Решение № 16507 от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16507 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20261110101376 по описа за 2026 година

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове, предявени от Е.

С. А. срещу .......

Ищецът предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите за прогласяване на недействителността на Договор за потребителски кредит № .... от 31.07.2024 г., сключен с ..... Твърди се, че годишният процент на разходите е посочен невярно, тъй като в него не са включени задължителни разходи под формата на възнаграждение за поръчител в размер на 6824,12 лева и застрахователна премия от 789,08 лева. Предявен е и иск по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 31.07.2024 г., сключен с ......, поради накърняване на добрите нрави. Ищецът излага доводи, че уговореното възнаграждение надвишава самата главница по кредита, което води до неоснователно обогатяване и заобикаляне на тавана на разходите по кредита. Във връзка с това е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД срещу .....за сумата от 889,59 евро, представляваща платена без основание сума над чистата стойност на кредита поради недействителност на договора.

Ответникът .....оспорва исковете изцяло, като признава сключването на договорите и обстоятелството, че по кредита са заплатени общо 7739,88 лева. Дружеството оспорва твърдението, че договорът за поръчителство е бил задължително условие, поради което счита, че възнаграждението за гаранта не следва да се включва в годишния процент на разходите. Твърди се също, че застрахователната премия от 789,08 лева е преведена на трето лице по нареждане на ищеца, поради което представлява реално усвоена главница, а не разход по кредита. При евентуално уважаване на иска, ответникът поддържа, че 1 подлежащата на връщане сума е 486,13 евро, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът ...... също оспорва предявения иск за нищожност на договора за поръчителство и моли за неговото отхвърляне. Дружеството прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски и оспорва материалното затруднение на ищеца.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 31.07.2024 г. между ищеца и .....е сключен Договор за потребителски кредит № .... от разстояние. Уговорен е общ размер на кредита 6789,08 лева, срок от 24 месеца, фиксиран лихвен процент 20,00% и годишен процент на разходите в размер на 21,94%. На същата дата е сключен Застрахователен сертификат № ...... със ......., за който е дължима еднократна премия от 789,08 лева. Паралелно с това е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с ......, като съгласно Приложение № 1 към него, за поръчителството ищецът дължи възнаграждение в размер на 6824,12 лева, разпределено на 24 месечни вноски. Страните не спорят, а това се установява и от приложената счетоводна справка, че ищецът е заплатил на кредитора общо 7739,88 лева по процесното правоотношение.

Относно иска по чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД за нищожност на договора за поръчителство, в тежест на ответниците е да докажат, че на потребителя е предоставена реална възможност да ползва кредита без допълнителните тежести. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. В случая уговореното възнаграждение за поръчителя в размер на 6824,12 лева надвишава стойността на реално разполагаемия ресурс по кредита от 6000 лева. Подобна диспропорция между насрещните престации противоречи на принципа на справедливост и еквивалентност, превръщайки договора в инструмент за заобикаляне на законовите ограничения за максимално допустими разходи по кредита.

Клаузите за такова възнаграждение са нищожни, а доколкото те са основен предмет на акцесорното съглашение, целият Договор за предоставяне на поръчителство от 31.07.2024 г. е нищожен.

Относно иска по чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за недействителност на договора за кредит, съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, общият разход по кредита включва всички разходи, които потребителят трябва да заплати, включително за допълнителни услуги, ако те са задължително условие за получаване на кредита. При сключването на сделката, макар формално да са подписани отделни договори, потребителят е бил задължен да приеме поръчителството на ......, което е свързано с кредитора лице, както и застраховката, за да бъде кредитиран при тези условия. Тези разходи от 6824,12 лева за поръчителство и 789,08 лева за застраховка не са включени при формирането на посочения в договора годишен процент на разходите от 21,94%. Ответникът не твърди, че при посочване на процента годишниразходи, тези суми са взети предвид при изчисленията, напротив, поддържа тезата, че не следва да ги включва, което не се споделя от съда, доколкото същите представляват разход, а посочването на процент, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да прецени икономическите последици и се приравнява на липса на посочен такъв. Налице е заблуждаваща търговска практика и 2 нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгласно чл. 22 от същия закон води до пълна недействителност на Договора за потребителски кредит.

