Решение № 646 от 21.03.2019, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 646 21.03.2019 г. град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският районен съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Сияна ДИМИТРОВА

Секретар – Станка Атанасова като разгледа докладваното от съдията Сияна Димитрова гражданско дело № 8886 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е за съдебна делба и в първата фаза - по допускане на делбата.

Образувано е по искова молба вх. № 44562/24.11.2017 г., уточнена с молба вх. № 46642/08.12.2017 г, молба вх. № 1254/09.01.2018 г. и молба вх. № 3819/25.01.2018 г. от А.П.П., ЕГН **********, чрез адвокат К.Б. от ХАК, със съдебен адрес:***, срещу Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска допускане до делба на съсобствения между страните недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: **********, брой нива 1, предназначение: жилище, апартамент; с площ: 83,34 кв.м.; прилежащи части: складово помещение с площ от 5,5 кв.м., избено помещение с площ 7 кв.м. и съответния процент идеални чати от общите части на сградата, ниво 1, при съседи: на същия етаж: ***; под обекта: ***; над обекта: *** и ***, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ двустаен апартамент на III етаж от четириетажна сграда с адрес ул. ******, с изток-запад изложение, построен в парцел VIII, квартал 248, по плана на гр. Бургас, със застроена площ от 83,34 кв.м., ведно с прилежащи 334 куб.м. от общите части на сградата, състоящ се от две стаи, кухня, хол, антре, WC и коридор, ведно с прилежащото таванско помещение от 14 куб.м., както и правото на строеж върху ¼ % идеални части от дворното място и ¼ % идеални части от общите части на сградата.

В исковата молба се твърди, че имотът е придобит от общия наследодател на страните – Д. Д. Ц., б.ж. на гр. Бургас, починала на 28.11.1984 г., по силата на договор за продажба на недвижим имот от 24.08.1972 г. Излагат се твърдения, че след смъртта на наследодателката, като нейни наследници останали трите ѝ деца – Д.П., П. П. и А. П., като всеки придобил по 1/3 ид.част от делбения имот. Ответникът Д.П. напуснал страната през 1980 г. и от тогава нямало данни за него, а П. П. и А. П. осъществявали владение върху делбения имот от 1980 г. Завява се, че по силата на давностно владение, на 28.11.1994 г., П. П. и А. П. придобили в равни части наследената от ответника Д.П. идеална част от процесния имот, или всеки придобил по 1/6 ид.част от имота по давност, а ответникът Д.П. бил изключен от съсобствеността. След смъртта си П. П. и А. П. оставили за свои наследници ответницата Д. и ищцата П., по отношение на които се иска допускане на делба върху процесния имот при квоти: ½ идеална част за А.П.П. по наследяване и ½ идеална част за Д.И.Д. по наследяване.

Представят се писмени доказателства.

В предоставения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 22358/30.05.2018 г. от Д.И.Д., чрез адвокат Г.М. от БАК, със съдебен адрес: ***, с който изцяло се оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се насрещни твърдения, че процесният имот не е съсобствен, тъй като след смъртта на Д. Д. Ц., същият се владял изцяло и еднолично от А. Д. П., която го придобила по силата на непрекъснато давностно владение, упражнявано до датата на смъртта ѝ – 03.12.2015 г. Сочи се, че след смъртта на Д. Д. Ц., единствено А. П. продължила да изплаща теглен за закупуване на имота кредит, като останалите наследници Д.П. и П. П. отказали да участват в погасяване на задълженията и не се противопоставяли на установената от А. П. фактическа власт за себе си и били съгласни с това. Твърди се още, че в рамките на нотариално производство, в което взел участие и праводателя на ищцата, в полза на А. П. бил издаден констативен нотариален акт за собственост по отношение на процесния имот, а след смъртта ѝ, имотът се владеел изцяло от ответницата Д., която претендира изключително право на собственост по отношение на същия по силата на наследяване и присъединено давностно владение. Към отговора са представени писмени доказателства и се правят искания за задължаване на трети неучастващи в процеса страни да представят находящи се при тях документи, както и искания за допускане до разпит на двама свидетели за установяване факта на твърдяното давностно владение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпила и молба вх. № 30555/19.07.2018 г. от адвокат С.С. от БАК, особен представител на ответника Д.П., с която се излага становище, че съгласно представените от ищцата доказателства, процесният имот следва да се допусне до делба между страните, в качеството им на наследници на Д. Д. Ц., при равни квоти – по 1/3 ид. част за всеки от съделителите.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с общия си процесуален представител. Заявява, че поддържат иска си за делба на процесния апартамент между нея и съделителката Д. и моли съдът да го уважи. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответницата Д.Д. не се явява лично. Представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск за делба. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът Д.П., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, поддържа дадения отговор за исковата молба и моли за допускане до делба на процесната недвижимост в равни квоти между трите страни.

