Решение № 4921 от 15.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4921 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100102067 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. Г. С. и С. И. С., с която е предявен срещу “ДИППЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ” АД иск с правно основание чл.439 ГПК за липса на вземане в общ размер на 171 276,67 евро и 6 699,76 лв. представляващи задължения за главница, лихва и разноски, установени с влезли в сила актове на съда по гр.д. №35880/2010 г. по описа на СРС, за които е образувано изп.д. №13/2011 г. по описа на ЧСИ рег. № 858 – У.Д., с район на действие – СГС, което дело е продължено от ЧСИ М.П., с район на действие – СТС, под №20198510400395, а понаС.щем - от ЧСИ Д. П.

Я., с район на действие – Окръжен съд – Варна, под № 20197110400515.

Ищците твърдят, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. №35880/2010 г. на СPC, 60 състав, за сумите: 163 499,77 евро – главница, ведно със законната лихва от 16.07.2010 г. до окончателното й изплащане; 7 776,90 евро - договорна лихва за периода 20.01.2010 г. – 15.07.2010 г. и 6699.76 лв. – разноски по заповедното производство, в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, чийто частен правоприемник е ответникът. Вземанията произтичат от договор за кредит №6879 от 21.08.2007 г. С договор за цесия от 11.12.2023 г.

„УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлило вземанията си от ищците по договора за кредит от 21.08.2007 г. на третото лице „ДИ СИ ЕЙМениджмънт“ АД. Договор за цесия от 13.02.2024 г. „ДИ СИ ЕЙМениджмънт“ АД е прехвърлило на ответника “ДИППЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ” АД вземанията от ищците, произтичащи от договора за кредит от 21.08.2007 г.

Ищците твърдят, че за принудителното събиране на вземанията по заповедта за изпълнение по гр.д. №35880/2010 г. на СPC е образувано изп.д. №13/2011 г. по описа на ЧСИ рег. № 858 – У.Д., с район на действие – Софийски градски 1 съд, което дело е продължено от ЧСИ М.П., с район на действие – Софийски градски съд, под №20198510400395, а понаС.щем - от ЧСИ Д. П.-Я., с район на действие – Окръжен съд – Варна, под № 20197110400515. Твърдят, че вземанията по заповедта за изпълнение по гр.д. №35880/2010 г. на СPC са погасени по давност, тъй като последното извършено изпълненително действие e насрочена публична продан в периода 18.03- . 18.04.2011 г. и други действия не са извършвани. Поддържат, че съобразно указанията, дадени в ТР №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС относно погасителната давност докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, давността относно процесните вземания е изтекла през 2020 г. Молят да се постанови съдебно решение, с което да се признае по отношение на ответника, че процесните вземания не съществуват поради погасяването им по давност.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че исковете, предявени от ищеца С.

И. С. са недопустими, тъй като производството по чл.422 ГПК, образувано след подадено от него възражение срещу заповедта за изпълнение, все още е висящо и не е приключило с влязъл в сила акт – за установяване на задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение е образувано т.д.

№1776/2014 г. на ОС – Варна, решението, по което е обжалвано и по повод жалбата е образувано т.д. №529/2023 г. на АС-Варна, решението по което е обжалвано и по повод жалбата е образувано т.д. №1569/2024 г. на ВКС. Ето защо поддържа, че заповедта за изпълнение срещу ответника С. И. С. не е влязла в сила и не е допустимо вземанията да се оспорват на основание факти, настъпили преди влизане в сила на акта, с който са съдебно установени. По отношение на исковете, предявени от ищцата С. Г. С., поддържа, че са допустими, но неоснователни. Твърди, че изп.д. №13/2011 г. по описа на ЧСИ рег. № 858 – У.Д. е спряно с разпореждане от 02.11.2011 г. въз основа на обезпечителна заповед от 01.11.2011 г. по гр.д. №7013/2011 г. на РС-Пловдив, като с Определение от 25.02.2016 г. по гр.д. №38003/2012 г. по описа на СРС обезпечението е отменено частично, но определението не е влязло в сила.

Твърди още, че изпълнението по изп.д. №13/2011 г. по описа на ЧСИ У.Д. е спряно и с Определение от 30.01.2013 г. по ч.гр.д. №7859/2011 г. на СГС, като не е налице акт на съда за отмяна на обезпечителната мярка – спиране на изпълнението. Поддържа, че на основание чл.61 ГПК при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли срокове, поради което погасителната давност за вземането не е изтекла.

Третото лице помагач на страната на ответника – „Финанси Инфо Асистанс“ ЕАД, оспорва предявените искове по основание и размер и поддържа подадения от ответника отговор.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

2

По иска по чл.439 ГПК:

С иска по чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обС.телства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване (решение № 22 от 10.03.2022 г. по гр.д. № 1112/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК). В случая са наведени твърдения за изтекла погасителна давност за вземането.

Безспорно е между страните, а и се установява от представените писмени доказателства следното:

На 28.07.2010 г. в полза на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Г. Славеева и С. И. Славеев, като солидарни длъжници, за сумите както следва: 163 499,77 евро – главница по договор за банков кредит от 21.08.2007 г., ведно със законната лихва от 16.07.2010 г. до окончателното й изплащане, 7 776.90 евро - лихви за периода от 20.01.2010 г. до 15.07.2010 г. и разноски. (л.4-5 от гр.д. № 911/2025г.)

