Определение № 447 от 19.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600555 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С протоколно определение рег. № 958 от 03.12.2025 г. по ЧНД № 1283/2025 г. на Старозагорския окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, e била оставена без уважение молбата на осъдения Й. Т. И. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода с определение за одобряване на споразумение № 212/30.10.2024 г. по НОХД № 943/2024 г. на Софийски градски съд.

Недоволен от постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание, е останал осъденият, който е подал частна жалба с искане съдебният акт на първата инстанция да бъде отменен от въззивния съд и вместо това да се постанови да бъде условно предсрочно освободен.

Окръжна прокуратура – Стара Загора и Началникът на Затвора в Стара Загора не са изразили становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно легитимирано лице. Разгледана по същество, обаче, е неоснователна.

В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба от осъдения Й. Т. И. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода с цитираното по-горе определение за одобряване на споразумение.

Старозагорският окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно заседание с участието на страните. Мотивирано е приел, че не са налице всички предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил подробно изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. От една страна осъденият е изтърпял над две трети от наложеното му наказание лишаване от свобода за престъпление извършено при условията на опасен рецидив, но от друга - не е дал доказателства за своето поправяне.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция, поради което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение И. действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно е било отбелязано, че преценката относно постигане на целите на наказанието спрямо него следва да се извърши въз основа на приложените в затворническото досие на осъдения документи. В тази връзка първият съд е отчел първоначалния доклад на ИСДВР, според който осъденият не поема напълно отговорност за извършеното закононарушение.

Посочено е, че И. познава изключително добре специфичните условия на живот в затвора и безпроблемно се приспособява отново към тях. При него се отчитат утвърдените криминални нагласи (в контекста на устойчивата му криминална активност предимно в областта на престъпления с предмет наркотични вещества, както и поради историята му на насилствени и користни престъпления), които препятстват постигането на промени в мисленето и поведението в резултат от провеждането на корекционна дейност.

Осъденият е изразявал желание за започне работа, но в проведените конкурси не е бил одобряван, поради което не е бил устройван на работа. С цел повишаване на образователното си ниво е бил записан за ученик с СУ „Поп Минчо Кънчев“ към Затвора – Стара Загора за учебната 2025/2026 г.

Изготвената оценка на правонарушителя е определила средно ниво на риска 2 от вреди по отношение на обществото, а спрямо познати възрастни и деца в условията на свобода, както и спрямо персонала в затвора - ниско ниво на риск от вреди. Рискът от рецидив е бил изчислен със средни стойности – 60 точки, като е останал контастантен и без снижение по време на корекционния процес.

Като проблемни зони са били отчетени на първо място отношението към престъплението, доколкото осъденият е склонен да омаловажава своите действия и постъпки, както и последиците от тях, а утвърдените при него криминални нагласи са толкова трайни, че нагласите за внасяне на коректив и промяна в начина на живот са формални и декларативни. Като проблемни зони са били отчетени и взаимоотношенията с близките, образованието и обучението, начина на живот и обкръжението. Отчетена е била липсата на финансова стабилност, при все уменията за управление на финансите да са били оценени на средно ниво. Същият срещал сериозни затруднения с бюджета, като нелегалните печалби са формирали източник на доход.

Интегрирането му в групи с криминални нагласи и лесното повлияване от криминалното отражение също така са били взети под внимание, поради което начинът му на живот е бил дефиниран като „хищнически, безразсъден и рисков“. Що се отнася до уменията за мислене е било посочено, че И. не разпознава проблемите си и не ги решава по законосъобразен начин. Не съзнава последствията от собствените си действия и постига целите си с деликт в поведението. Не винаги разбира другите. Склонен е към импулсивност. С конкретно мислене. Във връзка с пребиваването му в затворническата общност е било посочено, че е проявил добронамереност към останалите лишени от свобода, като търси спокойна и безконфликтна среда с цел избягване на неприятности. Като проблемни зони са били отчетени и уменията за мислене, доколкото е било посочено, че осъденият трудно може да дефинира проблемите си и да прилага адекватни решения. Не осъзнава последствията от своите действия и постъпки, егоцентричен, фиксиран върху собствените си емоции и чувства, което възпрепятства разбирането на чуждите такива. Социално незрял. От последващото становище по изпълнение на плана на присъдата става ясно, че превантивната работа е била насочена към повишаване на правната култура и създаване на нагласи за водене на законосъобразен начин на живот. Посочените мероприятия са били препятствани от трайността на нагласите и историята на миналото криминално поведение. Прогнозата за развитието на личността, поведението 3 и възможностите за успешна ресоциализация на този етап са негативни.

