Решение № 313 от 09.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Пловдив, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Иван М. Минчев при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Галина Андр. Андреева-Минчева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Въззивно частно наказателно дело № 20225300601204 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Протоколно определение № 342/09.06.2022 г., постановено в производство по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК по ЧНД № 187/2022 г. по описа на Районен съд Карлово, ІІ н. с., са групирани на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК наложените на осъдения С. Й. Г. наказания по НОХД № 539/2021 г. и по НОХД № 110/2022 г. – и двете по описа на Районен съд Карлово, като е било наложено едно общо най-тежко наказание измежду тях лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗИНЗС е определено да се изтърпи при първоначален строг режим. С Протоколното определение на основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднато от така наложеното му едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и два месеца времето, през което осъденият С. Й. Г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода по НОХД № 539/2021 г. и по НОХД № 110/2022 г. – и двете по описа на Районен 1 съд Карлово, считано от 08.11.2021 г. до влизане на Определението в законна сила. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.3 от НК към наложеното на осъдения Г. едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и два месеца е било присъединено наказанието глоба в размер на 10000 /десет хиляди/ лв., наложено му по НОХД № 539/2021 г. по описа на РС Карлово.

Недоволен от така постановения първоинстанционен съдебен акт е останал осъдения С. Й. Г., който чрез своя служебен защитник адв. Л. Н. от АК Пловдив е депозирал въззивна частна жалба, с която се твърди неправилност и незаконосъобразност на Определението само в частта, с която е приспаднато на основание чл.25 ал.2 от НК от определеното и наложено на Г. едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което е изтърпявал наказание лишаване от свобода и е бил задържан под стража по делата, включени в кумулативната група. Иска се изменяване на Определението в тази му част като от размера на определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и два месеца се приспадне, но поотделно срока на задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД № 110/2022 г., считано от 08.11.2011 г., и изтърпяното наказание от 22.03.2022 г. до влизане в сила на обжалваното определение, както и изтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД № 539/2021 г., считано от 11.01.2022 г. пак до влизане в сила на Определението.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита жалбата за неоснователна, а обжалвания първоинстанционен акт като постановен при правилно приложение на закона. Заявява се невъзможност един и същ период от време да бъде приспаднат два пъти.

Служебният защитник на осъдения С. Г. адв. Л. Н. поддържа подадената жалба и иска от въззивния съд да я уважи по изложените в същата съображения. Иска се приспадане на времето и по двете дела, по които е било извършено групиране на наложените наказания лишаване от свобода, по които дела осъдения е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по едното, а по другото търпящ наказание лишаване от свобода.

Осъденият С. Й. Г. се явява в съдебното заседание, воден от Затвора Пазарджик. Също поддържа жалбата против атакувания съдебен акт.

2

Окръжен съд Пловдив като въззивна инстанция в настоящото производство, водейки се от доказателствата по делото – анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, и вземайки предвид и становищата на страните при проверката на законосъобразността и правилността на протестираното определение, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяване на определението, и от лице страна по делото съобразно чл.318 от НПК – осъдено лице, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При постановяване на съдебния си акт от 09.06.2022 г. в производството по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК по ЧНД № 187/2022 г. по описа на Районен съд Карлово, ІІ н. с., първоинстанционният съд е взел предвид следните петнадесет осъждания спрямо лицето С. Й. Г.:

