Решение № 74 от 28.01.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Сливен, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Белла В. Стоименова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело № 20242230101458 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ АД), с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на вземане в размер на 2166,76 лева, ведно със законната лихва за периода от 18.09.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща неплатена от ответника падежирала главница по договор за банков кредит № 044LD-R005565 от 11.06.2020 г., сключен между ПИБ АД, кредитор, и Г. Х. К., кредитополучател, вземане в размер на 0,12 лева – обезщетение за забава по т.

10 от договора за банков кредит, начислено за периода от 15.07.2023 г. до 15.08.2023 г., както и законна лихва за забава в размер на 4,74 лева за периода от датата на предсрочната изискуемост 12.09.2023 г. до 17.09.2023 г.

За посочените вземания има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3688/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Ищецът твърди, че на 11.06.2020 г. между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за банков кредит за сумата от 4500 лв., като отпуснатият кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя – физическо лице, 1 на 15.06.2020 г. Поддържа, че между страните е уговорено кредитополучателят да изплати кредита на погасителни вноски след изтичане на срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на договора. Твърди, че съгласно т. 10 от договора за кредит плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и за тях се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска независимо от това дали падежът е в неработен ден. Ищецът твърди, че от 15.05.2023 г. кредитополучателят е в просрочие, като по кредита са просрочени 4 погасителни вноски с падежи 15.05.2023 г., 15.06.2023 г., 15.07.2023 г. и 15.08.2023 г., всяка от които в размер на 83,33 лв., като на датата на предсрочната изискуемост – 12.09.2023 г. е станал дължим и предсрочно изискуем остатъкът от главницата. Посочва, че ищцовото дружество е обявило на ответницата предсрочната изискуемост на банковия кредит чрез писмено предизвестие.

Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК отговор от ответника Г. Х. К., не е постъпил.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото и не изпрати процесуален представител, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

С молба от 20.01.2025 г. процесуалният представител на ищцовото дружество е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Последният е редовно призован за датата на първото по делото съдебно заседание. Връчен му е редовно препис от исковата молба – л.

2

29 от делото, и същият е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 41 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, редовно призован, не се е явил в първото съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил воля за разглеждане на делото в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства се извежда извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва да бъде уважена исковата претенция срещу Г. Х. К. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на вземане в размер на 2166,76 лева, ведно със законната лихва за периода от 18.09.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща неплатена от ответника падежирала главница по договор за **** сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, кредитор, и Г. Х. К., кредитополучател, вземане в размер на 0,12 лева – обезщетение за забава по т.

10 от договора за банков кредит, начислено за периода от 15.07.2023 г. до 15.08.2023 г., както и законна лихва за забава в размер на 4,74 лева за периода от датата на предсрочната изискуемост 12.09.2023 г. до 17.09.2023 г., предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3688/2023 г. на Районен съд – Сливен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и изричната претенция на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 143,43, лв., от които 43,43 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което на основание чл.

78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя на 100,00 лева. Съдът определя за адекватно на естеството на извършените процесуалните действия юрисконсултското възнаграждение, като е съобразил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.

3

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 /2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по сторените в протеклото заповедно производство разноски.

Видно от представените доказателства заявителят е сторил разноски в размер на 43,43 лв. държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Първа инвестиционна банка“ АД, *** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, че Г. Х. К., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „Първа инвестиционна банка“ АД, *** сума в размер на 2166,76 лева, представляваща главница по Договор за **** сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Г. Х. К., ведно със законната лихва от 18.09.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 0,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2023 г. до 15.08.2023 г., и сума в размер на 4,74 лева – законна лихва за забава от датата на предсрочна изискуемост 12.09.2023 г. до 17.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3688/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Х. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка“ АД, *** сумата от 143,43 лева, представляваща извършени в настоящото производство разноски, от които 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 43,43 лв. държавна такса, както и сумата от 93,43 лева, представляваща извършени в производството по ч.гр.д. № 3688/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен разноски.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се изпрати на страните.

В едномесечен срок от връчването му страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна пред Окръжен съд – Сливен на основанията, посочени в чл. 240, ал. 1 ГПК.

4

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5