Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 297 от 19.04.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 5033/2023
Вид
Решение № 297
Подписан
19.04.2024
В сила
04.10.2024
Състав
МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Бургас, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20232120205033 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на „*********” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от В.Т. против наказателно постановление № 733997-F711978/31.10.2023г., издадено от Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 10a, ал. 3 от Закон за хазарта (ЗХ) на основание чл. 118 от ЗХ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Оспорват се фактическите констатации, както и се твърдят процесуални нарушения както и че неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. А., който поддържа жалбата, моли за отмяна на НП.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата, счита че е доказано нарушението и НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:

На 28.05.2023 г. в 17:18 ч. била извършена проверка по Закона за хазарта (ЗХ) в игрална зала „***” с адрес: ***, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „*********” ЕООД с ЕИК.***, отразена с ПИП сер. АА № 0005669/28.05.2023 г. Не е спорно, че дружеството е организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, 1 ал. 1, т. 1 от ЗХ, съгласно Удостоверение за издаден лиценз № ***/31.05.2022 г., издадено на основание чл. 34, ал. 1 от ЗХ от изпълнителният директор на Национална агенция за приходите за горепосочената игрална зала, актуално към момента на проверката и отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № *** от 12.05.2022 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. В хода на проверката било установено, че дружеството, в качеството му на организатор хазартни игри с игрални автомати в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ не изпълнило задължението си, регламентирано в глава I, чл. 10а, ал. 3 ЗХ, свързано с крайния срок за внасяне на годишна вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а, ал. 1, т. 3 ЗХ за всеки отделен лиценз, а именно: до 31 март на текущата година. При проверката било представено заверено копие на платежно нареждане № *** от 02.05.2023 г. за платена от организатора годишна вноска за социално отговорно поведение по чл.10а, ал. 1, т. 3 от ЗХ за 2023 г. в размер на 5000 лева.

Видно от същото, не бил спазен крайния срок до 31.03.2023 г. за плащане от дружеството на дължимата от него вноска за 2023 г., относима към конкретния издаден му лиценз (за обекта - игрална зала в ***). От платежното нареждане се установява, че вноската е платена на 02.05.2023 г. Прието е, че вноската е трябвало да се плати в срок до 31.03.2023 г. и е извършил административно нарушение на 01.04.2023 г. Задължението се заплаща по банков път като седалището на дружеството е в гр. Бургас, където се осъществява и дейността.

На 21.06.2023г. е съставен АУАН за нарушение на чл. 10а, ал. 1, т. 3 ЗХ, връчен на представащо лице, а на 31.10.2023г. АНО е издал обжалваното НП като е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от ЗХ и на основание чл. 118 от ЗХ е наложил имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля – Г. П., както и от св. Д.Д. като съдът не констатира съществени противоречия в показанията на свидетелите. Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, намира от правна страна следното: АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, съгласно чл. 90, ал. 2 и ал. 3 ЗХ. Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелства, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, с което правото на защита е гарантирано в пълна степен. Спазени са сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на жалбоподателя.

Съгласно чл. 10а, ал. 1, т. 3 от ЗХ организаторите на хазартни игри (ОХИ) са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз в размер за всички останали хазартни игри - 5000 лв. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗХ приходите от 2 годишни вноски по ал. 1 постъпват по бюджета на Националната агенция за приходите и се предоставят чрез трансфер по бюджета на Министерството на младежта и спорта. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба вноските по ал. 1 се внасят в срок до 31 март на текущата година, а организаторите на хазартни игри, получили лиценз след тази дата, внасят годишните вноски в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза. За невнесените в срок вноски се дължи лихва в размер на законната лихва. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят има качеството организатор на хазартни игри по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗХ , притежаващ удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри от 31.05.2022 г. от изпълнителния директор на НАП, но не е изпълнил задължението си да направи годишна вноска за социално отговорно поведение за 2023 г. в размер на 5000 лева в срок до 31.03.2023 г. В посочените разпоредби е предвидено изискването в срок до 31 март на текущата година, организаторите на хазартни игри, получили лиценз след тази дата, в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза, да направят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз за игрално казино. Лицензът на дружеството е бил издаден преди 31.03.2023 г. (през 2022г.), а това от своя страна е породило реципрочното му задължение да направи изискуемата вноска за текущата 2023 г. най-късно до посочената дата, като това е сторено едва впоследствие на 02.05.2023г., видно от приложеното по делото платежно нареждане. С оглед на горното наказващият орган е приложил общата санкционна разпоредбата на чл. 118 ЗХ, която предвижда отговорност при неспазване на сроковете за изпълнение на задълженията по ЗХ, извън случаите по чл. 96-117 от посочения нормативен акт. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно. В процесния случай въпросът за вината и това, че не е било известно задължението, се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата .

В конкретния случай административнонаказващият орган е обсъдил обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е наложил санкция от 1000,00 лв. в законоустановения минимум, като липсва юридическа възможност за нейното редуциране.

Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв 3 допълнителен съставомерен резултат. Не са налице „други смекчаващи обстоятелства“, които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид. Поради изложеното, визираното противоправно бездействие предполага ефективно противодействие, доколкото същото не разкрива значителни отлики спрямо типичните нарушения по чл. 10а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗХ. Наличието на кратно закъснение, липсата на други нарушения на ЗХ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, установени с влезли в сила НП, както и отсъствието на други несъставомерни вредни последици са отчетени от наказващия орган при индивидуализацията на санкцията в минимален размер, като сами по себе си посочените обстоятелства не мотивират извод за маловажност на извършеното нарушение.

Съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал.

1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, отчитайки степента на неговата фактическа и правна сложност, обема на доказателствения материал и осъщественото процесуално представителство на въззиваемата страна, дружествотожалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.

Така мотивиран Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 733997-F711978/31.10.2023г., издадено от Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което на „*********” ЕООД, ЕИК *** за нарушение на чл. 10a, ал. 3 от Закон за хазарта (ЗХ) на основание чл. 118 от ЗХ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА „*********” ЕООД, ЕИК ***, да заплати на НАП-София, сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4