Решение № 1251 от 07.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 15224/2021
- Вид
- Решение № 1251
- Подписан
- 07.04.2022
- Състав
- ИВИАНА ДИМЧЕВА ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.170, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.178д · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.98, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.99а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.22, ал.5 и ал.6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.22, ал.5 и ал.6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.305, ал.3, изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.55, ал.10 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1251 гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110215224 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № СОА20-РД11-860 от 10.03.2020г., издадено от Заместник Кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ на основание чл.22, ал.5 и ал.6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178д от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на ЗЛ. ИВ. К. е наложена „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Недоволeн от издаденото Наказателно постановление е останал ЗЛ. ИВ. К., който го обжалва в срок. Жалбоподателят (чрез адв. ............ - ..........) твърди, че Наказателното постановление не е било издадено в продължение на повече от 6 месеца от съставянето на Акта. Посочва се, че многократно от район „Триадица“ са заверявали АУАН от 12.02.2020г. и дори се сочи, че датите върху печатите са 27.06.2020г., 27.07.2020г., 28.08.2020г. и 28.09.2020г. Приема се, че така от район „Триадица“ са уверявали, че НП не е съставено.
Освен това в жалбата се посочва, че АУАН е нечетлив и не може да се прецени дали Актът е съставен при спазване на чл.42 от ЗАНН. Това пречело на жалбоподателя да осъществи правото си на защита. В жалбата се твърди, че е нарушен и чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, тъй като в НП един път пишело името на жалбоподателя, а на друго място било посочено името на ............. Претендира се и за нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, както и за недоказаност по несъмнен начин нарушението да е извършено виновно. Посочва се, че пътен знак Д 21 е бил в клоните на дърветата и не е бил видим за водачите на МПС. Освен това се счита, че този знак не указва къде се намират местата за паркиране на превозни средства, обслужващи 1 инвалиди съгласно чл.55, ал.10 от ППЗДвП. В жалбата се твърди, че е липсвала съответната маркировка съгласно чл.22 от Наредба № 4 от 2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хора с увреждания. Поради това не можела да се ангажира административната отговорност на гражданите, за които не било ясно къде точно се намират и колко на брой са евентуалните паркоместа, предназначени за хора с увреждания От тук се прави извод за недоказаност на административното нарушение от субективна страна. В жалбата се посочва, че няма лек автомобил ........... Автомобилът на К. бил сив цвят, поради което бил нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Алтернативно се иска съдът да приеме, че деянието се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което жалбоподателят не е следвало да бъде санкциониран. Изтъква се, че не била създадена никаква опасност и от деянието не е възникнало затруднение или неудобство за участници в движението. Няма настъпили обществено – опасни последици от деянието. Поради това се иска СРС да отмени процесното Наказателно постановление като незаконосъобразно.
Първоначално по повод на жалбата на ЗЛ. ИВ. К. (подадена чрез адвокат ............ ..........) срещу Наказателно постановление № СОА20-РД11-860 от 10.03.2020г., издадено от Заместник Кмет на Столична община, е било образувано НАХД № 12781/2020г. по описа на СРС, НО, 13 състав. С Решение от 21.05.2021г. съдът е отменил Наказателното постановление.
С Решение № 5704/12.10.2021г. АССГ – I касационен състав е отменил Решението от 21.05.2021г. по НАХД № 12781/2020г. по описа на СРС, НО, 13 състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Така е образувано настоящото НАХД № 15224/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят ЗЛ. ИВ. К., редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява адвокат ............ – .........., която в съдебно заседание на 09.03.2022г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав адвокатът преповтаря аргументите, изложени в жалбата. Не посочва нови доводи и заявява, че не претендира разноски.
Въззиваемата страна Зам. Кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. ............. В съдебно заседание на 09.03.2022г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред настоящия съдебен състав юрк. ............ моли да се потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Оспорват се твърденията на адв. ............ – .......... относно датата на съставяне на Наказателното постановление.
Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на разписката зад Наказателното постановление, в която жалбоподателят ЗЛ. ИВ. К. собственоръчно е изписал, че удостоверява получаването на Наказателното постановление на 02.09.2020г.
Поради това не може да се твърди, че Наказателното постановление е съставено след 02.09.2020г., тъй като и на самото Наказателното постановление има стикер /в горния ляв ъгъл/ с номер на Наказателното постановление и дата на съставянето му. Пред СРС, НО, 10 2 състав юрк. ............ признава, че грешно е посочено името на ..........., но заявява, че това е техническа грешка в Наказателното постановление. Посочва се, че в АУАН е отбелязано, че цветът на колата е сив цвят и се обяснява, че този, който е изготвил Наказателното постановление не е разчел това, тъй като не се виждало, но това по никакъв начин не влияело на фактическата обстановка, тъй като е важен регистрационният номер на МПС-то, който в Акта е правилно написан. Според юрк. ............ от показанията на свидетеля ............ се установява, че знак Д 21 е поставен срещу водачите, след като паркират да могат да се огледат и да видят знака, за да не спират там. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава и на чл.40, ал.1, т.3 от Наредба № 2/17.01.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка и заявява, че символът с международно значение се използва за пояснение и допълнение на другите видове пътна маркировка.
