Определение № 3700 от 15.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3700 гр. София, 15.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня А.

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002103866 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. А., чрез процесуалния си представител адвокат И. Г. от АК-С., срещу решение № 150 от 22.07.2024г. по в.гр.д.№186/2024г. на Смолянския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 17 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 83/2023 г. на Златоградския районен съд, е уважен предявеният от Н. М. Н. против касатора установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено между страните, че ищцата Н. М. Н. е собственик на реална част с площ от 270 кв.м., повдигнати в жълт цвят на скица към заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Денка С. на л. 91 от първоинстанционното производство, разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], находящ се в местността „Извора“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Ливада, целият с площ от 880 кв.м., стар номер [№], при граници и съседи имоти с идентификатор: [№], [№], [№], [№] и [№]4, на основание давностно владение и са присъдени разноски по делото.

Решението е постановено при участието на Г. С. А. и В. Н. А. като трети лица помагачи на страната на касатора.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.

1

1, т.1 ГПК, по въпросите:

1. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди всички съдържащи се във въззивната жалба доводи на страните, както и да изложи собствени мотиви по отношение на тях.

Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 2056/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 141 от 4.01.2021 г. по гр. д. № 478/2020 г. на ВКС, I г. о., решение № 60088 от 28.06.2021 г. по гр. д. № 3948/2020 г. на ВКС, I г. о. и цитираната в тях практика.

2. Правилно ли е въззивният съд да приеме, че е налице идентичност между имота начертан от вещото лица на скицата неразделна част от решението и имота посочен в петитума на исковата молба, когато свидетелските показания и допълнителното заключение на вещо лице установяват граници на владения от ищцата имот, различни от границите на имота по скицата към първоначалното заключение на вещото лице.

По въпроса се твърди, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 672 от 7.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, I г. о.

3. Как следва да са произнесе съдът когато е сезиран с претенция за признаване право на собственост на основание давностно владение на земеделски имот, в случая ливада в м.

„Извора“, землището на [населено място], когато установи, че владяната площ не отговоря на нормативните изисквания за площ посочени в императивните правна норма на чл. 72 от ЗН, чл. 7, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 26, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост.

По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение № 66 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 1985/2019 г. на ВКС, I г. о. и определение № 472 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 3791/2018 г. на ВКС, II г. о.

4. Длъжен ли е решаващият състав на съд да приложи принципа на правната конверсия когато установи, че на ищеца не може да бъде призната собственост, на основание давностно владение, върху реална част от имот представляващ „ливада“ тъй като площта й не отговоря на чл. 72 ЗН. чл. 7, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 26. ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост и да признае претенцията за идеална част от целия имот, в случая 270/880 кв.м. от имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], находящ се в м. „Извора“.

По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение № 66 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 1985/2019 г. на ВКС, I г. о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Н. М. Н., чрез процесуалния си представител адвокат Е. В., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за 2 адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК положителен, установителен иск за собственост, за установяване по отношение на ответника С. Г. А., че ищецът Н. М. Н. е собственик на реална част с площ от 270кв.м., разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на Н., съгласно Заповед № РД-18-75/19.11.2021г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността „Извора“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Ливада, целият с площ от 880 кв.м., стар номер [№], при граници и съседи имоти с идентификатори: [№]; [№]; [№] и [№]4, на основание давностно владение.

В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че е собственик на реална част с площ от 400 кв.м., разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на Н., съгласно Заповед № РД-18-75/19.11.2021г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността „Извора“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Ливада, целият с площ от 880 кв.м., стар номер [№], при граници и съседи имоти с идентификатори: [№]; [№];

[№] и [№], на оригинерно основание - изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като реалната част от 400 кв.м. е владяна явно и необезпокоявана от никого в продължение на повече от 35г.Посочила е, че владее процесната реална част като я използва за градина, в която засажда различни селскостопански култури; облагородила е процесния имот, подравнила го е със специализирана техника и е прибирала и продължава да прибира селскостопанската продукция като тези действия са манифестирани от нейна страна пред всички, включително и пред ответника по спора.На 20.03.2023г. ответникът е оградил с колове частта на ищцата, започнал да унищожава посева й от картофи и заявил собственически права върху нейната част.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Г. А., който изразил становище, че предявеният иск е неоснователен.Оспорил твърдението, че ищцата е станала собственик на 400 кв.м. от процесния имот, като посочил, че същата никога не е владяла твърдяната от нея реална част, никога не е обработвала тази площ и не е добивала селскостопанска продукция. Заявил, че на 19.08.2022 г. е станал собственик на целия имот с площ от 880кв.м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед № РД-1875/19.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК [населено място], въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот [№], том 2, рег. № 2660, дело 207/2022 г. по описа на нотариус К. К. с peг. № 734 на НК, с район на действие района на PC-З..Имотът бил дарен от родителите му Г. С. А. и В. Н. А.. Посочил, че с решение № 13/05.04.2021 г. по гр.д.