1. С присъда по НОХД № 84/1999 г. по описа на РС Карлово, влязла в сила на 29.06.1999 г., Г. е бил признат за виновен за извършено на 04.06.1999 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.1, т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца при първоначален лек режим на изтърпяване; 2. с присъда по НОХД № 189/1999 г. по описа на РС Карлово, влязла в сила на 17.12.1999 г., същото лице е било признато за виновно за извършени в периода 27.05.1999 г. – месец юни 1999 г. общо четири престъпления по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1, две от които и вр. чл.18, от НК, и му е било наложено едно общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода в размер на една година и три месеца при първоначален общ режим на изтърпяване; 3. с присъда по НОХД № 145/1999 г. по описа на РС Карлово, влязла в сила на 12.04.2000 г., Г. е бил признат за виновен за извършено на 18.04.1999 г. престъпление по чл.194 ал.1 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване; 4. с присъда по НОХД № 209/2001 г. по описа на РС Карлово, влязла в сила на 27.08.2001 г., лицето е било признато за виновно за извършено на 29.03.2001 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години при първоначален строг режим на изтърпяване; 5. с присъда по НОХД № 206/2003 г. по описа на РС Карлово, влязла в сила на 21.04.2004 г., за 3 извършено в периода от 29.07.1998 г. до началото на м.август 1998 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване; 6. с присъда по НОХД № 2481/2004 г. по описа на ОС Пловдив, влязла в сила на 13.07.2005 г., Г. е бил признат за виновен за извършено в периода 24.04.2004 г. до 19.05.2004 г. престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години при първоначален строг режим на изтърпяване; 7. с присъда по НОХД № 147/2009 г. по описа на РС Карлово, влязла в сила на 12.11.2010 г., за извършено в периода от 14.12.2008 г. до 03.01.2009 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години и десет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване; 8. с определение по НОХД № 655/2012 г. по описа на РС Карлово, влязло в сила на 08.11.2012 г., Г. е бил признат за виновен за извършено на 05.08.2012 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; 9. с присъда по НОХД № 608/2014 г. по описа на РС Карлово, влязла в сила на 27.02.2015 г., за извършено в периода от 22.09.2014 г. до 24.09.2014 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; 10. с присъда по НОХД № 28/2015 г. по описа на РС Карлово, влязла в сила на 20.03.2015 г., за извършено в периода от 12.09.2014 г. до 21.09.2014 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК на Г. е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години и четири месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; 11. с определение по НОХД № 182/2017 г. по описа на РС Карлово, влязло в сила на 25.04.2017 г., лицето е било признато за виновно за извършени на 05.04.2017 г. престъпление по чл.325 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК и престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и 4 му е било наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца при първоначален строг режим на изтърпяване; 12. с определение по НОХД № 745/2017 г. по описа на РС Карлово, влязло в сила на 09.01.2018 г., Г. е бил признат за виновен за извършено на 03.12.2017 г. престъпление по чл.354А ал.3 т.1 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на седем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване; 13. с определение по НОХД № 6/2020 г. по описа на РС Карлово, влязло в сила на 25.02.2020 г., за извършено на 19.08.2019 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер една година при първоначален строг режим на изтърпяване; 14. с определение по НОХД № 539/2021 г. по описа на РС Карлово, влязло в сила на 11.01.2022 г., за извършено на 10.09.2021 г. престъпление по чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК са му били наложени наказание лишаване от свобода в размер три месеца и наказание глоба в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, като наказанието лишаване от свобода е било определено да се изтърпи при първоначален строг режим; и 15. с определение по НОХД № 110/2022 г. по описа на РС Карлово, влязло в сила на 22.03.2022 г., за извършено на 27.10.2021 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК на Г. е било наложено наказание лишаване от свобода в размер една година и два месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.

Отчетени са от РС Карлово и налични по делото доказателства за постановяване на осъдителен съдебен акт спрямо Г. в чужда държава – в Германия – присъда 1Ds44Js1819/18.12.2020 г., влязла в сила на 29.12.2020 г.

– за извършено умишлено повреждане или унищожаване на имущество, сторено на 17.06.2019 г., с наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година с отлагане на изпълнението за срок от три години, като това осъждане не е било взето предвид при постановяване на Определението за групиране на наказанията на лицето, доколкото е съобразено, че присъдата на чуждестранния съд не е била призната по реда на чл.463 и сл. от НПК.

Обсъдени от първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт от 09.06.2022 г. са и всички извършени дотогава групирания на наложени на осъдения С. Г. наказания, за които е било възможно приложението на разпоредбите на чл.25 ал.1 и чл.23 ал.1 от НК – с Определение по ЧНД № 5

3016/2006 г. по описа на ОС Пловдив, влязло в сила на 30.12.2006 г., и с Определение по ЧНД № 145/2015 г. по описа на РС Карлово, влязло в сила на 14.05.2015 г., като съдът не е констатирал наличие на основания за промяна на прогласената по-рано кумулируемост на наложените на лицето наказания.

Определеното по ЧНД № 145/2015 г. по описа на РС Карлово едно общо най-тежко наказание за осъдения лишаване от свобода е било изтърпяно от Г. на 01.03.2017 г. Наказанията лишаване от свобода, наложени на жалбоподателя по последващите му /след последното групиране с Определението по ЧНД № 145/2015 г. по описа на РС Карлово, влязло в сила на 14.05.2015 г./ осъждания – по НОХД № 182/2017 г. по описа на РС Карлово, по НОХД № 745/2017 г. по описа на РС Карлово и по НОХД № 6/2020 г. по описа на РС Карлово, са били изтърпени съответно на 29.09.2017 г., на 09.08.2018 г. и на 26.08.2020 г., като престъпленията по тези дела са били извършвани след като Г. е изтърпявал ефективно всяко наложено му преди това наказание лишаване от свобода.