Определение № 74 от 05.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Велико Търново, 02.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500003 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Н. П., ЕГН **********, с адрес с. Борики, м.

*********, чрез адвокат Н. Х., назначен по реда на ЗПрП, срещу Определение № 722/06.12.2023г. по гр.дело № 389/2023г. на Окръжен съд – Габрово, с което на основание чл.130 от ГПК е върната подадена от нея искова молба срещу ответниците „НБИ Консорциум“ ООД с ЕИК 107526979 и „ЕХО СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК 107577330 поради недопустимост на предявения установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита, че е обосновал правния си интерес от търсената с иска защита, като излага и че би могъл да измени същия съобразно правилата на чл.214 ГПК в хода на първоинстанционното производство. Посочва, че преди подаване на исковата молба е изпратил покана до ответните дружества за заплащане на претендираната сума, но доколкото такова не последвало, за него съществува правен интерес от установяване със сила на присъдено нещо на действителното правно положение. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като съобрази доводите в частната жалба и данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК и против подлежащ на обжалване 1 съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Подадена е искова молба от М. Н. П. срещу НБИ Консорциум“ ООД и „ЕХО СТРОЙ“ ЕООД, в която същата е изложила твърдения за предявен на 02.12.2021г. срещу нея иск по чл.108 от ЗС от първото посочено търговско дружество, което претендирало, че е собственик на основание Постановление за възлагане от 15.11.2019г., издадено по т.д. /н./ № 64/2015г. по описа на Окръжен съд-Габрово, на владени от нея имоти - имот № 030017 в землището на село Борики, община Габрово, с площ от 1,536 дка и начин на трайно ползване – животновъдна ферма, заедно с построените в имота масивна стопанска сграда с площ от 482 кв.м и масивна жилищна сграда с площ от 10 кв.м и имот № 0301109 в същото землище с площ от 0,239 дка и начин на трайно ползване – животновъдна ферма, заедно с построеното в имота съоръжение шахта с площ от 60 кв.м. В хода на образуваното въз основа на тази искова молба производство ищецът се отказал от иска си, с което фактически признал неоснователността му, и то било прекратено, като скоро след това продал имотите на втория ответник. Твърди, че в резултат на това й нанесъл сериозна материална щета, осуетявайки възможността да получи присъдената й по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД с решение по гр.дело № 65/2014г. на Окръжен съд-Габрово, потвърдено с решение по в.гр.д. № 479/2014г. на Апелативен съд-Велико Търново, сума в размер на 40 684 лв., която бившият собственик на имотите – „Капитан Дядо Никола“ АД /н./ - Габрово е осъден да й заплати за извършени от нея подобрения в тях. Направила е искане да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че същите й дължат посочената сума, като подобрения, извършени от нея в процесните имоти.

С Определение № 281/27.02.2023г. по гр.д. № 88/2023г. Районен съд – Габрово върнал така предявената искова молба на ищцата поради недопустимост на предявения с нея иск – липса на правен интерес, и прекратил производството по делото. С Определение № 362/08.06.2023г. по в.ч.гр.д. № 191/2023г. на Окръжен съд-Габрово определението на районния съд било отменено поради пропуск на съда преди да даде указания за отстраняване на нередовности на исковата молба да се поризнесе по искането за предоставяне на правна помощ и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С Определение № 852/09.07.2023г. по гр.д. № 88/2023г. Районен съд – Габрово уважил искането на ищцата за предоставяне на правна помощ, след което с разпореждане № 1794/18.08.2023г. й съобщил, че следва да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като обоснове правен интерес от предявяване на установителен иск; посочи дали желае да бъде установено, че ответниците й дължат посочената в ИМ сума солидарно или разделно – ако е солидарно да посочи основанието за това, а ако е разделно – размера на сумата, която претендира от всеки от тях; да посочи как е формиран размера на исковата претенция – в какво си изразяват причинените вреди и причинната връзка между тях и продажбата на процесните имоти, а в случай, че задължението е възникнало на друго основание – да изложи обстоятелства във връзка със същото; да изложи обстоятелства, на които основава евентуалния си иск по чл.59 ЗЗД. В предоставения срок ищцата, чрез 2 адвокат Н. Х., изложила в писмена молба твърдения, че държала процесните имоти като техен наемател от 1993г., но на 15.11.2019г. същите били възложени неправомерно на първия ответник със соченото по-горе възлагателно постановление в хода на т.д. № 64/2015г. по описа на Окръжен съд – Габрово за несъстоятелност на „Капитан Дядо Никола“ АД /н./ - Габрово. Твърди, че междувременно извършила в обектите подобрения на значителна стойност, която й била присъдена с цитираните в първоначалната искова молба съдебни решения, но към момента на придобиването им от НБИ Консорциум“ ООД сумата не й била заплатена. Посочва, че след отказа от предявения от страна на посоченото дружество срещу нея ревандикационен иск, с цел да я ощети същото прехвърлило собствеността върху имотите на втория ответник – „ЕХО СТРОЙ“ ЕООД. Излага, че размерът на исковата претенция е формиран от стойността на присъдената й сума за извършените подобрения.

С Определение № 186/04.10.2023г., на основание чл.119 ал.1 от ГПК вр. чл. 104 т.4 от ГПК, районният съд е прекратил производството пред него и е изпратил делото на окръжен съд, съобразявайки цената на предявения иск и правилата на родовата подсъдност.

