Определение № 347 от 20.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 395/2025
- Вид
- Определение № 347
- Подписан
- 20.05.2025
- В сила
- 09.06.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 347 гр. Пазарджик, 20.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500395 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс и чл.248 ал.2 от ГПК.
С протоколно определение от 26.11.2024 година , постановено по гр.д.№ 1169 по описа на Районен съд Пазарджик , на основание чл.238 ал.2 от ГПК е прекратено производството по делото.
Определението е обжалвано в срок с частна жалба от Б. С. С.. Счита , че определението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила и моли да бъде отменено.
Съществувала възможност за съда да разгледа делото в отсъствие на ищеца. Липсата на изрично искане в тази насока, не представлявало процесуална пречка за това. Излагат се доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът бил причина за завеждане на делото , тъй като негова била инициативата за допускане на развод ,както и отказал доброволно уреждане на спора. Поради това и не се дължали разноски.
В получената от жалбоподателя призовка не били разяснени последиците от неявяване в съдебно заседание, което било необходима 1 предпоставка за прекратяване на производството.
Направено е искане за спиране изпълнението на обжалвания акт , което искане е лишено от правен интерес с оглед естеството на акта.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответницата по жалбата А. Н. К. я оспорва и моли определението да бъде потвърдено.
В откритото съдебно заседание на 26.11.2024 г. ,за което редовно са призовани и двете страни, ищеца не се явил и било направено искане да се приложи разпоредбата на чл. 238. ал. 2 ГПК.
Предпоставките за прилагането на тази възможност за ответника били няколко и следвало да са налице кумулативно: : ищецът да не се е явил в първото по делото съдебно заседание, да не е взел становище по отговора на исковата молба и да не е поискал разглеждането на делото в негово отсъствие.
Тези условия били налице и правилно съдът прекратил производството Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Излага доводи относно възражението за прекомерност на разноските.
Претендира разноски в производството по обжалване на определението за прекратяване.
Съдът е разгледал доводите в частната жалба относно размера на разноските по реда на чл.248 от ГПК и е постановил определение на 27.02.2025 година ,като е изменил протоколно определение № 2251/26.11.2024 г. по гр.д. № 1169/2024 г. по описа на ПзРС , с което е прекратено производството по делото - в частта за разноските, като е намалил присъдените в полза на А. Н. К. ЕГН ********** с адрес : гр. С., ул. „В.Л. „ № 75 разноски за адвокатско възнаграждение платими от Б. С. С. ЕГН ********** с адрес : гр. С., ул. „Г.Г. „ № 16 – от 1500,00 лв. на 800,00 лв.
Това определение също е обжалвано с частна жалба от Б. С..
Оплакванията са за неправилност , противоречие на материалния и процесуалния закон.
Изготвянето единствено на отговор на искова молба, както е в настоящия случай, се заплащало обичайно в значително по-малък размер от присъдената сума от 800лв.
2
Отново се излагат доводи ,че причина за предявяване на иска било поведението на ответника , поради което разноски не се дължат.
В срок е постъпил писмен отговор от ответницата.
Счита определението за правилно , поради което и не го е обжалвал.
Възнаграждението , определено от съда след изменението, дори било под определения минимум.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното:
Подадените частни жалби са допустими ,като подадени в установения от закона срок от легитимирано лице ,срещу подлежащи на въззивен контрол актове.
Разгледани по същество и двете са неоснователни по следните съображения:
Производството пред Районен съд Пазарджик е образувано по искова молба на Б. С. против А. С.а за делба на недвижим имот,след като имуществената общност по отношение на него е прекратена с развод.
В срок е постъпил писмен отговор от ответницата А. К. , представлявана от адв. Д. , в който иска не е оспорен.
Към отговора е представено пълномощно за адв. Д. , от което е видно ,че е уговорено възнаграждение в размер на 1500 лева ,което възнаграждение ще се изплати допълнително и за целта ще бъде подписана разписка.
С определение на съда от 29.09.2024 година делото е насрочено за открито съдебно заседание на 26.11.2024 година.
За това съдебно заседание ищецът е бил надлежно призован с призовка за страна ,имаща съдържанието на образеца , утвърден с нарочна Наредба от 22.02.2008 година ,като в призовката се съдържат всички указания във връзка с явяването на страните , последиците от неявяването им и възможностите за разрешаване на спора.
Призовката , заедно с писмения отговор и определението на съда е надлежно връчена на ищеца.
В насроченото заседание ищецът не се е явил и не е представляван. Не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие ,като не е 3 изразил и становище по писмения отговор.
В това заседание ответникът чрез процесуалния си представител е направил искане за прекратяване на делото и съдът го е уважил.
Постановеното определение е напълно законосъобразно. Изложените доводи в частната жалба са ирелевантни.
Всички предпоставки на чл.238,ал.2 ГПК са осъществени и при наличието на искане от страна на ответницата, първоинстанционният съд е изпълнил процесуалното си задължение да прекрати производството.
Ищецът е бил редовно призован , с призовката му е връчен отговора и в призовката изрично са отбелязани указания, включително възможността да бъде приложена разпоредбата на чл.238 ГПК.
Жалбоподателят не е посочил пред първоинстанционния съд пречки за участието си в производството ,не е изразил становище по отговора и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. И до момента не се сочат пречки за явяване по делото и за изразяване на становище.
Поради изложеното , съдът намира ,че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответницата се дължат сторените разноски , които възлизат на 750 лева платено адвокатско възнаграждение в брой.
Разписка за плащането е представена в проведеното съдено заседание.
По частната жалба по чл.248 ал.3 от ГПК:
Тази частна жалба също е неоснователна.
Представени са доказателства по делото ,че уговореното възнаграждение на адвокат Д. е платено и е направено искане в съдебното заседание за присъждане на разноски. Съдът е присъдил сторените такива.
В частната жалба против прекратителното определение от страна на ищеца е направено възражение за прекомерност. Съдът го е приел за допустимо и частично основателно. Частният жалбоподател основава доводите си на твърдението ,че ответницата дала повод за завеждане на делото.
Производството пред първоинстанционният съд е по иск за делба .С оглед основанието ,на което е прекратено производството по делото дори е без 4 значение дали ответникът е дал или не повод за завеждане на делото.
Прекратяването се дължи изцяло на поведението на ищеца.
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на фактическата и правна сложност на предприетите от процесуалния представител действия и е намалил възнаграждението на 800 лева.
Възнаграждение в такъв размер е съобразено както с приетото в решение на СЕС ,така и със съдебната практика ,също и с възнаграждението ,според Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа ,служеща на съда като ориентир за пазара на висококвалифицирания адвокатски труд.
По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 2251 от 26.11.2024 година , постановено по гр.д.№ 1169 по описа на Районен съд Пазарджик , на основание чл.238 ал.2 от ГПК, с което е прекратено производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 637 от 27.02.2025 година , с което е изменено протоколно определение № 2251/26.11.2024 г. по гр.д. № 1169/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик , като са намалени присъдените в полза на А. Н. К. ЕГН ********** с адрес : гр. С., ул. „В.Л. „ № 75 разноски за адвокатско възнаграждение платими от Б. С. С. ЕГН ********** с адрес : гр.
С., ул. „Г.Г. „ № 16 – от 1500,00 лв. на 800,00 лв.
Осъжда Б. С. С. ЕГН ********** с адрес : гр. С., ул. „Г.Г. „ № 16 да заплати на А. Н. К. ЕГН ********** с адрес : гр. С., ул. „В.Л. „ № 75 разноски в размер на 750 лева.