Решение № 1047 от 07.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Плевен, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20264430100711 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на И. П. Б. срещу "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с искане сключения между страните договор за потребителски кредит №PLUS-19877940/08.03.2023 г. да бъде прогласен за нищожен поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че между страните е постигнато съгласие и сключен договор за потребителски кредит PLUS-№19877940 на 08.03.2023 г. по който ответникът като кредитор отпуснал 12 000 лв. паричен заем – главница при параметри на договора: ГПР-15,42%, лихвен процент 13,65% и срок на договора от 96 месеца, при месечна вноска от 253,12 лв. За кредита обаче била сключена застраховка в размер на 4458,24 лв., разпределена на вноски към всяка месечна погасителна вноска, в размер на 46,44 лв. – чл. 2 от договора, за което бил издаден сертификат PLUS-№19877940. За кредита било посочено в чл. 2, че се дължи такса ангажимент за това, че кредиторът сключва договор с фиксиран лихвен процент по см. на параграф 1,т. 5 ЗПК. Таксата се сочи, че е заплатена при усвояване на кредита в размер на 300 лв. Ищецът формулира довод за нищожност на договора за кредит съгласно чл. 22 вр. чл. 10, чл. 11, 12 и 20 от ЗПК, тъй като в договора е посочен лихвен процент от 13,65%, без да е посочено какъв е видът на лихвения процент и условията за прилагането му, поради което не става ясно при какви условия може да се промени. Не се съдържал и размер на лихвен процент на ден, поради ищецът счита, че не е спазена нормата на чл. 11,ал.1,т.9 и 20 ЗПК. Освен това в договора за кредит не се съдържала информация за ГПР от 15,42%, поради което било само формално изпълнено изискването на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК. Ищецът счита, че в посочения размер на ГПР не е включена такса ангажимент и застрахователна премия, а те били пряко свързани с разходите по кредита и следвало да бъдат включени в неговото изчисляване.

Застрахователният сертификат се сочи, че дори съвпадал с номера на договора за кредит, а застрахователното възнаграждение представлявало разход за гарант, което се включва в ГПР, а невключването му нарушавало чл. 19,ал.1 и параграф 1,т.1 от ЗПК, 1 което според ищеца е самостоятелно основание за недействителност – чл.11,ал.1,т.10 вр. чл. 22 ЗПК. Моли предявеният иск да бъде уважен и претендира разноски.

В срока по чл. 131,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на исковете. Не оспорва факта на сключване на договора на 08.3.2023 г., като допълва, че на 22.01.2026 г. по искане на кредитора за частично предсрочно погасяване на кредита с вноска от 1510 евро е променен погасителния план. Изготвен бил нов погасителен план с намалени вноски, считано от 15.02.2026 г., като всяка вноска е 95,33 евро. В договора бил посочен фиксиран лихвен процент – 13,56% по см. на параграф 1,т.5 ЗПК, който е изрично посочен и в СЕФ, с период на олихвяване от 96 месеца, поради което ответникът счита, че не е необходимо да се посочват допускания за бъдещи промени и разходи. Отделно от това, в договора било посочено каква част от лихвата се погасява с всяка вноска, поради което на потребителя била предоставяне пълна и предварителна информация за финансовите задължения, породени от процесния договор. С чл. 11 от договора било уредено, че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент посочен в договора разделен на 365 дни. Тези факти според ответника обуславяли неоснователност на доводите на ищеца за нарушение на чл. 11,ал.1,т.9 и т.20 ЗПК. Понататък, посочва, че в ГПР са взети предвид главница и всички разходи по кредита – в т.ч. лихва и такса ангажимент, с което счита, че изискванията на чл. 19,ал.1 и 2 вр. параграф 1,т.1 от ЗПК са спазени. С чл. 2 от договора ясно било разписано, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 300 лв. – т.е. 2,5% от размера на кредита еднократно, като същата се дължала за предоставена допълнителна услуга по фиксиране на лихвения процент по см. на параграф 1, т. 5 ЗПК. Таксата била заплатена от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Така ГПР по договора – 15,42% вкл. всички разходи- главница, възнаградителна лихва и такса ангажимент, с което ответникът счита, че е изпълнено изискването на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК противно на твърденията на ищеца, тъй като са описани разходите, които формират ГПР. Ответникът твърди още, че застрахователната премия не е сигурен разход по кредита и не е задължително условия за сключване на договора за кредит. По процесния договор за кредит се сочи, че не е отпускан кредит за покупка на застраховка, видно от стр.1, раздел „параметри и условия“ на договора на която е посочена стойност от 00.00, като така размерът на кредита е изцяло за потребителски цели – 12 000 лв. Още на преддоговорен етап на потребителя е предоставен СЕФ от който било видно, че за получаване на кредита не се изисква застраховка или друга допълнителна услуга, поради което ответникът счита, че изборът за застраховане е информиран и икономически обосноват. На ищцата били предложени две застраховки – „защита на плащанията“ и „домашен комфорт“, като потребителят избрал да сключи само първия вид застраховка. Ако застраховките били задължителни, то кредиторът щял да изиска сключване на всички предложени застраховки. В договора за кредит обаче не се съдържали клаузи, които да обвързват отпускането на кредита със сключването на застраховка. Събирането на кредита с месечните вноски за застраховката се сочи, че е единствено за улеснение на клиента и поради ролята на кредитора като застрахователен посредник – чл. 337,ал.2 КЗ. Включването на премията в общия размер също било само информативно. Общите условия /чл.5.6/ предвиждали право на едностранно прекратяване, но нито кредитният договор, нито застрахователният били прекратени. На потребителя бил предоставен информационен документ за застрахователния продукт, доказващ, че услугата се предоставя само при изрично заявено желание. Ответникът твърди, че той не предлага застрахователна закрила като задължително условие, като представя сходни договори по които такава закрила не е поискана от потребителя. Потребителят не се възползвал да прекрати 2 договори едностранно без санкция. Поради тези обстоятелства, ответникът счита, че не е нарушена нормата на чл. 19,ал.1 и 4 ЗПК с уговорената застрахователна премия.

