Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 119 от 10.07.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 399/2026
Вид
Решение № 119
Подписан
10.07.2026
В сила
11.07.2026
Състав
Петър Славов Петров

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Несебър, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20262150200399 по описа за 2026 година

Производството е образувано по чл.4 от УБДХ въз основа на Акт за констатирано дребно хулиганство, съставен на Е. М. /Е.М./- родена на **********г. в Гърция, гражданин на Република Гърция, паспорт № AY4253233, издаден от Република Гърция, неомъжена, висше образование, безработна, неосъждана, от М.И.Д.- полицейски инспектор при РУНесебър, за това, че на 05.07.2026 г., от 17,00 часа до 20,00 часа, в к.к.Слънчев бряг, община Несебър, комплекс „К.“, на обществено място, във видимо нетрезво състояние, извършвала действия, нарушаващи обичайните норми на морал и поведение, а именно: проявила агресия и физическо насилие спрямо две малки деца, едното на осем, а другото на десет години, изразяващи се в блъскане и нанасяне на удар в областта на корема на едно от децата, след което невъзмутимо продължила да пие на бар в комплекс „К.“ и на друг акт, съставен на М.

Ф. /М.F./- родена на **********г. в Украйна, украински гражданин, разведена, средно образование, в отпуск по майчинство, неосъжданаq за това, че на 05.07.2026 г., от 17,00 часа до 20,00 часа, в к.к.Слънчев бряг, община Несебър, комплекс „К.“, на обществено място, във видимо нетрезво състояние, извършвала действия, нарушаващи обичайните норми на морал и поведение, а именно: проявила агресия и физическо насилие спрямо две малки деца, едното на осем, а другото на десет години, изразяваща се в отскубване на кичур коса от главата на едно от децата, след което невъзмутимо продължила да пие на бар в комплекс „К.“, с което са предизвикали възмущение и стрес в присъствали на инцидента лица.

Районна прокуратура- Бургас, Териториално отделение Несебър, уведомена съгласно чл.5 от УБДХ, не изпраща представител и не изразява становище по случая.

В съдебно заседание нарушителят Е. М. се явява лично и дава обяснения, като 1 отрича да е извършила посегателство против което и да е дете в комплекс „К.“ на посочените дата и период от време. Моли да бъде призната за невиновна.

Нарушителят М. Ф. се явява лично и дава обяснения по случая. Заявява за инцидент с единия от синовете й, който е на деветгодишна възраст, случил се по-рано, пак на територията на комплекса, когато други деца от женски пол, малко по-големи от него, също обитаващи комплекса със свои родители и близки, са извършили посегателство. Също отрича да е извършила приписаните й действия и в частнаст да е дърпала и отскубвала коса на някое от децата. Обяснява действията си с продължаващия тормоз от страна на тези момичета спрямо средния й син и след първоначалния инцидент с него. Не оправдава поведението си, но моли да бъде призната за невиновна, тъй като не счита, че следва да бъде наказвана за реакциите, които е предприела спрямо децата - момичетата.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

М. Ф. и Е. М. са пристигнали от Гърция в България с цел почивка за една седмица като са отседнали преди 05 юли 2026г. в комплекс „К.“, ползвали са един апартамент като М.

