Решение № 10207 от 29.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10207 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: И.Г.М. при участието на секретаря И.И.И. като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20221110117344 по описа за 2022 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от Й. П. Й. от гр. София срещу /ФИРМА/, гр. София иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда (КТ), вр. чл. 52 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 90000 лв. – парично обезщетение за неимуществени вреди от физически и психически страдания и болки от травматично увреждане – фрактура на лявата раменна кост с дислокация на фрагментите; остра болка в областта на лява раменна става и оток в областта на лява раменна става, претърпени в резултат на трудова злополука, реализирана на 08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на увреждането – 08.02.2022 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът – /ФИРМА/, гр. София, чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. Л. в срока по чл. 131 ГПК в писмен отговор на исковата молба от 18.11.2022 г. и в допълнителен отговор на исковата молба от 18.11.2022 г., поддържа становище за неоснователност на предявените искове, като излага подробни съображения в тази насока.

Моли се съдът да постанови решение с което да отхвърли предявения иск. В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание на 20.02.2024 г. чрез адвокат К. са претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

1

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.

2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че между тях валидно е било възникнало и към 08.02.2022 г. е съществувало трудово правоотношение по трудов договор, по което ответникът е бил работодател, а ищецът – служител, заемащ длъжността «охранител» при /ФИРМА/, гр. София.

От ангажираните по делото писмени доказателства – Декларация за трудова злополука входящ № 202/28.02.2022 г., досие № 31423, подадена пред ТП на НОИ от пострадалия Й. П. Й. (лист 11 и 12 от делото), Протокол № 18/31.03.2022 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 08.02.2022 г. (лист 181 и 182 от делото) и Разпореждане № 31423 от 18.04.2022 г. на длъжностното лице при НОИ СУСО, ТП – София град (лист 180 от делото) се установява, че на 08.02.2022 г. в 7.00 часа, след 24часова работна смяна при придвижване по обичайния път от работното място до основното място на живеене, след слизане на спирката на градския транспорт, зад същата спирка на **********, Й. П. Й. се подхлъзнал върху хлъзгавата заледена настилка на пътя и паднал, при което получил счупване на горния край на раменната кост (хумерус) закрито на лявата ръка.

Последното внезапно увреждане на здравето на Й. П. Й. е квалифицирано като “ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА” от органа по чл. 60, ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО).

Заявените от страна на ответника възражения, свързани с поведението на пострадалия служител след злополуката във връзка с уведомяване на работодателя за злополуката и съответно твърдяното некоректно подаване от страна на служителя на Декларация за трудовата злополука пред ТП на НОИ вместо работодателя са неотносими към предмета на настоящия спор, а са били относими към развилото се административно производство, приключило с издаване на цитираното по – горе Разпореждане № 31423 от 18.04.2022 г. на длъжностното лице при НОИ СУСО, ТП – София град, влязло в сила на 11.05.2022 г. (лист 180 от делото), което обвързва гражданския съд с квалификацията на реализираната злополука като ТРУДОВА.

От ангажираните като доказателства по делото медицински документи, 2 включително Епикриза, съставена от лекуващ лекар и началник Клиника по ортопедия и травматология при ******* се установява, че непосредствено след трудовата злополука, Й. П. Й. е постъпил в последната клиника на 08.02.2022 г. в 09:17 часа и е бил изписан от там на 11.02.2022 г. в 09:30 часа, след проведено оперативно лечение по спешност чрез кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза, медикаментозна терапия и превръзки, като е изписан с окончателна диагноза „Фрактура коли хумери синистри.

S42.20 Счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито на лявата ръка. Видно от цитираната Епикриза, пострадалият Й. П. Й. е изписан от Клиника по ортопедия и травматология при ******* с подобрение, в добро общо състояние.

Работодателят, на основание чл. 200 от КТ, носи отговорност за причинените на работника или служителя неимуществени вреди – претърпени болки, страдания, морални затруднения и неудобства в бита и ежедневието, следствие от трудова злополука, причинила временна неработоспособност.

Легалното определение на понятието „трудова злополука” е дадено в чл. 55, ал. 1 КСО. Нормата на Чл. 60, ал. 1 от КСО предвижда орган, който в кръга на своята компетентност квалифицира злополуката като трудова – „издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова”.

Съдът приема, че от цитираните по-горе, събрани в процеса по делото, писмени доказателства се установява реализиране на професионалния риск „трудова злополука”, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Осъществен е и специфичния резултат от травматичното увреждане – ищецът е изпаднал за продължително време в невъзможност сам да полага грижи за себе си, както и да полага труд по съществувалото с ответника трудово правоотношение.

По делото не са представени нито трудов договор, нито длъжностна характеристика, нито болнични листове на имено на ищеца, издадени му от здравните органи след датата на реализираната на 08.02.2022 г. трудова злополука. Ответникът, обаче не спори за наличието на трудово правоотношение с ищеца към 08.02.2022 г., като в отговора на исковата молба излага твърдение, че с голямо закъснение, едва на 15.03.2022 г. по седалището на ответника – работодател е постъпил болничен лист от Й. П. Й., заведен в Книгата за болнични листа, водена от /ФИРМА/, гр. София.

3

От доказателствата по делото не се установява пострадалият Й. П. Й. да е причинил умишлено увреждането, поради което и в конкретния казус не може да намери приложение нормата на чл. 201, ал. 1 КТ, изключваща отговорността на работодателя.

