Решение № 100 от 07.04.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. ХАСКОВО, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Г.Т. К. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500109 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ,,Йеттел България‘‘ ЕАД/предишно наименование „Теленор България“ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж. к. ,,Младост 4‘‘, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез процесуален представител адв. В.Г., против Решение № 260017/11.10.2021г. по гр. д. № 15/2021 г., по описа на РС – Ивайловград, с което е отхвърлен предявения от ,,Теленор България‘‘ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж. к. ,,Младост 4‘‘, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Н. М. В. от гр.***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, , за признаване за установено между страните съществуването на парично вземане в размер на 92,46лв., представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 27.02.2017г. с подписано към него Допълнително споразумение от 07.09.2018г. за абонаментен план „Тотал 36,99“,за мобилен номер ***, за което вземане ,по образувано по реда на чл.410 от ГПК заповедно производство, е издадена Заповед №51/14.09.2020г.,по ч.гр.д.№103/2020г., по описа на РС-Ивайловград,за изпълнение на парично задължение,като неоснователен .Със същото решение е отхвърлен предявения от ,,Теленор България‘‘ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж. к. ,,Младост 4‘‘, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Н. М. В. от гр.***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, , за признаване за установено между 1 страните съществуването на парично вземане в размер на 187,25лв., представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 27.02.2017г. с подписано към него Допълнително споразумение от 07.09.2018г. за абонаментен план „Тотал 36,99“,за ползване на устройство,представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството/в брой,без абонамент/,съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от ответника при представянето му/в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/,съответстваща на оставащия срок на договора,за което вземане ,по образувано по реда на чл.410 от ГПК заповедно производство, е издадена Заповед №51/14.09.2020г.,по ч.гр.д.№103/2020г.,по описа на РС-Ивайловград,за изпълнение на парично задължение,като неоснователен.

Според жалбоподателя решението на РС – Ивайловград е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразява се несъгласие с приетото в мотивите на обжалваното решение, че не е доказано сключеният между страните договор да е бил прекратен предсрочно (развален по смисъла на чл. 87 ЗЗД) преди изтичане на уговорения срок, което обусловило извода на съда за недължимост на претендираната неустойка. Неправилно било съждението, че едностранно прекратяване не настъпва автоматично, поради забава на потребителя, а само дава право на оператора да прекрати договора. Твърди се, че от събрания по делото доказателствен материал е установено наличието на договорно отношение между ,,Теленор България‘‘ ЕАД и Н. М. В., както и неизпълнението на договорните задължения от страна на последния. При сключването на процесния договор ответникът бил информиран за датата на фактуриране на ползваните услуги, за задължението му да заплаща стойността на ползваните услуги в указания във фактурата срок, както и че неполучаването на фактурата не го освобождава от задължението да заплаща дължимата сума.

Твърди се, че сключеният абонамент бил прекратен едностранно от оператора съгласно договорната отговорност на ответника по т. 11 от Договора, при условията на чл.

75, вр. с чл.19б от Общите условия, а именно по вина на абоната да не заплати дължими месечни задължения. В чл. 19б ОУ изрично било предвидено правото на доставчика да прекрати договор с потребител, който не е платил дължима на падеж сума. Тази уговорка във връзка с чл.19д ОУ, предвиждащ освобождаването на мобилния номер по прекратения договор, било равносилно на разваляне без предизвестие. Клаузата за едностранно прекратяване без предизвестие валидно дерогирала общото правило на чл.87, ал.1 ЗЗД. От друга страна в Общите условия не била предвидена особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което следвало да се приеме, че волеизявлението може да бъде и конклудентно – с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги. Жалбоподателят изтъква, че решаващият съд не обсъдил и факта, че операторът неколкократно изпращал СМС-известия за изпълнение до ответника,с които давал шанс на абонатът да заплати задълженията си и да запази договорните отношения Предвид изложеното във въззивната жалба, въззивникът счита, че 2 първоинстанционният съд не е взел предвид всички факти и обстоятелства по делото, като така е стигнал до извод, довел до постановяване на неправилен съдебен акт. Така аргументирано се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявеният иск за дължимата договорна неустойка.

