Разпореждане № 2881 от 05.08.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2881 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20261100202943 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.32, вр.чл.16, ал.1-8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / обн. ДВ бр.15/2010г./ / ЗПИИРАКОРНФС/.

Образувано е по искане на BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT

GUSSING на РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ за признаване и изпълнение на наложена финансова санкция на Г. Н. Г., ЕГН **********, /отразен в Удостоверението като Г. Г., роден на ******** година/, въз основа на влязло в сила решение на несъдебен орган. Искането е направено на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 година, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции с Референтен номер на акта BH-GS/03/246000279584/24, представляващо Решение на несъдебен орган, с което е наложена административна санкция „глоба“ в размер на 150 евро.

Финансовата санкция е наложена на българския гражданин Г. за извършено деяние, наказуемо в Република Австрия съгласно параграф 98 Abs 2 KFG 1967 BGBI № 267/1967 от незнайно кой нормативен акт, без в превода на удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета да е отразена коректно освен правната квалификация по разбираем начин и това какви са обстоятелствата, констатирани от административно – наказващия орган в Република Австрия, за които се твърди, че евентуално изпълват състава на административно нарушение по съответните австрийски разпоредби.

При извършената проверка в НБД, видно от приложената по делото справка, лицето е установено с трите имена и ЕГН – Г. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес в град София, поради което и настоящият съд се явява компетентен по смисъла на чл.15 от Закона да разгледа постъпилото искане за признаване.

В закрито заседание съдът разпореди да бъдат връчени преписи от удостоверението и прилежащите документи на засегнатото лице. В нарочно подадено от Г. Н. Г. заявление той посочва, че никога не е притежавал моторно 1 превозно средство, регистрирано на негово име, че никога не е пребивавал в Австрия и изразява несъгласие със собственото му отъждествяване като лицето, посочено в удостоверението.

Съдът допълнително изиска справка от Министерство на вътрешните работи, СДВР „Пътна полиция“, касателно регистрацията на процесното за това производство МПС, с което се твърди, че български гражданин в Р.Австрия е извършил административно нарушение. От получените Справка и копие на регистрационен талон е видно, че МПС с рег. № ******** представлява прикачно ремарке за лек автомобил с настоящ собственик Г. А.

Г., ЕГН ********** и първи собственик Г. Т.П.. Установява се, че това прикачно ремарке е първоначално регистрирано от П. на 12.10.2023 година. На 11.01.2024 година П. е продал ремаркето на Г. А. Г. и от тогава именно последният е собственик на същото. Т.е. преди датата на установяване на нарушението в Р.Австрия, /04.11.2024 година/ собственик е Г. А. Г., който е роден на 25.09.2002 година, а не на ******** година, както е посочено в удостоверението.

От направена справка с ГД „Гранична полиция“ при МВР се установи, че ремаркето е излизало от границата на Р.България неколкократно, като от справката, поради нейната обективна непълнота не може да се направи категоричен извод на 04.11.2024 година ремаркето било ли е извън пределите на Р.България или не.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото, установи от правна страна следното:

Искането за признаване е процесуално-недопустимо, поради което и не следва да бъде разгледано „по същество“, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Основното съображение на съда да приеме това е незаконосъобразност от формална страна на Удостоверението.

Макар и удостоверението да е издадено по образец, съгласно чл. 4 ал.1, макар то да е подписано и съдържанието му да е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава, съгласно чл.3 ал.1 т 1 от Закона, то е придружено от един напълно неясен превод на български език, от който не може да се разбере какво деяние /действие или бездействие/ се твърди, че е извършил наказаният. Представеното Удостоверение по чл.4 е непълно, а там където е попълнено, на места не е на български език.

Единствено формата на Удостоверението е изцяло на български език. По този начин Удостоверението не отговаря на чл. 5 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС и на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година, което България е подписала, уведомявайки държавите-членки, че езиците по рамковото решение за България са български и английски език.