Въз основа на изпълнителния лист по молба на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД от 25.01.2011 г. (л.106) е образувано изпълнително дело №20118580400013 по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858.

На 14.02.2011г. на длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение (л.120-121).

На 11.02.2011г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника С. И. С. (л.122).

С постановление от 08.02.2011 г. на съдебния изпълнител е наложена възбрана на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. ********, собственост на длъжниците (л.117), а на 08.02.2011 г. е наложена възбрана на недвижими имот в гр. София, бул. Витоша 104 (л.118 - гръб).

На 10.03.2011 г. е извършен опис на недвижим имот, собственост на длъжниците, находящ се в гр. София, бул. ******** и същият е изнесен на публична продан. (л.123-124-126-127).

По изпълнителното дело на 06.07.2011 г., в качеството на взискател, е конституирана НАП за публично вземане на длъжника в размер на 47 805,89 лева. (л.133).

Установява се, че с обезпечителна заповед от 01.11.2011 г., издадена въз основа на определение от 26.10.2011 г., постановено по гр.д. № 7013/2011 г. по описа на Районен съд-Пловдив, е допуснато обезпечение на предявения от С. и С. С.и иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че не дължат на Уникредит Булбанк АД сумата от 5 929 евро, представляваща 3 периодични плащания по договор за банков кредит от 21.08.2007 г. за периода от 20.01.2010 г. до 15.07.2010 г., като част от общо недължимата сума в размер на 171 276,67 евро, от които 163 499,77 евро главница по сключения договор за банков кредит и 7 776,90 евро лихва за периода от 20.01.2010 г. до 15.07.2010 г., чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20118580400013 по описа на ЧСИ У.Д..

С определение от 25.02.2016 г., постановено по гр.д. № 38003/2016 г. по описа на СРС, частично е отменено определението от 26.10.2011 г., постановено по гр.д. № 7013/2011 г. по описа на Районен съд-Пловдив – по отношение на длъжника С. Славова (л.145). Няма данни посоченият акт да е влязъл в сила, а същият не се ползва с предварително изпълнение.

С определение от 30.01.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 7859/2011 г. по описа на СГС IVД състав, е прието подадено от С. И. С. възражение по чл.423 ГПК срещу заповедта за изпълнение от 28.07.2010 г., издадена по гр.д. № 35880/2010г. по описа на СРС, ГК, 60-ти състав. Със същото определение е спряно и принудителното изпълнение, допуснато с разпореждане от 28.07.2010 г. (л.139-140).

С решение от 30.03.2022 г., постановено по т.д. № 1776/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд е прието за установено, че С. С. дължи на Уникредит Булбанк АД сумата от 160 266.74 евро, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит № 6879/21.08.2007г. и сума в размер на 7 776.90 евро, представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2010г. до 15.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.08.2013г. до изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35880/10 г. по описа на СРС с правно основание чл. 422 ГПК, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 163 499 евро – главница и законна лихва за периода от 16.07.2010г. до 16.08.2013г. (л.22-25) С решение № 42 от 08.02.2024 г., постановено по в.т.д. № 529/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна е отменено решение от 30.03.2022 г., постановено по т.д. № 1776/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Уникредит Булбанк АД иск по чл.

422, ал.1 ГПК срещу С. С. за установяване на парично задължение за законна лихва за периода от 16.07.2010 г. до 16.08.2013 г. върху сумата от 160 266.74 евро, представляваща непогасена главница по договор за кредит от 21.08.2007 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35880/2010 г. по описа на СРС. Прието е за установено, че С. С. дължи на Уникредит Булбанк АД законна лихва върху сумата от 160 266.74 евро, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит от 21.08.2007г., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 16.07.2010г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 35880/2010 г. по описа на СРС. В останалата част решението е потвърдено (л.26-37).

С определение № 717 от 06.03.2025 г., постановено по т.д. № 1569/2024 4 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение от 08.02.2024 г., постановено по в.т.д. № 529/2023г. по описа на Апелативен съд Варна (л.38-51). С този акт решението по иска по чл.422 ГПК за установяване на вземанията срещу длъжника С. С. е влязло в сила.

Междувременно по молба на Уникредит Булбанк изп.дело № 13/2011 г. по описа на ЧСИ У.Д. е прехвърлено на ЧСИ М.П. и образувано под № 20198510400395, а с разпореждане от 15.03.2019 г. на съдебния изпълнител делото е прехвърлено на ЧСИ Д. Я. с рег. № 711 (л.152).

Между страните не е спорно, а и от представените по гр.д. № 911/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив писмени доказателства /изпратено по компетентност на СГС с определение от 10.01.2025 г./ на 11.12.2023г. кредиторът Уникредит Булбанк АД е прехвърлил вземанията си по договор за кредит от 21.08.2007 г. на ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ АД (Договорът за цесия – на л.114 и сл. от гр.д. № 911/2024 г.). Вземанията са последващо прехвърлени от ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ АД на ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ АД на 13.02.2024 г. (Договорът за цесия – на л.120 и сл. от гр.д. № 911/2024г. по описа на Окръжен съд - Пловдив). На 02.06.2025 г.

ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ АД е прехвърлил на ФИНАНСИ ИНФО АСИСТАНС ЕООД вземанията по банков кредит от 21.08.2007 г.

(Договорът за цесия – на л.67 и сл.)

Горните факти не са спорни между страните, а и се установяват безпротиворечиво от представените от страните писмени доказателства.