Бургаският районен съд, като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, приема за установено следното:

Предявеният иск е за делба, с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК, вр. чл. 34 и чл. 79 от ЗС вр. чл. 69 от ЗН.

Предмет на настоящото производство съгласно чл.

344, ал. 1 от ГПК е да се определи между кои лица, за кои имоти и при какви квоти за всеки съсобственик следва да се допусне делбата.

Между страните не се спори, а и от представен договор за покупко-продажба на държавен жилищен имот от 24.08.1972 г. на Градски народен съвет - Бургас, че процесният недвижим имот, представляващ апартамент с адрес: *****, с площ: 83,34 кв.м.; с припадащи се към него таванско помещение от 14 куб.м. и избено помещение от 16 куб.м., ведно с прилежащи 334 куб.м. от общите части на сградата, както и правото на строеж върху ¼ % идеални части от дворното място и ¼ % идеални части от общите части на сградата, е бил придобит от Д. Д. Ц. за сумата от 6816 лева. Видно от представена скица № 15-28542/17.01.2018 г. на СГКК – гр. Бургас, делбеният имот е отразен по КККР на гр. Бургас с ид. № ***.

Безспорно по делото е и обстоятелството, че Д. Ц. е починала на 28.11.1984 г. и е оставила за свои наследници трите си деца: Д.Д.П., П. Д. П. и А. Д. П.. След смъртта си на 02.01.2016 г., П. П. е оставил за свой наследник по закон дъщеря си – ищцата - съделител А.П.П., а А. П., поч. на 03.12.2015 г. – дъщеря си – ответницата - съделител Д.И.Д..

Изложеното се потвърждава и от прието по делото удостоверение за наследници изх. № 94-01-37185/19.10.2017 г. на Община Бургас.

Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 166/27.11.2007 г., том II-а, рег. № 3861, дело № 326, по описа на нотариус Д.Р.с рег. № 278 при НК и район на действие Районен съд – Бургас, за едноличен собственик на процесния апартамент е призната А. Д. П. – наследодател на ответницата Д.Д.. Видно от съдържанието на акта, при изготвянето му са взети предвид нотариално заверени декларации на П.Д.

П. – наследодател на ищцата А.П..

Съдът е приел за сведение по делото незаверени копия на нотариално заверени декларации на А. и П. П./л. 76-80 от делото/, съдържащи еднопосочни изявления, че А. П. към 2007 г. живее необезпокоявано в процесното жилище от 35 години, заплаща дължимите за него данъци и такси и го ремонтира и поддържа, като П. П. няма претенции към него, а Д.П. е в неизвестност от 30 години, след като заминал да работи в К...

От постъпило писмо от 29.11.2018 г. на нотариус Д. Р. се установява, че нотариалното дело, по което е издаден констативен нотариален акт от 27.11.2017 г., и което съдържа оригинали на представените от ответницата Д. обикновени копия от декларации, е унищожено по реда на Наредба № 32/29.01.1997 г. В подкрепа на изложеното се представят актове за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 22.01.2013 г. и от 25.01.2018 г. в които са включени нотариалните дела и общия регистър на нотариус Р. от 2007 г.