Не може да се установи и какви наказателно-правни разпоредби са нарушени според издаващия орган, а това е нужно най-малкото за да се провери необходимо ли е да се търси двойна наказуемост за това нарушение 2 или констатираното попада в списъка по чл.30,ал.2 от Закона.

Освен това, поради липсата на фактическо описание на нарушението не може да се прецени доколко извършеното от Г., /или от когото и да било/, съставлява административно нарушение, наказуемо по българското законодателство, което е една от положителните предпоставки на закона за уважаване на направеното искане – чл. 30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.

От отразеното в удостоверението не е възможно да се разбере какви са фактическите обстоятелства, констатирани при проверката на българския гражданин и от там да се преценява какъв е характера на евентуално извършеното от него административно нарушение и съответно да се търси и да се направи съпоставка с родното ни законодателство.

В Удостоверението по чл. 4,ал.2, следва да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, за което се твърди, че е извършено от наказания в чуждата държава, обстоятелствата, при които е извършено това деяние, и законовата разпоредба, която е нарушена по начин, даващ възможност да се индивидуализира административното нарушение и да се потърси евентуален негов аналог в законодателството на Република България.

Това, от една страна, е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на изпратеното за изпълнение решение на чуждата държава - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение, което по принцип е от значение за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и относимата по българското законодателство правна квалификация. На следващо място, чрез конкретизацията на административното нарушение от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на санкционираното в чуждата държава лице, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да организира защитата си в пълен обем.

Последната констатация е и втората причина, /редом с липсата на яснота за правната квалификация/, пораждаща невъзможност от изпратеното за изпълнение Удостоверение да се провери наличието на първото изискване за допустимост за признаване и изпълнение на финансова санкция, съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, т.е. не може да се провери наличието на изискването за двойна наказуемост, тъй като, както и по – горе съдът посочи, поради липсата на фактическо описание на нарушението не може да се прецени доколко извършеното от Г. въобще съставлява административно нарушение, наказуемо по българското законодателство.

Най-същественото основание за постановено от съда прекратяване е видимата неточност при установяване на потенциалния нарушител. По всяка вероятност в Р.Австрия, при изготвяне на акта, с който е наложено административното наказание, а след това и при изготвяне на 3

Удостоверението по чл.4 е сгрешено името на лицето, което реално е осъщиствило нарушението. Много е вероятно това да е собственикът на прикачното ремарке Г. А. Г., но очевидно не е Г. Н. Г., който идентифицираме, по справката от НБДН, като Г. Г., роден на ******** година. Българският съд не може да „замества“ страна в това производство, само защото установява тази неточност, а е длъжен строго да следва вече влязлото в сила „Решение за налагане на финансова санкция“. Затова и е безсмислено по пътя на консултациите да се прави опит за отстраняване на горните пропуски, тъй като ще е невъзможно да се направи адекватна и продуктивна консултация по смисъла на чл. 32 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

Поради изложеното съдът прави категоричен извод, че удостоверението е непълно по смисъла на чл.35 т.1 предл.2 от ЗПИИРКОРНФС, което по принцип е факултативно основание за отказ за признаване и изпълнение на финансовата санкция, но тъй като тези неточности са толкова очебийни и драстични, че правят излишно и внасянето на делото в открито съдебно заседание. Освен това, едно произнасяне „по същество“ би могло да осуети възможността на административно-наказващия орган да реализира правата си чрез друг, коректно изготвен акт.

В обобщение:

Производството следва да бъде прекратено.

Воден от горното, Софийски градски съд

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД № 2943/2026 г. по описа на СГС, НО, 37-ми състав.

Разпореждането на съда подлежи на обжалване и протестиране пред САС в седем дневен срок от днес.

Да се изпрати препис от него на Софийска градска прокуратура и на Г.

Н. Г..

Копие от определението да бъде връчено на австрийската държава на български и на немски език. На издаващия орган да бъдат изпратени и копия на регистрационните талони на МПС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4