Решение № 62 от 17.07.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Дулово, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20243410200169 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на земеделския производител Л. Л. К. (ЕГН: **********) срещу Наказателно постановление № ******** г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Силистра.

С обжалваното наказателно постановление на Жалбоподателката, в качеството на работодател, е наложена глоба в размер на 2 000 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за административно нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ – несключване на трудов договор в изискуемата писмена форма преди допускане на работник до работа.

Жалбоподателката не е доволна от наказателното постановление и го оспорва изцяло като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата си ЗП Л. К. твърди, че между нея и лицето Ф.И.Х. не е било налице трудово правоотношение, а граждански договор за извършване на определена работа, поради което не е било необходимо сключване на трудов договор. Позовава се на липса на съществени елементи на трудово правоотношение – уговорено било постигане на конкретен резултат (натоварване на пилета) в определен срок срещу възнаграждение, без трудова функция по длъжност, без регламентирано работно време и място в смисъла на КТ. Изтъква, че тежестта на доказване в административнонаказателния процес е върху наказващия орган и че не е доказано по несъмнен начин наличие на прикрито трудово правоотношение. Алтернативно, Жалбоподателката счита, че дори да се приеме извършено нарушение, наложената санкция от 2 000 лв. е явно несправедлива и несъразмерна – близка до минималния размер, предвид че това е първо нарушение на трудовото законодателство за нея и в наказателното постановление не са изложени достатъчно мотиви защо е определена над минималната глоба. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, а при условията на евентуалност – да намали размера на наказанието до законовия минимум (1 500 лв.). Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание ответникът поддържа, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно. Счита, че представеният граждански договор прикрива възникнало между страните по своя характер трудово правоотношение. Посочва, че са налице основните признаци на трудово правоотношение – определено работно място, изпълнение на работа в определено работно време, наличие на подчиненост на наетото лице към разпорежданията на работодателя, спазване на 1 трудова дисциплина, заплащане на положения труд с възнаграждение, имащо характер на трудово възнаграждение. Позовава се на императивната разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ, според която отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови. Изтъква също, че в хода of проверката контролният орган е издал постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ за обявяване на съществуването на трудово правоотношение (т.е. признаване, че лицето е фактически наето без трудов договор), което обстоятелство и последвалото сключване на трудов договор потвърждават, че реално е съществувало трудово, а не гражданско правоотношение. Моли съда да остави наказателното постановление в сила като законосъобразно и да присъди в полза на административния орган разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна, по следните мотиви:

По делото не се спори относно релевантните факти, установени в хода на административната проверка и отразени в акта за установяване на нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП). От приобщените писмени доказателства – АУАН № *** г., протокол за проверка № **** г., писмени обяснения на Жалбоподателката и на работилото лице, копие от граждански договор от *** г., постановление по чл. 405а КТ от *** г., трудов договор № *** г. и справка за уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ – съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На *** г. около *** ч. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обект – птицеферма в *** местност „***“, стопанисвана от ЗП Л. Л.

К. (седалище и адрес на управление: ******, ЕИК ***). Повод за проверката бил постъпил по-рано същия ден (около *** ч.) сигнал за настъпила трудова злополука с лицето Ф.И.Х. (ЕГН:

**********), която работела на територията на посочената птицеферма. Установено било, че около ** ч. на *** г. въпросното лице е пострадало вследствие на удар от телескопичен челен товарач, в резултат на което получило фрактура на левия глезен и на лявата раменна става.

При проверката на място и въз основа на последващо изискани обяснения, контролните органи констатирали, че Ф.И.Х. е извършвала трудова дейност на *** г. по указания на земеделската производителка (Жалбоподателката), свързана с товарене на пилета в пластмасови каси. От писмените обяснения на самата Ф. Х. от *** г. е видно, че тя е започнала да извършва тази дейност (товарене на пилета) в *** ч. на *** г. и е работила до настъпване на злополуката около ** ч.. От писмените обяснения на работодателя (К.) от **** г. се установява, че работата по товарене на пилета е продължила и след *** ч. на *** г. (т.е. след инцидента). На *** г. земеделската производителка е представила пред инспекцията граждански договор с Ф.И.Х., сключен на *** г. за извършване на дейност „товарене на птици от птицеферма в ***“ за периода *** г. – ***. срещу договорено възнаграждение от 300 лв.

Установено е също, че на *** г. Жалбоподателката осигурила на Ф. Х. работно облекло – работен гащеризон с яке (червени на цвят), гумени ботуши, работни ръкавици и маска. Предвид констатираното при проверката, на *** г. Дирекция „ИТ“ – Силистра издала постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а, ал. 1 КТ (с което административно е признато, че между К. и Х. е съществувало трудово правоотношение през проверявания период). Впоследствие, на *** г., между ЗП Л. К. и Ф. Х. бил подписан и трудов договор № *** г., за което инспекцията по труда е уведомена (справка за приети уведомления по чл.

62, ал. 5 КТ от *** г.). Към момента на извършване на проверката (*** г.) обаче лицето Ф. Х. е полагало труд (изпълнявало е трудови задължения) без да има сключен с работодателя писмен трудов договор.

