срок, от ищеца К. С. А. е подаден отговор на жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна и се иска да се потвърди решението на ОС-Стара Загора.

На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във въззивната жалба се поддържа допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 52 от ЗЗД при определяне присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, чиито размери се твърди да са завишени и несъответстващи на принципа за справедлИ.ст, както и на постоянната съдебна и застрахователна практика. Счита се, че при определяне на обезщетението, е следвало да бъдат съобразени конкретните обстоятелства, а именно: характер и степен на уврежданията, период на тяхното проявление, обективно здравословно състояние на ищеца към настоящия момент. Сочи се, че съгласно заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, ищецът е получил счупване на Л4 прешлен с фрагментация и стеноза на гръбначно-мозъчния канал, както и счупване на проксималната фаланга на 5 пръст на дясна ръка. Възразява се, че обезщетение в размер на 90 000 лева не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а обезщетението - намалено, като бъде определено от съда разумно и реално дължимо обезщетение, което да компенсира действително претърпените от пострадалия болки и страдания и да отчита съществуващите в страната обществено- икономически отношения. Счита се, че обезщетение в максимален размер на 30000 лева за неимуществени вреди би съответствало на обществения критерий за справедлИ.ст, регламентиран в чл. 52 ЗЗД.

Възразява се също, че първоинстанционният съд не е отчел и принос от страна на ищеца, изразяващ се в непоставяне на предпазен колан.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията, възраженията и исканията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Ищецът К. С. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр.********, ул."********" № 6, вх."Б", ет.8, ап.22, е предявил обективно съединени искове с правна квалификация по чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ЗАД „ДАЛЛБОГГ:

ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД гр.София да му заплати сумата от 90 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, част от общия размер на вземането от 120 000 лв., както и сумата от 9 421.80 лв. обезщетение имуществени вреди – извършени разходи за лечение и медикаменти, които неимуществени и имуществени вреди ищецът е претърпял в резултат на ПТП, настъпило на 23.11.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 23.04.2025 г., до окончателното й изплащане.

В ИМ се твърди, че на 23.11.2024 г., около 13:30 часа, ищецът се е движил като пътник, стоящ на задната дясна седалка, в лек автомобил марка "Рено", модел "Меган" с рег.№*********, притежаващ валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица *****************, сключена при ответното дружество. При придвижването си в посока гр.********, на път 11-57, км.6.600, водачът на лекия автомобил, в който се е возил ищецът, е предприел неправилна мА.ра за изпреварване, чрез навлизане в лентата за насрещно движение, без да се съобрази с идващия срещу него лек автомобил марка "БМВ", модел "330Д", с рег.№********* и в резултат на това е причинил пътно-транспортно произшествие. Настъпилото произшествие е било посетено от органите на МВР, за което е бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-25570/13.12.2024 г. по описа на ОДМВР-Стара Загора, сектор „ПП“.

Твърди се, че вследствие настъпилото ПТП, ищецът получил травматични увреждания, с основна диагноза „Нестабилна фрактура на четвърти поясен прешлен (L4) със снижен краниокаудален размер.“ Счупването е класифицирано като закрито, без разкъсване на кожата, но 2 поради своята нестабилност представлява сериозно анатомично и функционално нарушение. Съпътстващи находки включват: Слабо изразен костномозъчен едем - признак на вътрешна травма и възпалителен процес в областта на прешлена; Хиперинтенсна STIR МР зона - свидетелство за мекотъканно и костно засягане при ЯМР; Абсолютна стеноза на гръбначномозъчния канал на нИ. L3-L4 - значимо стеснение, носещо риск за неврологични увреждания.

Сочи се, че във връзка с горното, на ищеца било проведено оперативно лечение, като била извършена високоинвазивна и трудно осъществима (с код по клинична пътека 211.2 "Гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност - с невронавигация и интраоперативен 3D контрол") неврохирургична интервенция, включваща: четири винтова транспедикуларна стабилизация (L3-L5) чрез дорзална остеосинтеза; монтиране на титаниеви пръчки за стабилност на гръбначния стълб; декомпресия на нИ. L4, с цел облекчаване на натиска върху нервните коренчета.

При оперативната интервенция била използвана невронавигационна, невросонографска и микроскопска техника, сочещи висок риск и сложност на интервенцията. След операцията, на ищеца е назначено и ползването на тораколумбален корсет за период от б месеца.