№ 238/2020 г. на PC-З., влязло в законна сила на 27.04.2021г., е признато за установено по отношение на [община], че Г. С. А. е собственик въз основа на давностно владение с начало 3

1980г. на ПИ с площ от 880 кв.м., попадащи извън урбанизираната територия на [населено място], обл. С., образуван от ПИ с пл. №474 по кадастралния и регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № РД23/12.01.1987г. и последно изменен с № 496/30.10.2017 г. на ОБС - Н. - 168 кв.м. и 712 кв.м. от ПИ с идентификатор [№] по КВС на [населено място], ведно с построената в имота, в частта от ПИ с идентификатор [№] селскостопанска постройка от 9 кв.м.

Прието е за установено е от събраните гласни доказателства показанията на свидетелите В.

А. Ш./без родствена връзка със страните по делото/, Е. А. К. /без родствена връзка със страните по делото/ и А. В. Г. /снаха на ищцата/, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесната реална част в продължение на период по-дълъг от 30 години, като ползвала имота за градина – засаждане на картофи и други селскостопански култури.

Свидетелят Ш., притежавац имот в непосредствена близост до имота, в който се намира жилищната сграда на ищцата, заявил, че до преди Г. С. А. /баща на ответника/ да загради процесната площ, ищцата в продължение на повече от 30 години я е използвала за нива за засаждане на картофи.

Свидетелят К., посочил, че именно той преди около 30 години е бил извикан от ищцата за да заравни мястото, което е било дере с подпорна стена и едва след насипване с пръст се е оформило като градина, която ищцата засаждала с картофи до момента в който достъпът й бил ограничен с поставената ограда.

Свидетелят Г. заявила, че знае от свекърва си, че е облагородила и обработва процесното място, малко след построяване на къщата им, а след като Г. е заживяла в дома на ищцата са започнали заедно да извършват селскостопанската работа, като в продължение на дълги години, необезпокоявани от никого са обработвали процесната площ - ангажирали и тежка техника, за да я дооформят като градина, тъй като е било стръмно и искали да го изравнят.

Имало и много камъни, които дори с колички отстранявали на ръка.За тях било изключителна изненада поставянето на ограда от страна на семейството на ответника, при което бил възпрепятстван достъпа да парче земя с формата на триъгълник, което попадало в средата на тяхната градина.

Въззивният съд е установил, че съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ, при извършения оглед на място и замервания, процесната реална част с площ от 270 кв.м., която попада в имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], граничи на югоизток с УПИ [№] в кв. 58 по действащия ПУП на [населено място], в който се намира жилищната сграда на ищцата.Вещото лице е констатирало, че процесната реална част и останалата част от имот с идентификатор [№], собственост на ответника, са разделени от скат, като процесната площ е на по-ниско ниво. Процесната площ, мястото на запад от нея, както и място на юг от процесното, което също е разположено около жилищната сграда на ищцата, видимо изглеждат на терен като един общ имот, който се обработва заедно.В момента на огледа, в заградената част е нямало земеделски култури, но си личало, че мястото се е обработвало.Същевременно, останалата част от имот с идентификатор [№], разположена над процесната площ, не се стопанисвала по същия начин – има селскостопанската сграда с площ от 9 кв.м. и единични дървета.Вещото лице в о.с.з., 4 проведено на 18.10.2023 г., е заявило че оградата е видимо новопоставена, като при нейно посещение през 2020г. оградата не е съществувала, а е имало единствено плет, който обаче е бил в горната част на имота, където е кошарата на ответника.Експертът посочил, че от северната страна, имотът /процесната реална част/ е ограден от скат, с височина в южната си част около 2-3 м. и дължина приблизително около 7-8м.Съгласно приложената към заключението на СТЕ комбинирана скица, процесната реална част/повдигната в жълт цвят/ граничела непосредствено с имот с идентификатор [№], в който се намирала жилищната сграда на ищцата.