Номерът на договора за кредит и договора за застраховка съвпадали, защото застраховката се сключва при условията на чл. 382 КЗ като обезпечение на конкретно кредитно правоотношение, като в периода му потребителят претендирал настъпване на застрахователен риск и застрахователят „Кардиф общо застраховане, клон България“ КЧТ заплатил на ответника погасителни вноски за периода от 01.2025-09.2025 г. в размер на 2278,08 лв. При нищожност на договора за кредит, незаплатената част от чистата стойност на кредита ставала изцяло изискуема от влизане в сила на решението, в т.ч. заплатените от застрахователя 9 погасителни вноски, тъй като застрахователният договор имал акцесорен характер и би останал без предмет. Доводът за нарушение на чл. 143 ЗЗП бил абстрактен без конкретни факти, но според ответника всички клаузи били валидни и не можел ида се квалифицират като неравноправни по смисъла на закона. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира разноски.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, като претендира разноски.

В с.з. ответникът оспорва исковата молба и моли да бъде отхвърлена, като релевира възражение по чл. 78,ал.5 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че между ищеца и правоприемника на ответника е сключен ДПК plus-19877940/08.03.2023 г. със следните параметри: размер на кредита от 12 000 лв. за потребителски цели; размер на кредита за застраховка „защита на плащанията“ – 0 лева; размер на кредита за покупка на застраховка „домашен комфорт“ – 0 лева; застрахователна премия – 4458,24 лв., такса ангажимент – 300 лева, дължими на 96 погасителни вноски всяка по 253,12 лв., обща стойност на плащанията – 24 299,52 лв., ГПР 15,42%, ЛП 13,65%. Видно от погасителния план, инкорпориран в договора е, че месечната вноска се състои от главница, лихва и застрахователна премия. Съгласно чл. 2 от условия на договора – посочената сума в поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответни на броя вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка погасителна вноска.

Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по см. на параграф 1,т.5 ЗПК, като таксата се заплаща при условията на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита.

Съгласно представения СЕФ – част II, нетната сума за получаване по сметка, след удържане на такса ангажимент, е 11 700 лв.

Между ищеца и „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“ е сключен договор за застрахователно посредничество №PLUS-19877940, по силата на който ищецът като клиент, възлага срещу възнаграждение на ЗП да му посредничи за сключване на застрахователен договор с „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон България“. Възнаграждението според чл. 2 се дължи от застрахователя и е част от застрахователната премия. Срокът на договора съгласно чл. 9 е равен на срока на застрахователния договор От чл. 4 се установява, че ищецът е упълномощил посредника да сключи застрахователния договор, а той да заплати възнаграждение според условията на договор за кредит PLUS-19877940.

От сертификат № PLUS-19877940 се установява, че е сключен договор за застраховка „защита на плащанията“ и допълнителна медицинска услуга „второ медицинско мнение“, по ДПК, предоставен от „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕН“.

3

От заключението на ССЕ се установява, че в ГПР от 15,42% е включена главница, такса усвояване и договорна лихва и срок за плащане 96 месеца, без застрахователни премии. Застрахователят обаче погасил към ответното дружество 9 бр. вноски на стойност 1164,78 евро за периода от 07.1.2025 г. до 16.09.2025 г.. Таксата от 300 лв. се сочи, че е взета предвид при изчисление на ГПР, тъй като е част от компонента D1.

Застрахователните премии не се заплащали всяка една по отделно към застрахователя Кардиф, а с общи суми на месечна база към двете дружества. Ищцата погасила вноски с падеж от 15.04.2023 г. до 15.12.2024 г. и с падеж от 15.10.2025 г.

В с.з. вещото лице поддържа своето заключение и уточнява, че математическият резултат при използване на различните формули за ГПР е един и същи, а при добавяне на застрахователната премия ГПР ще е 23,14%, вместо 15,42%.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните доказателствени средства, като съдът дава пълна вяра на писмените такива, които са неоспорени от страните и не са налице данни внасящи съмнение в тяхната достоверност.

Съдът дава пълна вяра и на заключението на вещото лице, което с оглед направените уточнения е пълно и обосновано, и изготвено от компетентно вещо лице.

При така въведените фактически твърдения, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание 26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 10,ал.1, чл. 11,ал.1,т.7-12/2- и ал.2 ЗПК, който е процесуално допустим.

Безспорно между страните съществува облигационно правоотношение, породено от сключения между тях договор за паричен заем с №PLUS-19877940 г., който има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Не е спорно, че ответното дружество е универсален правоприемник на вземанията по договора за паричен заем.