Дължимото на работника обезщетение за вреди от трудова злополука се намалява, съобразно чл. 201, ал. 2 от КТ, само когато той е допуснал груба небрежност и с това е допринесъл за злополуката. Груба небрежност се отчита, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици – предвиждал ги е, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати.

В този смисъл са и Решение № 708 от 11.06.1993 г. по гр. д. № 860/92 г. на ІV Г.О. на ВС на РБ, Решение № 1509 от 15.09.1995 г. по гр. д. № 3409/94 г. на ІV Г.О. на ВС на РБ, Решение № 1205 от 17.07.1995 г. по гр. д. № 3522/94 г. на ІV Г.О. на ВС на РБ, Решение № 239 от 19.03.1999 г. на ІІІ Г.О. на ВКС на РБ и др. Не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда мотивира приложение на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие. В този смисъл е и Решение № 1429 от 10.11.1993 г. по гр. д. № 86/93 г. на ІV Г.О. на ВС на РБ.

В конкретния казус, доколкото по делото липсват доказателства пострадалият – ищец да е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, съдът приема, че не може да се намали отговорността на работодателя, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ.

Действително събитието е реализирано на 08.02.2022 г. през зимата, като в събраните по делото писмени доказателства се съдържат индиции за заледен хлъзгав път на мястото на инцидента, станал причИ. за същия („хлъзва се и пада зад спирката“, „поради хлъзгава настилка“ – т. 25 и т. 26 от Декларацията за трудова злополука на пострадалия от 28.02.2022 г. ; „в следствие подхлъзване и падане зад спирката“ – Разпореждане № 31423 от 18.04.2022 г. на длъжностното лице при НОИ СУСО, ТП – София град.).

Неотносими към казуса, обаче се явяват възраженията на ответника – работодател относно твърдяната отговорност на *****, която не е привлечена най – малко като трето лице – помагач в настоящия процес. Дори трудовата злополука да е станала поради неизпълнение на задължението на третото неучастващо в делото лице ***** за поддържане чистотата на улиците и 4 тротоарите на територията на *****, съответно за почистване на леда, образуван върху тях, поради климатичните и атмосферни условия към 08.02.2022 г., това не освобождава работодателя – ответник от обективната отговорност, регламентирана в чл. 200 КТ, а за отношенията между ответника и посоченото трето лице следва да намерят приложение нормите на чл. 53 ЗЗД и чл. 74 ЗЗД, в процес различен от настоящия.

Липсват доказателства за плащане от страна на работодателя на някакво обезщетение в полза на ищеца във връзка и по повод претърпени от последния в резултат на трудовата злополука от 08.02.2022 г. неимуществени вреди.

Евентуални плащания, получени от ищеца по общественото осигуряване, включително и пенсии са относими към търпени имуществени вреди, каквито не са предмет на делото.

Доколкото претърпените от ищеца болки и страдания могат да бъдат парично компенсирани, дължимото обезщетение следва да се определи по принципа на справедливостта. “Справедливостта” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е понятие свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива са характерът и начинът на увреждането; допълнително влошаване на състоянието; осакатявания; загрозявания; морални страдания и други.

Съдът взема предвид установеното от съдебно-медицинската експертиза на д-р В. В., заключението, на която е прието от съда като неоспорено от страните и което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице, и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства – в резултат на претърпяната трудова злополука Й. П.

Й. е получил „Счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито.

Фрактурата на лявата раменна кост на ищеца е била с дислокация /разместване/ на фрагментите. След клинично обсъждане е взето решение за оперативно лечение на ищеца чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза.

Ищецът е изписан на 11.02.2022 г., като му е поставена бинтова имобилизация за 45 дни. На 14-тия следоперативен ден е бил на контролен преглед за сваляне на конците. На 25-ия ден от изписването е бил на контролен преглед, като му е направена контролна рьография. След свалянето на бинтовата имобилизация е започнал да раздвижва лявата раменна става.

5

При направения от д-р В. личен преглед на ищеца, вещото лице е установил наличие на три оперативни белега по 1 см., както и силно ограничени движения в лявото рамо. Според вещото лице д-р В. В., полученото увреждане на ищеца едно от тежките счупвания в горната част на раменната кост, като фрактурата е била с разместване. Това счупване подлежи на спешна операция, каквато надлежно е била извършена. Медико-биологичния характер на получената фрактура на ищеца се проявява със силна болка и оток в горната част на лявото рамо, като движенията в лявата раменна става са невъзможни. При първоначалния медицински преглед ищецът е бил с болка, оток, видима деформация в областта на счупването, костни крепитации /при опипване се получава стържещ звук от разместените фрагменти на фрактурата/, невъзможност за извършване на активни движения в лява раменна става. Получената от ищеца фрактура по спешност е била оперирана, наместена и поставена метална остеосинтеза с пирон и винтове. Към момента на прегледа от д-р В., се прилага раздвижване в областта на лявата раменна става на ищеца. Няма данни за настъпили усложнения в здравословното състояние при ищеца във връзка с настъпилите увреждания от трудовата злополука. В следоперативния период ищецът в продължение на 45 дни е бил с имобилизация, като не е могъл да използва ръката си в ежедневието му.