Решение № 675 от 18.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330114584 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Ю. Г. К., ЕГН ********** против ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, с която е предявен осъдителен иск по чл.

432, ал. 1, вр. с чл. 386 КЗ.

Ищецът твърди, че на 24.07.2023 г. на път ПП I-6 км.294 настъпило ПТП със собствения й автомобил „Фолксваген Пасат“, с ...............– спрял зад колона от автомобили, изчакващи преминаване на тежка земеделска техника, с включени аварийни светлини, ударен в задната част от МПС, с ДК № ...., управлявано с несъобразена скорост. Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника. Били съставени протокол за ПТП и АУАН.

След предявена претенция, извършени огледи и оценка, застрахователят платил обезщетение от общо 4995,17 лева /вкл. след възражение и доп. плащане/. Твърди действителните вреди да възлизат на по – висока стойност, поради което претендира за присъждане на 6 191,91 лева /вж. изм. по чл. 214 ГПК в посл. осз./, представляваща пълна дължима остатъчна стойност на обезщетението за имуществени вреди, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 05.10.2023 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Признава наличието на ГО, но оспорва иска, вкл. по размер като силно завишен, както и – настъпване на ПТП, за 1 което вина да има само застрахованият по ГО водач; фактите и обстоятелствата по реализирането му; механизма на произшествието; вида и стойността на вредите, както и причинната връзка; въвежда възражение за съпричиняване; с извършеното плащане било изпълнено задължението за обезвреда, а искът не отговарял на средните пазарни цени за отремонтиране на МПС; твърди наличие на тотална щета, съгл. чл. 390 КЗ, при което следвало да се приспадне стойността на запазените части; нямало доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС /чл.390, ал. 1 КЗ/. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на насрещните.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в повреди на собственото му МПС, вследствие на ПТП, неговия механизъм и размера на вредите, като установи и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже твърденията и възраженията си в отговора, в т.ч., че платеното обезщетение е достатъчно за покриване на вредите; че е налице тотална щета на увреденото МПС, както и обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, вкл. за съпричиняване на резултата, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно: настъпване на ПТП на 24.07.2023 г. с посочените в ИМ участници; към тази дата гражданската отговорност на водача на МПС с ДК №..... е била застрахована при ответника, съгласно валидна, действаща и покриваща съответния риск застрахователна полица; плащането от страна на застрахователя на обезщетение на ищцата за претърпените имуществени вреди по собственото МПС с ДК № .... в размер на общо 4995,17 лева /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 13275/22.11.2023 г. – л.41-42/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Относно ПТП.

В КП с пострадали лица /л.5/ е отразено настъпването на инцидента на сочената дата, при който участник 1 – Я.П. – водач на МПС „Тойота Корола“,, поради движение с несъобразена скорост застига и блъска в задната част спрелия с включен авариен сигнал участник 2 – водач М.П. с МПС „Фолксваген Пасат“, с ДК № ...., собственост 2 на ищцата.

Издаден е АУАН на виновния водач.

КП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на инцидента.

По отношение на възприетите от съставителя факти, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило обстоятелства, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

Водачът П. в показанията си съобщава и признава, че се е движела с несъобразена скорост, при което и ударила МПС пред нея „Фолксваген Пасат“, което се движело с много ниска скорост, поради наличие на селскостопанска техника пред него. Не забелязала МПС навреме и настъпил удар с материални щети и по двата автомобила.

Показанията се кредитират като ясни и последователни, няма пречка да бъдат ценени.

Прието е заключение на САТЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, според което механизмът на ПТП е водач на МПС „Тойота Корола“, поради движение на дистанция, която е била технически несъобразена или поради късна реакция, не е спрял своевременно пред намаляващия скоростта и спрял, поради движение на бавни МПС отпред, л.а.

„Фолксваген Пасат“, с ДК № ......, при което последният бил ударен в задната част.

С оглед горното, за механизъм на ПТП се приема този, при който водачът на МПС Петрова е нарушила правилата за движение по пътищата като не е спазила необходимата дистанция от намиращото се пред нея МПС, при което е настъпил удар с материални щети.