Като реплика адв. ............-Танева посочва, че АУАН е съставен на 12.02.2020г., поради което на 12.08.2020г. е изтекъл 6-месечният срок за съставяне на Наказателното постановление. Отново се казва, че Актът е заверяван многократно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна казва, че е видно кога е съставено Наказателното постановление. Заверките, които се твърдят от адв. ............-Танева били неясни и се оспорват от юрк. .............
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 12.02.2020г. ЗЛ. ИВ. К. паркирал лек автомобил „............ в гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий” № 45 към бул. „Пенчо Славейков” - след бул. „Витоша“ в посока към Петте кьошета, от лявата страна. Мястото било определено за паркиране на хора с трайни увреждания. Там имало поставени пътен знак В 28 – „Забранено е паркирането” и пътен знак Д 21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания”.
Около 11.51 часа в същия ден и на същото място свидетелите .......... и ............ изпълнявали служебните си задължения. Те забелязали паркирания лек автомобил ............ в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” № 45 към бул. „Пенчо Славейков” върху място за паркиране на хора с трайни увреждания. Поради това свидетелят .......... /в присъствието на св. ........./ издала срещу ЗЛ. ИВ. К. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 141327 от 12.02.2020г. за това, че на 12.02.2020г. около 11.51 часа в гр.
София, бул. „Патриарх Евтимий” № 45 към бул. „Пенчо Славейков” на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д 21 К. е паркирал лек автомобил „............, с което нарушил чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Актът бил връчен срещу подпис на нарушителя на 12.02.2020г.
Въз основа на този АУАН срещу ЗЛ. ИВ. К. е издадено обжалваното Наказателно постановление № СОА20-РД11-860 от 10.03.2020г., с което Заместник Кметът на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ на основание чл.22, ал.5 и ал.6 от ЗМСМА, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП е наложил на ЗЛ. ИВ. К. административно 3 наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на ЗЛ. ИВ. К. срещу подпис на 02.09.2020г., след което е било обжалвано с жалба, подадена чрез адв. ............ – .......... по пощата на 09.09.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите .......... и .........; Акт за установяване на административно нарушение № 141327 от 12.02.2020г.; копие на плик от жалба; плик от жалба /на лист 15 от делото/; копие на системен бон от „Български пощи“ ЕАД; писмо от „Български пощи“ ЕАД с изх. № 192-К-8 от 13.01.2022г.; писма от Столична община с вх. № 37360/25.02.2022г. и с вх. № 44572/08.03.2022г. с приложени схеми; Заповед № СОА20-РД09-1060 от 13.01.2020г. на Кмета на Столична община, Заповед № СОА19РД09-11 от 04.01.2019г. на Кмета на Столична община и писмо от СДВР – Сектор „Общинска полиция“ при Отдел „Охранителна полиция“ с вх. № 39070/28.02.2022г. с приложено Удостоверение от Началник на Отдел „Човешки ресурси“ - СДВР.
Показанията на свидетелите .......... и ............ са неинформативни относно конкретния правен спор, тъй като и двамата свидетели нямат съхранен спомен за конкретното нарушение. Същевременно, обаче, показанията им са информативни, достоверни и непредубедени по отношение на наличните пътни знаци и маркировка на процесното място за паркиране на МПС, обслужващи хора с увреждания, както и касателно участието на св.
.......... в процеса по съставяне на АУАН. В тази им част свидетелските показания на .......... и ............ са еднопосочни и достоверни. Същевременно те намират опора в АУАН № 141327/12.02.2020г. и в схемите, приложени към писмата от Столична община с вх. № 37360/25.02.2022г. и с вх. № 44572/08.03.2022г. Поради това съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства.
Писмата от Столична община с вх. № 37360/25.02.2022г. и с вх. № 44572/08.03.2022г. с приложените към тях схеми се характеризират с обективност, достоверност, непредубеденост и поради това СРС им се доверява. От схемата на лист 35 и 44 от делото се установява, че непосредствено след бул. „Витоша“, от лявата страна на бул. „Патриарх Евтимий”, по посока към бул. „Пенчо Славейков”, където и според общодостъпната информация от Google, и според показанията на .......... и ............ се намира бул. „Патриарх Евтимий” № 45, има поставени пътен знак В 28 – „Забранено е паркирането” и пътен знак Д 21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания”.
От показанията на свидетелите .......... и ............ се доказва още, че на земята на бул.
„Патриарх Евтимий” № 45 има само очертания в бяло, без синя маркировка, но пък знакът Д 21 е поставен точно срещу местата за паркиране на хора с трайни увреждания. От една страна тези свидетелски показания не се опровергават от нито едно друго доказателство и звучат достоверно и непредубедено. От друга страна, с оглед датата на деянието (12.02.2020г.) е и житейски логично да се приемат за верни думите на св. ............, че там няма какво да пречи на знак Д 21 да се вижда, тъй като през февруари месец клоните на дърветата (ако изобщо има такива на процесното място) са без листа, поради което тезата на 4 жалбоподателя, че пътен знак Д 21 не бил видим за водачите на МПС се явява недоказана и дори оборена от свидетелските показания. От тук следва изводът, че на бул. „Патриарх Евтимий” № 45 е имало поставени и видими пътен знак В 28 – „Забранено е паркирането” и пътен знак Д 21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания”, респ. не се доказа да е имало дървета, те да са били с листа (към 12.02.2020г.) и това да е затруднявало видимостта на пътните знаци, поставени на мястото на нарушението.