С писмо вх. № 47292/19.11.2018 г. на директора на дирекция МПДТР при Община

Бургас са представени находящи се при нея писмени документи – справка за закрита партида, квитанции за платени данъци и заверено копие на данъчна декларация за починалото лице А. П., от които се установява, че същата е декларирала делбения имот пред данъчната дирекция през 2001 г. и 2007 г., като е представила констативен нотариален акт за изключителна собственост от 2007 г. и е заплащала данъци за него в периода 2008 г. – 2015 г.

В приложение на писмо вх. №

2224/07.01.2019 г. на областния управител на област Бургас са представени документи от входящ регистър под № 94АА-162/16.10.2007 г., съдържащи искане на А. П. за извършване на обстоятелствена проверка за процесния апартамент и приложени към него доказателства за собственост и наследяване.

С писмо от 08.01.2019 г. на директора на дирекция ПНО при Община Бургас са представени документи от входящ регистър по № 94-А-488/10.10.2007 г., съдържащи заявление на А. П. за извършване на обстоятелствена проверка за признаване правото ѝ на собственост по отношение на делбената вещ с представени доказателства.

Ищцата ангажира заверени копия от платежни документи /л.

148-442 от делото/, придружени с превод на български език, установяващи извършени парични преводи от страна на П. П. към А. П. и ответницата Д. в периода от 2008 г. до 2012 г. без посочено основание за тях.

От представени от ответницата Д. писмени документи, приети като доказателства по делото /л. 446-460 от делото/ е видно, че ищцата А.П. и наследодателят ѝ П. П. са декларирали и заплащали данъчни задължения за апартамент в ***** през 2013 г., като с договори за поръчка, съгласно оферти и количествени сметки за възлагани ремонтни дейности в същия – доставка и монтаж на врати; вътрешна и външна изолация; полагане на топлоизолация, шпакловане, замрежване, мазилка, гипсокартон в периода от 2004 г. – 2012 г., както и са монтирани климатици, за която на А. П. са издадени 2 броя гаранционни карти на 05.08.2015 г.

От показанията на разпитания свидетел Г. Г. – първи братовчед на майката на ищцата и близък приятел с бащата на ищцата, се установява, че родителите на ищцата са живяли в процесния апартамент в периода от 1978-79 г. до 1989 г., заедно с А. П. и Д.

Ц.. След декември 1989 г., семейството на ищцата се изместило да живее в гр. В., А., а по-късно в САЩ. Свидетелят сочи, че наследодателят на ищцата – П. П. се прибирал в България през последните 10-12 години от живота си, като в гр. Б. пребивавал в апартамент в ******, закупен от него през 1983 г. При среща между свидетеля и Петьо П., в разговор относно ремонта в ******** , П. заявил, че прави ремонт и на апартамента на ул. „Б.“, който се давал под наем. Твърди, че е помагал в ремонта на жилището в ж.к. *****, по дистанционна молба на П. П., както и че П. изпращал пари на сестра си, която се разплащала с работниците. Сочи, че между П. и сестра му нямало конфликти, били много близки.

Свидетелят заявява още, че 2-3 години преди да почине П. му споменал, че изплаща дела на сестра си от делбения имот и иска да се прибере в България, като си купил лодка и търсил място за нея на пристанище Созопол. Сочи, че никога не е виждал Д.П. – брат на П., но знае от П., че работил в чужбина.

От своя страна, свидетелят Л. С., собственик на съседен на процесния апартамент, на същия жилищен етаж, потвърждава пред съда, че живее на адреса от 25-26 години, като преди това често посещавал адреса, защото там живеели баба му и дядо му, и през цялото време в процесното жилище живеели А. и дъщеря ѝ Д., а докато била жива, и бабата на ответницата Д.. Свидетелят твърди, че е виждал П. П. на адреса един път със сестра му преди повече от 25 години, като за периода в който той живее там е сигурен, че П. не е живял там.