Горните факти се потвърждават от всички събрани доказателства и не се оспорват от Жалбоподателката. Видно е, че Жалбоподателката е наела лицето Ф. Х. за кратък период (една седмица) с писмен граждански договор, по силата на който Х. е трябвало да извърши определена работа – товарене на пилета – срещу възнаграждение от 300 лв., платимо след изпълнение на 2 работата. Ф. Х. действително е извършвала тази работа на територията на стопанисваната от Жалбоподателката птицеферма, лично и с предоставени от работодателката пособия (оборудване и работно облекло), като е започнала работа рано сутринта по указания на Жалбоподателката. На *** г. преди обяд работничката е пострадала при трудова злополука, а работата по товарене е продължила и след инцидента (вероятно от други лица). Веднага след проверката, на *** г., контролният орган е задължил работодателката по административен ред да признае съществуването на трудово правоотношение със същото лице (със задна дата), и на *** г. между страните действително е сключен трудов договор, с който взаимоотношенията им са приведени във форма, изисквана от Кодекса на труда.

Относно процесуалната законосъобразност на административното производство В хода на производството по издаване на АУАН и НП не се констатират съществени процесуални нарушения, които да опорочават административнонаказателния акт.

Жалбоподателката в жалбата си твърди наличието на нарушения на процесуалните правила, но не конкретизира такива – не се сочат пропуски при съставяне на акта или постановлението, нито неспазване на срокове или некомпетентност на органа. Съдът служебно проверява дали актът и постановлението отговарят на изискванията на закона и намира, че са спазени всички релевантни разпоредби на ЗАНН и КТ: АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице (главен инспектор по труда) в рамките на законовия срок, съдържа пълно описание на нарушението, обстоятелствата и доказателствата, посочени са точно нарушената разпоредба (чл. 62, ал. 1 КТ) и приложимата санкционна норма. Наказателното постановление е издадено от оправомощения за това орган (директора на дирекция „ИТ“ – Силистра) и също съдържа всички реквизити по чл. 57 ЗАНН – описание на нарушението, дата и място, обясненията на нарушителя, правна квалификация и размер на санкцията. Несъответствие между фактическите констатации в акта и в постановлението не се установява – и двата документа описват по сходен начин проверката на *** г. в птицефермата и констатираното положение (работещо лице без трудов договор, наличен граждански договор).

Следователно не са налице процесуални пороци, които да водят до отмяна на наказателното постановление на самостоятелно основание. Делото е надлежно разгледано и от настоящия съдебен състав след отстраняване на допуснатите в първоначалното разглеждане нарушения: С решение № *** г. по канд № *** г. (АНД № *** г.) Административен съд – Силистра е обезсилил предходното решение на РС – Дулово по спора и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, като е указал, че в първоинстанционното производство неправилно като страна е конституирана териториалната дирекция „Инспекция по труда“ вместо наказващия орган (директора на Д „ИТ“), което е процесуално нарушение. Настоящият състав съобрази тези указания – прекрати производството спрямо ненадлежната страна и конституира Директора на Д „ИТ“ – Силистра като надлежен ответник. По този начин пороците в първоначалното съдебно производство са отстранени и делото следва да се реши по същество.

Относно материалната законосъобразност – има ли трудово правоотношение?

Основният спорен въпрос по съществото на казуса е дали отношенията между Жалбоподателката (работодател) и наетото от нея лице Ф. Х. е трябвало да бъдат уредени като трудови, т.е. дали е налице фактически състав на нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ. Тази норма изисква работодателят да сключи писмен трудов договор с работника/служителя преди постъпването му на работа. Същевременно, чл. 1, ал. 2 КТ императивно постановява, че “отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“. Законодателят по този начин забранява сключването на граждански договори вместо трудови, когато по съществото си едно отношение представлява предоставяне на работна сила (полагане на труд) за определен работодател. В практиката постоянно се приема, че съществува обективна разлика между трудов договор и граждански договор. Докато при гражданския договор предметът е постигане на определен краен резултат (работа върху определена задача или изработка на нещо завършено), то при трудовия договор работникът се задължава да предоставя самия трудов процес (работна сила) за определено работно време, на определено място, под ръководството на работодателя. С други думи, трудовото правоотношение се характеризира от наличието на предварително уговорени 3 основни условия: конкретна трудова функция (длъжност, характер на работата), работно място, работно време (работен режим, почивки), трудово възнаграждение (обикновено изплащано периодично), както и елемент на власт и подчинение – работникът изпълнява работата под указанията и контрола на работодателя, спазвайки трудова дисциплина. Обратно, при гражданските договори (напр. договор за изработка, услуга, поръчка по ЗЗД) липсва режим на работно време и подчиненост; важно е насрещната престация като краен продукт – изпълнителят дължи постигането на определен резултат (който може да включва полагане на труд, но трудът е средство за резултата), срещу което възложителят заплаща определено възнаграждение (обикновено еднократно, след завършване на работата).