В тази връзка следва да се посочи, че всички възражения на ответника относно настъпването на застрахователно събитие по твърдения механизъм; възникване на произшествието с участие на сочените в ИМ МПС; вината да е на водач, чиято ГО да е застрахована в дружеството; наличието на твърдените увреди и причинната връзка именно с ПТП– са неоснователни – страната няма право да оспорва тези обстоятелства, предвид извънпроцесуалното си поведение по частично плащане на обезщетение на ищцата именно във връзка с процесното събитие и относно настъпилите имуществени вреди. С плащането е налице признание на горепосочените факти, като оспорването им едва в настоящия процес, съдът намира за недопустимо, а и по същество за неоснователно. Същите освен несвоевременни се явяват и напълно опровергани от събраните писмени и гласни док. и док. средства – налице е констативен протокол за настъпилото ПТП /неоспорен/, механизмът и самото 3 настъпване на произшествието се установяват от св. показания на виновния водач незаинтересовани и кореспондиращи на останалите док – ва, в т.ч. на приетата без възражения САТЕ.

Що се отнася до възражението за съпричиняване.

Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице принос на увредения, е необходимо поведението му да нарушава предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.

По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват законосъобразен извод за наличие на съпричиняване на резултата. Напротив – според заключението на САТЕ – водачът на МПС „Фолксваген Пасат“ е нямала техническа възможност да избегне произшествието, докато водачът П. е имала такава. Няма данни за нарушение на предписани правила от страна на водача на процесното МПС, които не само да са осъществени, но и да са довели до настъпване на инцидента, който да е освен всичко и тяхно следствие /т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г.

ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др./.

Принос не се установява, поради което и възражението за съпричиняване не се споделя. То е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т.е да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не бе проведено.

С оглед горното, всички елементи на ФС на претенцията са доказани, при което искът е установен по основание.

Относно спорния въпрос за размера на обезщетението.

Според заключението на САТЕ – общата стойност на средствата, необходими за възстановяването на увредения автомобил, вкл. нови детайли, консумативи и труд, в т.ч. в неофициален сервиз на марката, е 11 187,08 лева; при механизма на ПТП, е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен, които са описани в два протокола за оглед, извършени от самия застраховател; пазарната стойност на л.а. е била 17 178 лева с ДДС; при изваждане на общата стойност на запазените части, би се получило отрицателно число; от изнесените данни за стойност на ремонт и пазарна цена на л.а. се прави заключение, че 70 % от последната е в размер на 12 025 лева, т.е. в случая не става дума за тотална щета на МПС.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването е в тежест на ищеца. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценяване. В този смисъл – Решение № 79 от 4

2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК.

В случая безспорно се установява, че стойността от 11 187,08 лева е необходимата за възстановяване на увредения автомобил /дори в неофициален сервиз на марката/, като принципно следва да се има предвид, че на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването с алтернативни части. Икономически тотална щета по смисъла на чл.390, ал. 2 КЗ не е налице, предвид данните от САТЕ, поради което и възраженията в ОИМ в тази насока са неоснователни.

От посочената от ВЛ стойност на ремонта за възстановяване следва да се приспадне вече платеното от застрахователя от общо 4995,17 лева, при което искът е доказан и основателен до претендирания размер от 6 191,91 лева. Следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване, като последица. Възраженията на ответника, макар обясними като защитна позиция, не се споделят.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищцата, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 247,68 лева – дължима ДТ; 150 лева – деп. САТЕ /а не както се сочи 200 лв./; 900 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е своевременно, но неоснователно, док. възн. е в размер под минималния, съгл. чл. 7, ал.

2, т. 2 НМРАВ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да плати на Ю.

Г. К., ЕГН **********, с адрес: ......., следните суми: 6 191,91 лева /шест хиляди сто деветдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ - представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. „Фолксваген Пасат“, с ДК № ..., настъпили вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 24.07.2023 г. по вина на водач на МПС, с ДК № ..., застрахован в ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 05.10.2023 г. до окончателното погасяване, както и общо 1297,68 лева /хиляда двеста деветдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/ - разноски за настоящото производство.