Решение № 4494 от 12.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4494 гр. Варна, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110104943 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от Г. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл.

...., вх. ...., ет. ..., ап. ...., срещу „В. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ..... № ....., кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за кредит № 9719117011/18.10.2023 г., предвиждаща задължение на кредитополучателя за заплащане на такса за бързо разглеждане, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК - поради противоречие със закона, в евентуалност - на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави;

- с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 39,07 лева, представляваща недължимо заплатена такса за бързо разглеждане по Договор за кредит № 9719117011/ 18.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че на 18.10.2023 г. сключила договор за потребителски кредит с ответното дружество, въз основа на който й е отпусната сума в размер на 200 лева. Сочи, че в договора е предвидена такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 39,07 лева.

1

Поддържа, че клаузата от договора за потребителски кредит, предвиждаща задължението за заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна поради противоречие със закона, а именно с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Навежда и доводи, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП и като такава се явява нищожна поради противоречието й със закона. Счита, че с клаузата се възлага на потребителя заплащане за изпълнение задълженията на кредитора и в този смисъл същата е сключена във вреда на по-слабата икономически страна в правоотношението. Счита и че не става ясно как е определен ГПР. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Твърди, че на 25.10.2023 г. изцяло е погасен заемът – в размер на 242,42 лева. Излага съображения, че с оглед нищожността на клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане, събирайки същата, кредиторът се е обогатил неоснователно и дължи връщане на сумата за нея на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Настоява за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „В. БГ“ ЕООД депозира писмен отговор, с който навежда доводи за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че клаузата за бързо разглеждане от процесния договор за кредит е съобразена с разпоредбите на ЗПК, както и че при сключване на договора са изпълнени изискванията на ЗПФУР.

Твърди, че размерът на ГПР по договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, като таксата за бързо разглеждане не следва да се включва в ГПР, тъй като не е част от общите разходи по кредита, а отделна незадължителна услуга. Счита, че сключеният договор не страда от релевираните в исковата молба пороци и е породил валидно облигационно правоотношение между страните.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение поради завеждане на множество на брой дела с идентичен предмет между страните, чрез същия процесуален представител.

Настоява предявените искове да бъдат отхвърлени и на дружеството да бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание ищцата Г. А. К. не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 90606/12.11.2024 г., подадена чрез адв. А. Д. от АК – Варна, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „В. БГ“ ЕООД не се представлява. С исковата молба е направил искане за разглеждане на депото в негово отсъствие.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Сключването на Договор за кредит № 9719117011/18.10.2023 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заемна сума в размер на 200 лева, е безспорно между страните. Видно от същия, кредитът е потребителски, като сумата е 2 предоставена за срок от 15 дни, дължима на 1 вноска с падеж 02.11.2023 г., при фиксиран годишен лихвен процент - 40,97%, сума на лихвата за срока на договора – 3,35 лева, ГПР 49,80%, такса за бързо разглеждане – 39,07 лева, обща дължима сума по кредита – 242,42 лева. Посочено е, че начисленият ГПР не включва таксите за допълнителни незадължителни услуги, както и че Общите условия, с които кредитополучателят е запознат и е съгласен, са неразделна част от Договора.

Съгласно т. 4 на ОУ, кредиторът се задължава да даде отговор дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок до 7 календарни дни, считано от датата на получаването му. С т. 4.2 кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит – допълнителна незадължителна услуга, гарантираща обработка на искането и предоставяне на отговор в рамките на 15 минути от изпращането на същото. Предвидено е в т. 4.4, че за заявката на горната услуга кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на Договора. Посочено е, че услугата за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи такъв.

С чл. 10а, ал. 1 от ЗПК законодателят е уредил възможност за кредитора да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Това са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на паричната сума и връщането й. Същевременно разглеждането на искането за кредит – бързо или не, респективно проверката на кредитоспособността на потребителя – вменена в задължение на кредитора с чл. 16, ал. 1 от ЗПК, е неотменна част от процедурата по усвояване на кредита. Предвид това, предвидената в Договора такса за бързо разглеждане пряко противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съответно, клаузата от Договора, с която тази такса е уговорена, се явява нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като основателен, следва да бъде уважен, като при това положение съдът не дължи разглеждане на предявения в евентуалност иск за нищожност на процесната договорна клауза поради противоречие с добрите нрави.

За да възникне кондикционно право в полза на ищеца да иска връщане на даденото без основание на ответника, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД: 1) получаване от ответника на сумата, твърдяна от ищеца, 2) даването/получаването на тази сума при начална липса на основание.

В настоящия казус страните не спорят, че сумата от 242,42 лева за погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит № 9719117011/18.10.2023 г. е изплатена от кредитополучателя по банковата сметка на дружеството-кредитор на 25.10.2023 г. С т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. е прието, че хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е установен, при което основателен се явява и следва да бъде уважен и осъдителният иск с това правно основание за връщане на сумата от 39,07 лева, представляваща платена без основание такса за бързо разглеждане по нищожната клауза от процесния Договор за кредит.

Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв за осъждане на ответника да заплати претендираната сума ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

3

По отношение на съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора разноски се следват на ищцата. Същата със списък по чл. 80 претендира сторени такива в общ размер на размер на 565 лева, от които 85 лева - внесена държавна такса, и 480 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за извършване на горните разноски.

Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК с оглед заведените множество на брой дела с идентичен предмет между страните чрез същия процесуален представител, съдът намира за основателно. Само настоящият съдебен състав в съдебно заседание на 13.11.2024 г. разгледа 3 такива, включително сега коментираното, образувани през две седмици, с идентични претенции, по повод 3 кредита с идентични параметри, погасени повече от половин година преди образуването на първото от делата, като освен това образуваните дела не се отличават нито с фактическа, нито с правна сложност - още повече предвид съществуващата константна съдебна практика по подобни казуси. С оглед на изложеното, съдът намира, че адекватната сума за адвокатско възнаграждение в настоящия случай е 200 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...., вх. ...., ет. ..., ап. ...., срещу „В. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ..... № ....., иск, че клаузата от Договор за кредит № 9719117011/18.10.2023 г., сключен между ищцата, в качеството на кредитополучател, и ответника, в качеството на кредитор, предвиждаща задължение на кредитополучателя за заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК - поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „В. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ..... № .....,, да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...., вх. ...., ет. ..., ап. ...., сумата от 39,07 лева (Тридесет и девет лева и 07 ст.), представляваща недължимо заплатена такса за бързо разглеждане по Договор за кредит № 9719117011/18.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „В. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ..... № ....., да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...., вх. ...., ет. ..., ап. ...., сумата от 285,00 лева (Двеста осемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, 4 включващи държавна такса и платено в брой адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5