Ф. е пристигнала и с трите си малолетни деца. На посочената дата около обяд големият й син – почти 12-годишен се обадил на майка си, която също била на територията на комплекса, за да й съобщи, че в еко парка група момичета са извършили посегателство срещу братчето му - средния син на М. Ф.. Същата установила, че средният й син е бил видимо разстроен. Няколко часа по-късно детските спорове с участие на група от момичетата от една страна и поне единият от синовете на М. Ф. са продължили. На записа от камерите за видеонаблюдение се вижда, че тези спорове са продължили и пред кафесладкарницата на комплекс „К.“, при което синът на М. Ф. показва на част от момичетата, че е получил наранявания, причинени по–рано от тях. Вижда се също, че майката на момчетоМ. Ф. се втурва към групата момичета, събрали се около сина й, преследва конкретно едно от тези момичета, през което време и преминавайки хваща за косата друго, но малко след това го пуска като видимо хванатото момиче за косата се навежда назад от дърпането, но след това възстановява нормалния си ход. След като отново се появява на кадър, връщайки се към кафе-сладкарницата, когато пък се появява и Е., двете разговарят с охранителя в комплекса- свидетеля В.К., който придава вид, че се намесва, за да успокои обстановката в опит да възпре М. Ф. в момент, в който тя е спряла нападението. Вижда се, че говори нещо, подреждайки столовете пред кафе-сладкарницата. Виждат се на записа и двете деца на Р.М., с които той също живее в комплекса, като не се вижда никоя от двете жени да ги преследва, да ги подгонва, да извършва посегателство към тях. Напротив, двете деца, както и повечето от момичетата предимно наблюдават това, което се случва. В частност Е. не посяга да се разправя с никое от децата, включително и с тези на Р.М.. Разбира се само, че тя върви след своята приятелка.

Съдът не намира, че някоя от двете нарушителки е извършила действията, които са й приписани в актовете. Когато им се вменява посегателство спрямо две малки деца, едното на осем години, а другото на десет годишна възраст, се визират дъщерите на свидетеля Р.М..

2

Липсват и каквито и да е доказателство не само за посегателство от страна на Е. към някое от тези две деца, но и към което и да е друго дете от групата,още по-малко да се вижда тя да удря с юмруци в корема такова дете. Или пък да блъска някое от децата. Тя не се докосва до никое от децата. Не се вижда и намерение да се саморазправя с когото и да било. По отношение на М. на записите от камерите се вижда, че повечето от децата не бягат от нея, което следва да означава, че не очакват тя да им посяга, за да се саморазправя, а и не извършва посегателство спрямо тези деца. Още по-малко към дъщерите на Р.М.. От действията на М. Ф. се установява, че те са предприети единствено и с основната цел да се преустановят посегателствата от определени деца – момичета, към неяния син като в никакъв случай съдът не приема, че тя е правила опит да търси възмездие или е целяла да нарани някое от тази група момичета. Дори и хващането за косата на едно от момичетата не касае осем или десетгодишно момиче, тоест дъщерите на Р.М., а на друго момиче, а хващането макар и придружено с леко дърпане, по никакъв случая не представлява съответно тя не е извършили приписаното й деяние да отскубва кичур коса от главата на това дете. По начина, по който са формулирани действията, приписани и на двете нарушителки, това е сторено с цел да им се припишат действия, които първо се доказаха, че са извършени, и второ – да бъдат показани задължително в негативна светлина. Това особено проличава при описанието, когато след като посегнали физически на децата отишли на бара и продължили да пият невъзмутимо алкохол. Съдът не приема, че някоя от двете нарушителки са били под влияние на алкохола към момента на възникване на тази ситуация, нито пък е подходящ в случая неуместно използваният термин „невъзмутимо“ пиене на бара в комплекса. М. Ф. към този момент е полагала непосредствено грижи и за най-малкия си син, който е бил 2 години и три месеца и не приема, че си е позволила, когато това дете е било във водата в басейна на комплекса, тя да употребява алкохол и да допусне да бъде в нетрезво състояние. Такова нетрезво състояние не се забелязва и при прегледа на записа от камерите за видеонаблюдение. Напротив, действията са целенасочени и координирани. Друг е въпросът, че тези действия действително не са присъщи на зрели хора и не предполагат вземане на правилно решение и използване на подходящ подход при справяне с възникнала проблемна ситуация. Това обаче в никакъв случай не може да се отъждестви задължително с непристойна проява или в оскърбително отношение и държание към гражданите. От действията на М. Ф. в никакъв случай не се е нарушил общоприетият ред. Касае се за реакция в ситуация, в която М. Ф. не е имала варианти за справяне с възникналия конфликт между деца с участието на нейния син, действала е предимно спонтанно, макар че правилно се е ориентирала да разговаря с родителите на децата като подходящ способ за преустановяване евентуално посегателство спрямо нейния син от превъзхождащите го и по брой, и по възраст момичета в комплекса. Действала е в известна степен и с мисълта на безсилие и усещането за безпомощност като да е била ограничена в избора на конкретен вариант за решаване на проблемната ситуация.

