Определение № 980 от 18.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 980 гр. Стара Загора, 18.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Трифон Ив. Минчев

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500510 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.121 от ГПК вр. чл.274, ал.1 т.2 от Граждански процесуален кодекс/ ГПК/ и сл.

Образувано е по частна жалба на „Мина-21“ ООД, ЕИК № 123094789, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законния си представител: М.И.А. - управител, действаща чрез адв .И. С., срещу определение № 1693/10.06.2025 г. по гр.д.№ 1472/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е уважен отводът на ответника ЗАД „Армеец“ АД за местна подсъдност на делото и производството е прекратено, а делото – изпратено по подсъдност на Районен съд - София.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се претендира неговата отмяна и връщане на делото на Районен съд – Стара Загора за продължаване на съдо-производствените действия.

В законоустановения срок ответникът по частната жалба – ЗАД „Армеец“ АД , е подал отговор, с който я е оспорил като неоснователна.

Изложил е доводи за правилност на обжалвания съдебен акт и претенция за потвърждаването му, и за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които тя препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

„Мина-21“ ООД е сезирала Районен съд – Стара Загора с искова молба, с която е предявила срещу ЗАД „Армеец“ АД частичен иск за присъждане на сумата от 1000 лв., представляваща неплатено обезщетение, произтичащо от имуществена застраховка „Каско“.

С отговора си на исковата молба ЗАД „Армеец“ АД е поискало прекратяване на производството по делото поради местната му неподсъдност на Районен съд – Стара Загора и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд, в чийто район се намира седалището на ответника.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е намерил искането за основателно, като е приел че Районен съд – Стара Загора не е местно компетентен да разгледа предявеният иск.

Този правен извод на съда е правилен и съответен на закона.

Разпоредбата на чл.108, ал.1 от ГПК предвижда, че искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира седалището им. При спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявят и по тяхното местонахождение.

В случая не е налице предвиденото в изречение второ на ал.1 на чл.108 от ГПК изключение, т.к. от представения с исковата молба договор за застраховка „Каско“ не може да се изведе извод, че се касае за спор, възникнал от пряко отношение на „Мина-21“ ООД и местно поделение на ЗАД „Армеец“ АД в гр. Стара Загора.

Не е налице и хипотезата на чл.115, ал.2 от ГПК, предвиждаща изборна местна подсъдност в полза на ищеца по настоящ или постоянен адрес на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Чл.115 от ГПК урежда хипотеза на местна подсъдност при искове за непозволено увреждане, като ал.1 регламентира подсъдността при предявени 2 искове срещу прекия причинител на вредата, а ал.2 – хипотезите на предявени искове срещу застраховател или друго трето лице, което носи договорна отговорност за обезщетяване на причинените от извършилият непозволено увреждане застрахован вреди.

В настоящият случай исковата претенция на „Мина-21“ ООД не се отнася до обезщетяване на причинени от непозволено увреждане вреди, а до репариране на вреди върху вещ от настъпило застрахователно събитие по имуществена застраховка, сключена с ответника.

Не е налице и хипотезата на изборна местна подсъдност, предвидена в полза на ищеца в чл.113 от ГПК.

Чл.113 от ГПК предвижда, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липсата на настоящ адрес – по постоянния.

Разпоредбата на § 13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В съдебната практика на Съда на Европейския съюз се приема, че юридическо лице също може да има качеството на потребител, но единствено в случаите, в които като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Доколкото договорът за застраховка „Каско“ е сключен между две търговски дружества и по смисъла на Търговския закон представлява абсолютна търговска сделка, то при липсата на каквито и да било данни, че застрахованото имущество не се ползва за нуждите на „Мина-21“ ООД в рамките на упражняваната от дружеството дейност, следва че не се касае за потребителски договор.

Предвид изложените съображения се налага извода, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

Относно разноските:

3

При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ответникът по частната жалба има право на разноски в настоящото производство.

Такива следва да бъдат определени по реда на чл.25а от Наредбата за заплащането на правната помощ и присъдени за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Обжалваемост:

Съгласно указанията по приложението на закона, дадени с ТР № 1/2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.9в, предл.1-во, настоящото определение подлежи на касационно обжалване.

По изложените мотиви и на основание чл.277, чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1693/10.06.2025 г. по гр.д.№ 1472/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА „Мина-21“ ООД, ЕИК № 123094789, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законния си представител: М.И.А. – управител да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК № 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано от законни представители: М.П.И. и Константин Стойчев Велев – изпълнителни директори, действащи заедно чрез юрк. Люба Методиева Маркова – Лозанова, сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ - разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4