С Разпореждане № 383/25.10.2023г. по образуваното гр.д. № 389/2023г. Окръжен съд – Габрово, след като констатирал, че исковата молба страда от редица недостатъци, дал указания на ищцата за отстраняването им, като обоснове правен интерес от търсената с установителния иск защита; да изложи обстоятелства, на които основава вземането си от всеки от ответниците и посочи от какво произтича претендираната солидарна отговорност.

Разяснил й последиците от неотстраняване на нередовностите в указания срок.

С молба с вх. № 3888/24.11.2023г. ищцата, чрез адвокат Н. Х., изложила, че обосновава правния си интерес от иска с факта, че поради заявения отказ от иск по чл.108 от ЗС от страна на НБИ Консорциум“ ООД не е могла да се защити чрез предявяване на насрещен иск в исковото производство, че дружеството не признава съдебно признатото й вземане за извършени подобрения в имотите и дори ги продало на втория ответник, с което й нанесло вреда. Твърди солидарна отговорност на ответниците да произтича от факта на извършената между тях правна сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба от 25.02.2022г.

С обжалваното определение съдът е приел, че изложените от ищцата обстоятелства в първоначалната искова молба, уточненията към нея и приложените доказателства не обосновават наличието на правен интерес от търсената защита и доколкото същият е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, то последният е недопустим и исковата молба подлежи на връщане на основание чл.130 ГПК.

Съдебният акт е валиден и допустим, но неправилен и постановен при неправилно прилагане на съдопроизводствените правила.

С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът на търсената защита и съдействие се определят от страните /чл. 6 ал. 2 от ГПК/. Рамките на търсената от страната защита се определя с посочване на основанието, т. е. изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, и на 3 петитума. Изхождайки от очертаните в исковата молба предмет на спора и вида на търсена защита, съдът квалифицира спорното право, като го подвежда под съответстващата му правна норма. Проверката за допустимост на иска предхожда проверката за редовност на исковата молба, тъй като е безпредметно да се извършва такава, когато от нея поначало е видно, че производството е недопустимо. С оглед нормата на чл. 7 от ГПК, вменяваща задължение на съда да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните, при съмнение обаче съдът следва да констатира по безспорен начин дали са налице съответните недостатъци, за да приложи последиците на чл.

130 от ГПК. В тези случаи следва да бъдат дадени указания на ищеца и да му с е определи срок, в който да ги изпълни, и едва след това да се извърши преценката сезиран ли е съдът или не с допустима искова молба. Едва след неотстраняване на нередовността в указания срок съдът следва да приложи последиците на чл. 129 ал.3 от ГПК, респ. на чл. 130 от ГПК.

В случая, въпреки двукратно дадените от съда указания за уточняване и конкретизация на обстоятелствата, на които ищцата основава търсената защита, исковата молба е останала нередовна. В същата противоречиво и неясно са изложени твърдения за наличие на вземане от ищцата от двамата ответници за сумата от 40 684 лв., която същевременно й е била присъдена с влязло в законна сила съдебно решение за извършени от нея подобрения в процесните имоти, собственост на „Капитан Дядо Никола“ АД /н./ и твърдения за причинена й вреда в размер на същата сума вследствие неправомерно поведение на ответниците.

Когато се твърди такъв факт – че едно лице дължи парична сума на друго, обстоятелствата, на които се основава претенцията задължително включва източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези, т.е. дали вземането, чиято защита се търси е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат посочени фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователно обогатяване, деликт или гестия. Тъй като правните последици във всички тези случаи са различни, съдът първо трябва да изясни какви точно последици се претендират. Петитумът на ИМ трябва логически да следва от изложените фактически твърдения, т.е. да им е съответен. В настоящия случай, с първоначалната ИМ и уточнителните молби ищцата не е конкретизирала обстоятелствата, на които основава вземането си срещу ответните дружества – не е уточнено дали се твърди наличие на вземане за подобренията в имота, за които е налице влязло в сила съдебно решение срещу „Капитан Дядо Никола“ АД /допустимостта е обусловена и от наличието на сила на присъдено нещо, но при липса на субективно тъждество на страните искът би бил допустим/ или се твърдят извършени в друг период от време подобрения в същия имот, ако това е така кога са извършени тези подобрения, съответно до кога е ползвала същия, какви са отношенията й с първия ответник и имала ли е договорни такива, както и ищцата не е внесла уточнения относно конкретните противоправни действия/бездействия, с които ответните страни са й причинили вреда и как е формирана същата, доколкото се твърди неправомерно поведение, довело до накърняване на имуществената й сфера. Поради изложените неясни твърдения, липсва съответствие между основание и петитум, което води до невъзможност да се индивидуализира спорния предмет и вида на търсената защита, която 4 определя естеството на иска.

При липса на уточнения на изложените в исковата молба фактически твърдения и привеждането им в съответствие с отправеното до съда искане, първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че предявеният иск е недопустим и е прекратил производството по него. Съдът дължи на ищцата ясни, точни и пълни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба и едва след това, ръководейки се единствено от наведените в исковата молба твърдения, следва да прецени дали се касае за недопустима искова претенция. Ако указанията не бъдат изпълнени до степен да не може да бъде извършена преценката за допустимост, то съдът следва да върне исковата молба съгласно чл.129 ал.3 ГПК.