Ето защо съдът намира, че с действията си освен, че не са извършили физически посегателства спрямо групата момичета или която и да е от тях, вкл.спрямо момичето, набелязано от М. Ф., което е решила да преследва като причинител на нараняванията по 3 главата на сина й, не са и действали с цел и с намерение да проявяват оскърбително отношение към гражданите. Действията им не могат да се оприличат на непристойни прояви. Не се приема от съда, че са предизвикали скарвания или по какъвто и начин да са целели да прездизвикат конфликт, по който начин да нарушат спокойствието на гражданите.

Точно обратното, целели са да преустановят такъв конфликт, който им се е сторил достатъчно продължителен между децата и който М. Ф. не е знаела как точно да преустанови. И не е била сигурна в себе си дали притежава необходимия ресурс да действа адекватно в създалата се в комплекса ситуация. Тази реакция, проявление на която е преследване на едно конкретно момиче и макар и съзнателно дърпане за косата на друго момиче, съдът намира за естествена и дължаща се на това, че е била ядосана и превузбудена от продължаващато посегателство спрямо сина й.

Нито едно от действията не се покрива с определението за дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ.

Предвид на това и наоснование чл.6, ал.1, б.„в” от УБДХ, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Е. М. /Е.М./- родена на **********г. в Гърция, гражданин на Република Гърция, паспорт № AY4253233, издаден от Република Гърция, неомъжена, висше образование, безработна , за НЕВИНОВНА в това, че на 05.07.2026 г., от 17,00 часа до 20,00 часа, в к.к.Слънчев бряг, община Несебър, комплекс „К.“, на обществено място, във видимо нетрезво състояние, извършила действия, нарушаващи обичайните норми на морал и поведение, а именно: проявила агресия и физическо насилие спрямо две малки деца, едното на осем, а другото на десет години, изразяващи се в блъскане и нанасяне на удар в областта на корема на едно от децата, след което невъзмутимо продължила да пие на бар в комплекс „К.“, с което е предизвикала възмущение и стрес в присъствали на инцидента лица.

ПРИЗНАВА М. Ф. /М.F./- родена на **********г. в Украйна, украински гражданин, разведена, средно образование, в отпуск по майчинство, неосъждана за НЕВИНОВНА в това, че на 05.07.2026 г., от 17,00 часа до 20,00 часа, в к.к.Слънчев бряг, община Несебър, комплекс „К.“, на обществено място, във видимо нетрезво състояние, извършвала действия, нарушаващи обичайните норми на морал и поведение, а именно: проявила агресия и физическо насилие спрямо две малки деца, едното на осем, а другото на десет години, изразяваща се в отскубване на кичур коса от главата на едно от децата, след което невъзмутимо продължила да пие на бар в комплекс „К.“, с което е предизвикала възмущение и стрес в присъствали на инцидента лица.

Решението подлежи на обжалване в срок от 24 часа от неговото постановяване пред Бургаския окръжен съд.

4

За решението да се уведоми Районна прокуратура – Бургас.

В случай на обжалване съдът насрочва съдебно заседание пред Бургаския окръжен съд на 11.07.2026г. от 18:00 часа, за които дата и час нарушителите и защитникътадв.Паскалев да се счита редовно уведомен.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Началника на РУНесебър към ОДМВР Бургас за сведение.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5