Осъденият не е преминал през съществен процес на личностна промяна, необходим за неговото адекватно и законосъобразно включване в обществото.

Предходно търпените наказания не са довели до очакван превъзпитателен ефект, което показва устойчивост на криминалното поведение и липсата на мотивация за трайна положителна трансформация. По време на текущото изтърпяване на наказанието не са налице обективни доказателства за поправяне или положителна нагласа съм социално приемливо поведение, поради което не може да се приеме, че целите на наложеното наказание, както възпитателни, така и превантивни – са постигнати. Установената основна проблемна зона - отношение към правонарушението, за която се установява липсата на корекция на този показател, наред с всичко останало, налага извод, че при осъдения не са налице достатъчно категорични доказателства да е осъзнал обществената опасност и вредите от извършеното престъпно деяние.

В тази връзка е било посочено, че е необходима допълнителна работа със социално-педагогическа насоченост за повишаване на уменията и познанията, както и работата в посока подобряване уменията за мислене и формиране на по-устойчиви нагласи за съобразяване с установени норми и правила.

Във връзка с констатациите, че осъденият спазва режима в затвора, това само по себе си не налага извод за неговото поправяне. Поведението по спазване на регламента на затвора, е задължение на всеки един от лишените от свобода, като евентуалният му избор да престира труд би бил поощрен при изчисляване на размера на наказанието. Както се посочи, спазването на режима в затвора, не може да доведе до извод, противен на вече направения, че към настоящия момент липсват убедителни доказателства за това най-вече осъденият да е осъзнал отговорността за извършеното.

Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира за правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.

70, ал. 1 от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като последният не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 - 3 от НПК. С това правилно първият съд е приел, че корекционната дейност с лишения от свобода следва да продължи, като се насочи към осъзнаване на 4 причините за правонарушението, мотивите за поведението и поемане на отговорност за собственото криминално поведение и вредите от същото.

Поради изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд – Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 958 от 03.12.2025 г. по ЧНД № 1283/2025 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Й. Т. И. за предсрочното му условно освобождаване от остатъка на наложеното му с определение за одобряване на споразумение № 212 от 30.10.2024 г. по НОХД № 943/2024 г. на Софийски градски съд наказание лишаване от свобода.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600555 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С протоколно определение рег. № 958 от 03.12.2025 г. по ЧНД № 1283/2025 г. на Старозагорския окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, e била оставена без уважение молбата на осъдения Й. Т. И. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода с определение за одобряване на споразумение № 212/30.10.2024 г. по НОХД № 943/2024 г. на Софийски градски съд.

Недоволен от постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание, е останал осъденият, който е подал частна жалба с искане съдебният акт на първата инстанция да бъде отменен от въззивния съд и вместо това да се постанови да бъде условно предсрочно освободен.

Окръжна прокуратура – Стара Загора и Началникът на Затвора в Стара Загора не са изразили становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно легитимирано лице. Разгледана по същество, обаче, е неоснователна.

В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба от осъдения Й. Т. И. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода с цитираното по-горе определение за одобряване на споразумение.

Старозагорският окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно заседание с участието на страните. Мотивирано е приел, че не са налице всички предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил подробно изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. От една страна осъденият е изтърпял над две трети от наложеното му наказание лишаване от свобода за престъпление извършено при условията на опасен рецидив, но от друга - не е дал доказателства за своето поправяне.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция, поради което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение И. действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно е било отбелязано, че преценката относно постигане на целите на наказанието спрямо него следва да се извърши въз основа на приложените в затворническото досие на осъдения документи. В тази връзка първият съд е отчел първоначалния доклад на ИСДВР, според който осъденият не поема напълно отговорност за извършеното закононарушение.