Поддържа се, че горепосочените уврежданията са настъпили внезапно, при осъществяването на изключително грубо нарушение на правилата на ЗДвП, от страна на делинквента и са се отразили в изключителна степен върху здравословното състояние (физическо и психическо) на ищеца - млад мъж на 22 години, възраст, в която човек тепърва изгражда жИ.та си, гради мечти, цели и идентичност. Твърди се, че преди пътнотранспортното произшествие, ищецът водел активен и пълноценен начин на жИ.т - тренирал редовно във фитнес зали, поддържал отлична физическа форма, социалният му кръг бил свързан с хора със сходни интереси - спорт, активност, движение. За него тялото и физическата сила били не просто хоби, а част от самочувствието и личността му. Инцидентът, довел до фрактура на поясния прешлен (L4), обаче променил рязко и болезнено този начин на жИ.т. Твърди се, че в първите дни и седмици след травмата, ищецът преживявал силни, пронизващи болки в кръста, които почти изцяло обездвижили тялото му. Бил напълно зависим от медицинския персонал за елементарни нужди - ставане от леглото, обръщане, хигиена. В продължение на седмици, не можел да се движи, без да изпитва непоносима болка. Не можел да спи, не можел да седне, не можел да се облегне, без да крещи от болка. За човек като него, свикнал с контрол върху тялото си, това усещане било психически унищожително. Последвалата операция - с винтово стабилизиране на гръбначния стълб и монтиране на метални елементи, означавала не само мъчително възстановяване, но и дожИ.тна промяна. Болките след хирургичната намеса били от различно естество - парещи, тъпи, постоянни. Всяко движение изисквало усилие, а всяка физиотерапия - воля. За ищеца, периодът на обездвижване и носене на ортопедична стабилизация бил физически унизителен и морално тежък.

Изведнъж целият му свят се свил до болничното легло, заедно с болката и мисълта дали някога отново ще може да тренира, да бяга, да вдига тежести, да води обичайния си активен жИ.т. Твърди се, че към настоящия момент, дори обикновено слизане по стълби или навеждане изглеждат непосилни за ищеца, а помощта на близките му станала ежедневна необходимост - за обличане, за пазаруване, дори за излизане от дома. Всичко това довело при ищеца до дълбока загуба на самостоятелност и чувство за достойнство. Психическият удар от случилото се и последиците за здравето бил доста тежък, като периодично при ищеца се проявявали силни раздразнителни моменти, които се редуват с такива на силна тъга и мъка. Ищецът се отдръпнал от приятелите си, спрял да посещава социални места, самочувствието му бшлж сринато, усещал се „счупен“, непълноценен, различен от себе си. Изминалите месеци след инцидента за него били дълги и мъчителни, и с усещането за 3 ограничение: скованост в кръста, болка при продължително стоене или ходене, ограничена подвижност, страх от бъдещи усложнения. Особено тежко ищецът приемал факта, че вероятно никога повече няма да може да тренира активно, да се върне към начина си на жИ.т отпреди инцидента. Физическата активност, която била негова страст, била заменена от ограничения, внимание към всяко движение и страх от повторна травма. Оздравителният процес продължавал месеци, през които ищецът правил рехабилитации, медикаментозно лечение и редовни прегледи. Независимо от усилията, които полагал, ищецът все още бил с ограничена подвижност. Не само че загубил способността да бъде активен, но и вярата, че може да реализира мечтата си да бъде учител по физическо възпитание. Съмнявал се ежедневно дали някога отново ще бъде достатъчно силен, бърз и подвижен, за да води уроци и да вдъхновява ученици. Същите тревоги го съпътствали и по отношение на социалната му реализация и отношенията му с другия пол. Изпитвал постоянен страх от автомобили, чести кошмари и силна раздразнителност.

Твърди се, че вследствие на настъпилото ПТП, ищецът е претърпял и имуществени вреди – разходи за проведено лечение и закупуване медицински изделия, които да подпомогнат възстановителния процес, стойността на които е била изцяло заплатена. Съответно, претендира се обезщетяването му за тези разходи от страна на застрахователя покриващ вредите от деянието на застрахования водач на л.а. "Рено", модел "Меган" с рег.№*******. Общия размер на имуществените вреди е 9 421.80 лв., от които :

80 лв. първичен преглед при неврохирург; 40.60 лв. - потребителска такса КП; 280 лв. - допълнително обслужване; 400 лв. - транспортиране на пациент; 68 лв. сгъваема проходилка за възрастни; 7420 лв. - къса транспедикуларна стабилизация (4 винта); 400 лв. - игла за вертебропластика; 400 лв. транспортиране на пациент; 23.20 лв. - потребителска такса КП; 11 лв. - запис на рьо граф.изследване; 299 лв. - дорзо-лумбален корсет;

Посочва се, че на 02.01.2025 г., от ищеца е било подадено искане за определяне на застрахователно обезщетение, по което е образувана щета № ********/2024-05 по опис на ответника. С писмо изходящ No 1475/19.03.2025 г., след изтичане на предвидения в КЗ тримесечен срок за произнасяне от страна на застрахователното дружество, последното е отказало изплащане на обезщетение, поради липсата на основания за това.