В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.С писмена молба,депозирана до съда ,преди насроченото съдебно заседание,чрез назначения особен представител адв.В.К.-АК-Хасково, оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира се присъждането на разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, не изпраща представител. С постъпила писмена молба от пълномощника на страната, се изразява становище в подкрепа на жалбата и по същество на спора. Претендират се разноски .

Въззиваемата страна е редовно призована за насроченото заседание, не се явява .С писмена молба от назначения особен представител се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения по съществото на спора.

За да се произнесе по спора съдът взе предвид следното :

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 415 вр. с чл.

422 от ГПК, вр. с чл. 92 вр. с чл. 79 от ЗЗД за установяване в отношенията между ,,Теленор България‘‘ ЕАД и Н. М. В. дължимостта от втория на сумата от общо 279,71лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от 27.02.2016г.,с подписано към него Допълнително споразумение от 07.09.2018г. за мобилен номер ***.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за мобилни услуги от дата 27.07.2017г. по избран абонамент „Стандарт 9,99“.В последствие било сключено Допълнително споразумение,като абонанът избрал абонаментна програма „Тотал 36,99“ със срок на действие 24 месеца до 07.09.2020г. ,по силата на които ответникът придобил качеството на абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги и станал титуляр на мобилен номер*** ,по кйито е бил избран и съответния абонаментен план .Ответникът получил и описаното в исковата молба мобилно устройство ALCATEL 1 DUAL BLUE срещу заплащане на цена в размер на 1,99лв.,като стандартната цена на устройството без амбонамент е 149,99лв.,а тази с избрания абонамент 259,90лв. или отстъпката,която абонатът е получил възлиза на сумата от 257,91лв. Сочи се още, че за отчетния период на потребление 20.09.2018г. – 19.11.2018г. ответникът не заплатил стойността на потребените мобилни услуги , поради което на основание чл. 75 вр. с чл. 19б от ОУ ищецът прекратил едностранно договорът за мобилни услуги и издал крайна фактура с начислена неустойка в размер на 472,52лв.,от които предмет на иска в настоящето производство са 279,71лв.

Заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като при сключването на договорите абонатът бил уведомен за датата от 3 месеца, на която ще му бъде издадена фактура /чл. 26 от ОУ/. В посочената клауза от Общите условия било предвидено и че неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението за плащане. За наличието на незаплатени месечни абонаменти ответникът бил уведомен по реда на чл. 31а от ОУ чрез изпращане на кратко текстово съобщения - SMS. След изтичане на срока за плащане на ответника последователно били ограничени изходящите обаждания, входящите обаждания, след което бил спрян и достъпът му до мобилни услуги. Датата на деактивация на процесният абонамент била от 15.01.2019г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Абонатът бил в неизпълнение на договорите , като не спазил крайния срок за плащане на абонаментите си. Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключените абонаменти. Начислената неустойка била формирана при спазване новите правила за изчисление, уредени в т. 11 от Договора. Тези правила били включени в съдържанието на индивидуалните договори на основание постигната Спогодба между ,,Теленор България‘‘ ЕАД и Комисия за защита на потребителите. Според клаузата на т. 11 от Договора ,,В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока на срока в т. 11 по вина или по инициатива на Потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване : (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.В допълнение на неустойката в предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответната обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.‘‘ Неустойката в размер на 279,71лв. била формирана по следния начин : За абонаментен план ,,Тотал 36,99‘‘се дължи неустойка в размер на 92,46лв., представляваща стойността на 3 абонаментни такси без включено ДДС т.е. 30,82лв. умножено по 3 вноски. Към абонаментен план ,,Тотал 36,99‘‘ е начислена и неустойка за ползване на устройство ALCATEL 1 DUAL BLUE в размер на 187,25лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройство /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, 4 и заплатената от абоната при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.

Жалбоподателят посочва клаузи от Общите условия, които уреждат правото на оператора да получава в срок всички дължими плащания и кореспондиращото задължение на абоната да заплаща в указания във фактурата срок /но не по късно от 18 дни след датата на издаването й/ стойността на ползваните услуги. Подписвайки Общи условия на ,,Теленор България‘‘ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, абонатът се съгласил и приел предвидените в тях права и задължения.