Решение № 4884 от 01.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4884 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330103888 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България” ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283 против Т. Я. Я., с ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения по договор за предоставяне на услуги, а именно:

Допълнително споразумение от 21.02.2018 г. към Договор за мобилни услуги, съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер +359*********, за срок от 24 месеца, с уговорена стандартна абонаментна такса в размер на 30.99 лева.

По повод на Допълнителното споразумение е сключен и Договор за лизинг от 21.02.2018 г., с който е предоставен мобилен телефонен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Gold, с цена в размер на 565.57 лева, платима на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в размер на 24.59 лева с ДДС.

За задълженията на ответника били издадени 5 броя фактури в периода от 05.04.2019 г. - 04.08.2019 г., за отчетен период от 05.03.2019 г. - 04.08.2019 г.

По - конкретно претендираните от ответника задължения са в общ размер на 475.99 лева, формирани, както следва:

- 78.33 лева – главница за начислени абонаментни такси и използвани услуги по Допълнителното споразумение от 21.02.2018 г. към договор за мобилни услуги, с които се предоставя мобилен номер +359*********, за отчетен период от 05.04.2019 г. – 04.06.2019 г.;

- 245.99 лева – главница за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.02.2018 г., за мобилно устройство Huawei Mate 10 Lite Dual Gold, за отчетен период от 05.03.2019 г. – 04.07.2019 г., в общ размер на 73.86 лева и сумата от 172.13 лева - формирана като сбор от 6 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 ОУ към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска, начислена на 1 основание чл. 1, ал. 3 от договора.

- 77.46 лева – неустойка, в размер на три месечни абонаментни такси, начислена поради неизпълнението на Допълнителното споразумение от 21.02.2018 г. към договора за мобилни услуги и на основание Раздел ІV, чл. 4 от споразумението;

- 74.21 лева – разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по Договора за лизинг от 21.02.2018 г., начислена поради неизпълнението на Допълнителното споразумение от 21.02.2018 г. към договора за мобилни услуги.

Поради неизпълнението, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 13756/2021 г. по описа на ПРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 7405 от 26.08.2021 г., допълнена с Определение № 7377 от 08.07.2022 г., за посочените вземания, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до погасяването им, ведно с разноски. Заповедта е връчена по реда на чл.

47 ГПК и след дадени от съда указания за предявяване на установителен иск, за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се за уважаване на исковете, като иска да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че „Йеттел България” ЕАД има вземания срещу ответника. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор в срок.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното частно гр. дело № 13756/2021 г. на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За основателност на претенциите, ищецът следва да установи пълно и главно следните правопораждащи факти, а именно основанието, от които произтичат претенциите му – наличието на валидни правоотношения с ответника по договор за мобилни услуги, и сключено споразумение към него и договор за лизинг, със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги и устройство за посочения тел. номера, именно за исковите периоди, които са потребени, но не са платени; постигнати уговорки по договорите за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане на сумите; както и изправността си по договорите , т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на търсените суми. По отношение на претендираната неустойка – уговорката за дължимост на неустойка в конкретен размер, както и за дължимост на разликата в цената между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена в конкретен размер, при неизпълнение на поети от ответника задължения.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за частично основателни, поради следното:

Видно от приетите като писмени доказателства по делото – договори, а именно:

2

Допълнително споразумение от 21.02.2018 г. към Договор за мобилни услуги от 02.11.2016 г., с предпочетен номер +359********* и

Договор за лизинг от 21.02.2018 г., с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка Huawei Mate 10 Lite Dual Gold, се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и апарати, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски.

Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228 ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.

Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договора. Действително, задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право.

След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги.

От събраните писмени такива по делото, се установява, че изрядната страна по договора е ищецът, който е предоставил на ответника услугите по договора, без обаче същите да са били заплатени. Относно въпроса за едностранното прекратяване на договора от страна на оператора, същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната, като това прекратяване настъпва автоматично по силата на договора, без да е необходима форма за валидност или за доказването му.

Предвид изложеното, съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по гореописания договор.

Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение. Съгласно чл. 23 от Общите условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати на ищеца, страните са договорили, че дружеството - оператор има право да получава абонамент, който се заплаща от потребителя всеки месец, както и цена за ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26 от Общите условия за ползваните услуги, операторът издава на името на потребителя 3 ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения в срок.

Следователно абонаментната такса се дължи по силата на сключения договор за мобилни услуги, независимо дали от клиента са ползвани електронни съобщителни услуги или някакви други услуги.

В конкретния случай, ищецът претендира сумата в общ размер 78.33 лева – главница, представляваща начислени абонаментни такси и потребление на мобилни услуги, за периода от 05.04.2019 г. – 04.06.2019 г., по Допълнително споразумение от 21.02.2018 г. към Договор за мобилни услуги от 21.02.2016 г., с което се предоставя мобилен номер + 359*********.

Следователно, претендираната в настоящото производство сума за неплатени абонаментни такси и ползвани мобилни услуги за процесния период по Допълнително споразумение към Договора за мобилни услуги, в размер на 78.33 лева, съдът намира, че е изцяло основателна.

В тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора да заплаща месечните такси и вноски. Като не е представил писмени доказателства за погасяването на сумите, следва да се приеме, че същите са дължими.

Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги. След като ответникът има сключен договор, по който получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.

По отношение на лизинговите вноски, в общ размер на 245.99 лева – главница за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.02.2018 г., за мобилно устройство Huawei Mate 10 Lite Dual Gold, за периода от 05.03.2019 г. – 04.08.2019 г., съдът намира следното:

Видно от сключения между страните Договор за лизинг се установява, че ответникът Т. Я. Я., в качеството й на лизингополучател и „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател, е предоставено на лизинг мобилно устройство, срещу посочена в договора лизингова цена, платима на 23 равни месечни вноски.

Подписът, положен под договора за лизинг, за лизингополучател – Т. Я. Я. не е оспорен от ответника, поради което съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договора за лизинг. С подписването му, лизингополучателят е декларирал, че му е предоставено лизинговото устройство – чл. 4 от договора.