Относно осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, последица от недействителността на договора по чл. 22 от ЗПК е разпоредбата на чл. 23 от същия закон, според която потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и разходи.

Чистата стойност, реално получена и ползвана от ищеца, е 6000 лева. Сумата от 789,08 лева, макар и калкулирана в главницата, представлява скрит разход за застраховка, който не е предоставен на разположение на длъжника, а е преведен директно на трето лице, поради което не подлежи на връщане от потребителя при недействителност на договора. Ищецът е заплатил общо 7739,88 лева. Следователно платената без основание сума възлиза на 1739,88 лева, което се равнява на 889,59 евро. Искът е основателен и доказан в пълен размер.

Относно разноските по делото, ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с Определение № 5162 от 05.02.2026 г.

Процесуалното представителство е осъществено от адвокат А. Д. при условията на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Ответниците са направили възражения за прекомерност. Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съдът може не приложи минималните тарифи по Наредба № 1 от 2004 г., доколкото националният съд не е длъжен да приложи националната правна уредба, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения, доколкото е обявено че Наредбата не преследва легитимна цел

При определяне на справедливия размер на възнаграждението съдът отчита ниската правна и фактическа сложност на делото. Настоящият спор е типичен н потребителски казус, основан на стандартни договори при общи условия. От фактическа страна не е налице сложност, тъй като фактите относно сключването на договорите и размера на плащанията са признати от ответниците и безспорни. Доказването се изчерпва изцяло с представените писмени доказателства, като в производството не са събирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели и не са назначавани съдебно-счетоводни експертизи. Правната сложност също е ниска предвид наличието на богата и константна съдебна практика по идентични казуси, свързани с недействителност на договори за потребителски кредит поради невярно посочен годишен процент на разходите и нищожност на акцесорни договори за поръчителство.

С оглед на това съдът намира, че минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. се явяват прекомерни. Спазвайки принципа за самостоятелно и отделно изчисляване на дължимите суми за всеки предявен иск, съдът определя справедливо и съразмерно възнаграждение в размер на 200 евро с включен данък за всеки един от трите разгледани иска, като се взема предвид и размера на предявените искове.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 от Закона за потребителския кредит и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите, Договор за потребителски кредит № .... от 31.07.2024 г., сключен между Е. С. А., ЕГН **********, и ..... ЕИК ........

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите, Договор за предоставяне на поръчителство от 31.07.2024 г., сключен между Е. С. А., ЕГН **********, и ......, ЕИК .........

ОСЪЖДА ..... ЕИК ......., да заплати на Е. С. А., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите, сумата от 889,59 евро (осемстотин осемдесет и девет евро и 59 цента), представляваща платена без основание сума над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.01.2026г. - до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ..... ЕИК ......., да заплати по сметката на Софийски районен съд държавна такса по предявените срещу него искове в общ размер на 174,43 евро (сто седемдесет и четири евро и 43 цента), на основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс.

ОСЪЖДА ......, ЕИК ........, да заплати по сметката на Софийски районен съд държавна такса по предявения срещу него иск в размер на 139,56 евро (сто тридесет и девет евро и 56 цента), на основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс.

ОСЪЖДА ..... ЕИК ......., да заплати на адвокат А. З. Д., личен № ..... от Софийска адвокатска колегия, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 400,00 евро с включен данък върху добавената стойност, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ по предявените срещу дружеството искове пред първата инстанция.

ОСЪЖДА ......, ЕИК ........, да заплати директно на адвокат А. З. Д., личен № ..... от Софийска адвокатска колегия, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 200,00 евро с включен данък върху добавената стойност, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ по предявения срещу дружеството иск пред първата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съгласно чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, връчването да се извърши на посочените от страните електронни адреси.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4