Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 07.01.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2209/2024
Вид
Решение № 20
Подписан
07.01.2025
Състав
Ваня Тенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Стара Загора, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20245530102209 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 405, ал.1 от КЗ.

Постъпила е искова молба от П. А. Р., в която заявява, че на ******* г. бил сключен Застрахователен договор под формата на писмена застрахователна полица № ********** между ответника „ЗД Бул Инс“ АД и *** за имуществена застраховка „АВТОКАСКО“ със срок на валидност от 00:00 ч. на 12.03.2023 г. до 24:00 ч. на 11.03.2024 г., обща дължима застрахователна премия в размер на 610.96 лв. с уговорено разсрочено плащане в брой и застрахователна сума в размер на 9 500 лв. Обект на застрахователния договор бил лек автомобил „БМВ 530 Д“ с per. № ******* и с рама № **********.

Сочи, че с оглед на горното, в настоящия случай било възникнало валидно застрахователно правоотношение между договарящите страни по имуществена застраховка „КАСКО“ на МПС с произтичащите от това правни последици.

По силата на Договор от 27.01.2024 г. за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите ищецът бил придобил правото на собственост върху застрахованото МПС. Последното било регистрирано от ищеца пред ОД на МВР - Стара Загора, отдел „Пътна полиция“, видно от Свидетелство за регистрация от 20.02.2024 г..

В периода на застрахователното покритие на процесната полица, на 05.03.2024 г. около 18:25 ч. на Републикански път II-66, км. 51+000, на територията на общ. Стара Загора, било реализирано пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между собствения на ищеца и управляван от него лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ******* и лек автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ВТ 9188 КТ.

ПТП настъпило при следния механизъм - в горепосочените място и време ищецът 1 предприел и извършил маневра „завиване наляво“, като не пропуснал движещия се в противоположна посока л.а. „Пежо Боксер“, в резултат на което последвало сблъсък между двата автомобила. Вследствие на удара л.а. „Пежо Боксер“ се отклонявало вдясно и блъска лек автомобил „ Ауди“ с рег. № СТ 9758 РР, който изчаквало да се включи в път II- 66, придвижвайки се в посока от с. Дълбоки.

По повод на настъпилия инцидент бил съставен от пристигналите на местопроизшествието полицейски служители Протокол за ПТП № 1810142/05.03.2024 г., като на ищеца, като водач на л.а. „БМВ 530 Д“ с рег. № *******, е съставен АУАН № GA 1207155/05.03.2024 г., а впоследствие въз основа на последния било издадено и Наказателно постановление № 24-1228-000766/12.04.2024 г., с което за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Вследствие на настъпилото в периода на застрахователното покритие застрахователно събитие - ПТП, представляващо покрит риск по процесната имуществена застраховка, на застрахования и притежаван от ищеца лек автомобил БМВ с посочен по-горе регистрационен номер били нанесени значителни материални щети.

Във връзка с горното, ищецът, в качеството си на собственик, е подал още на следващия ден /******* г./ до застрахователя по горепосочената имуществена застраховка „Каско“ на МПС - ответното дружество Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховката с надлежно и добросъвестно декларирани обстоятелства, при които било настъпило последното и приложени необходимите документи.

Въз основа на предявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с нанесените имуществени вреди върху процесното МПС била заведена щета № ********** по описа на „ЗД Бул Инс“ АД. С цел установяване на увредите върху лекия автомобил бил извършен първоначален оглед на процесното МПС от експерт - представител на застрахователя, за който бил съставен опис с посочени констатирани въз основа на огледа външни видими увреждания на автомобила, а именно:

Облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла - подмяна и боя;

Основа предна броня - подмяна;

Преден капак - подмяна и боя;

Калник преден десен - подмяна и боя;

Рог преден десен - подмяна и боя;

Основа преден калник десен - подмяна и боя;

Въздушна възглавница шофьор - подмяна;

Въздушна възглавница пътник - подмяна;

Въздушна завеса странична дясна - подмяна;

Въздушна възглавница предна дясна /врата предна дясна/- подмяна;

Фар десен - подмяна;

2

Радиатор климатик - подмяна;

Въпреки, че в самия опис от извършения оглед е посочено, че предстои следващ оглед на увреденото МПС застрахователят отказвал извършването му от негов експерт, като ищецът бил уведомен неформално от представител на ответното дружество, че в случая се касае за „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 КЗ без дори да било издадено съответното удостоверение за последното.

Във връзка с гореизложеното твърдят, че нанесените щети върху процесния автомобил не съвпадат изцяло по характер и степен с фигуриращите такива в описа на застрахователя, доколкото в него не били посочени всички увредени детайли, вкл. и такива, установими след последващ допълнителен оглед, какъвто не бил извършен в конкретния случай, след разоборудване на автомобила и демонтаж на видимите му детайли. Твърди, че доколкото ищецът не разполагал със специални автотехнически знания, необходими за индивидуализиране с акуратното наименование на тези увредени детайли респ. и точната степен на увредата им, на този етап същите обективно не било възможно да бъдат конкретно посочени и описани, поради което ще бъде направено и съответното доказателствено искане в тази насока за допускане на съдебна автотехническа експертиза.

Заявява, че с Писмо с изх. № 183930 ответното застрахователно дружество отказало изцяло изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на разпоредби от Общите условия към процесната застрахователна полица, а именно т. 2.15 /„При промяна на собствеността на ППС правата по застрахователната полица се прехвърлят на новия собственик само след писмено изрично съгласие на Застрахователя в 7 (седем) дневен срок от придобиване на собствеността и след извършване на оглед на ППС“ и т. 1, 1.2 /“Застрахованият има право: Да прехвърли правата и задълженията по тази полица при промяна на собствеността на застрахованото ППС след писмено уведомяване и със съгласието на Застрахователя, като за целта се издава добавък. Добавакът влиза в сила след представяне за оглед и заснемане на застрахованото ППС“ от Раздел VI.

Така направеният от ответното застрахователно дружество отказ обаче се явявал незаконосъобразен и неправилен по следните съображения.

Твърди, че в случая цитираната от застрахователя разпоредба на Общите условия, въз основа на която е отказал заплащането на застрахователно обезщетение, се различавало от установеното в приложимите към настоящата хипотеза норми от КЗ, а именно чл. 413-416.

Горецитираните разпоредби от Общите условия на застрахователното дружество уреждали по различен от законоустановения такъв за прехвърляне правата по договора за имуществено застраховане при промяна в собствеността на застрахованото имущество. Клаузите от Общите условия, предвиждащи поставяне на условия /предоставяне на МПС за извършване на нов оглед и заснемане и респ. издаването на доба- вък, както и изрично съгласие на застрахователя/, за да се осъществи встъпване на новия собственик в правата по сключения договор, противоречат на императивни /без възможност да се дерогират по съгласие на страните/ материалноправни норми. Последните предвиждали, че с прехвърляне на застрахованото имущество, приобретателят автоматично по силата на закона встъпва в 3 правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор, а в полза на застрахователя възниквало правото да прекрати застрахователното правоотношение с едномесечно предизвестие, като това право се погасявало, когато не бъде упражнено от негова страна в рамките на един месец от узнаване от застрахователя за промяната собствеността на застрахованото имущество.

В настоящия случай ответното застрахователно дружество било уведомено от страна на ищеца за настъпилата промяна в собствеността със завеждане на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, т.е. това обстоятелство било сведено до знанието на застрахователя на ******* г.. но не само в законоустановения 1-месечен, а и към настоящия момент, застрахователят не е направил изрично волеизявление за отказ от процесния застрахователен договор, което да е надлежно адресирано и получено от ищеца, в резултат на което така предвиденото от законодателя право в полза на застрахователя по имуществената застраховка за прекратяване на застрахователното правоотношение не е упражнено в посочения срок и се е погасило на 06.04.2024 г. В самото отказно писмо не се съдържало изрично изявление от страна на дружеството за прекратяване на договора, а били цитирани единствено договорни разпоредби без да било направено изявление, с което да се упражни правото на застрахователя да прекрати договорното правоотношение с при-обретателя на застрахованото имущество.

От друга страна, предвиденото изискване за нов оглед и заснемане на автомобила при промяна на собствеността и за издаване на добавък към полицата не може да се разглежда като условие за възникване на облигационна връзка по застрахователния договор между новия собственик и застрахователя - последната била възникнала с придобиването на застрахованото имущество. Нещо повече, в защита на приобретателя на застрахованото ППС било регламентацията по чл. 416 от КЗ, с която изрично било предвидено, че застрахователят не можел да се позовава във вреда на новия собственик на застрахователни условия, които били различни от разпоредбите на чл.413-415 от КЗ. Ето защо, изискването за нов оглед и заснемане и за издаване на добавък не било условие за възникване на вече съществуващата облигационно обвързаност, същото било и в противоречие с цитираните императивни правни норми, поради което било нищожно и нямало правните последици, на които се позовавал застрахователят.

Сочи, че съобразявайки се императивната разпоредба на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, регламентираща едно от основанията за освобождаване на застрахователя по имуществена застраховка от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение, както и съдържанието и видът на договорното задължение за извършване нов оглед и заснемане и за наличието на влязъл в сила добавък, изключващи последните да са от категорията на съществените с оглед интереса на застрахователя и да са довели до възникване на застрахователното събитие - процесното ПТП, то в настоящия случай следва да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователното дружество.

В горния смисъл била и константната съдебна практика, като сочи редица решения на 4

Окръжни съдилища и ВКС.

Твърди, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника на договорното му задължение, както е посочено в разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ и въз основа на сключения договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС. Последното обосновавало и правния интерес от предявяването на настоящия осъдителен иск за пряко реално изпълнение на въпросното задължение за плащане на застрахователно обезщетение за причинените от настъпилото застрахователно събитие имуществени вреди на процесното МПС.

Искането е да се постанови решение, с което да осъди ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК:

831830482 да заплати на П. А. Р., ЕГН ********** сумата от 1 250.00 /хиляда двеста и петдесет/ лева /частичен иск от 9500.00 лв./, представляваща дължима застрахователна сума по Застрахователна полица ********** /******* г. по имуществена застраховка „Автокаско“ и по заведена щета № **********/******* г. за претърпени имуществени вреди, съставляващи нанесени щети върху собствения му лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ******* и настъпили в резултат на застрахователно събитие - ПТП от 05.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда до окончателното й изплащане, както и сторените съдебни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.