Решение № 599 от 14.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Бургас, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20222120204952 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. Н. С., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 22-0346-000154 от 25.08.2022 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, РУ - С., с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че в НП не е индивидуализиран наказващият орган, тъй като не става ясно от коя група в структурата на ОД на МВР – Бургас, РУ С. принадлежи. Оспорва извършването на нарушението, като излага твърдения, че не е употребил алкохол.

Поддържа, че се е явил в посоченото е талона медицинско заведение за да даде проба за анализ, но на място не е имало служител, който да вземе пробата и медицинският център е бил затворен. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното:

От фактическа страна:

1

На 21.07.2022 г. в 09:35 часа жалбоподателят управлявал в Община С., по път II-99 км.

21 до бензиностанция „П.“ град С. в посока на движение към к. „К.“ лек автомобил „Ауди А7“ с рег. № ..., собственост на Д. Ф. Х.. Свидетелят Й. И. на длъжност полицейски служител в сектор „Пътна полиция“ Пловдив изпълнявал служебните си задължения на територията на Община С., командирован за времето от 04.07.2022 г. до 04.08.2022 г.

Свидетелят И. спрял управлявания от жалбоподателя автомобил за извършване на проверка.

Жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „дрегер”, което отчело, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство с концентрация на алкохол в издишания въздух - 0.97 промила. Свидетелят И. издал на жалбоподателя талон за изследване, в който било отразено, че до 45 минути жалбоподателят следва да се яви в ФСМП гр. С., за да даде проба за анализ. Екземпляр от талона бил връчен лично на жалбоподателя. За установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП свидетелят И. съставил срещу жалбоподателя АУАН.

На 21.07.2022 г. свидетелят И. И. на длъжност фелдшер изпълнявал служебните си задължения във филиала на С. п. в гр. С.. Сутринта на 21.07.2022 г. свидетелят И. напуснал спешния център, за да посети пациент на адрес, като се върнал в спешния център преди 10:00 часа. Свидетелят И. бил на работа до 12:30 часа. Във времевия интервал от 10:00 часа до 12:30 часа жалбоподателят не се явил в спешния център да даде кръвна проба. Свидетелят И. и негови колеги посетили медицинския център, като изчакали пристигането на жалбоподателя, но същият не се явил в указания период от време.

Впоследствие на 25.08.2022 г. било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелят И. са последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната цялост. Свидетелят категорично заявява, че жалбоподателят не се е явил в медицинското заведение да даде кръвна проба. Също така това обстоятелство е било удостоверено от медицинското лице (свидетелят И.), който е вписал на гърба на талона за изследване, че до 11 часа жалбоподателят не се е явил за кръвна проба за химичен анализ и се е подписал с дата 21.07.2022 г. – датата на нарушението. В разпита в съдебно заседание на 03.04.2023 г. свидетелят И. потвърди отбелязаното от него върху талона за изследване, като посочи, че той собственоръчно е написал текста и подписът е негов. В тази връзка показанията на свидетеля И. напълно се подкрепят от показанията на свидетеля И..

За да докаже защитната си теза, че се е явил в спешния център, но е бил затворен жалбоподателят ангажира доказателства – показанията на свидетеля М. С.. В показанията си свидетелят С. излага твърдения, че около 10:00 часа на 21.07.2022 г. е получил обаждане от жалбоподателя да отиде да го вземе от бензиностанция „П.“ в гр. С. и да го откара до спешния център, за да даде кръв. Свидетелят заявява, че около 10:30 часа заедно с жалбоподателя посетили спешния център в гр. С., но никой не отворил и след като изчакали 2 известно време, напуснали мястото, тъй като изминало времето, определено за явяване от контролните органи. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля С., тъй като не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. В действителност от показанията на свидетеля И. се установява, че сутринта на 21.07.2022 г. е напуснал спешния център, но свидетелят категорично заявява, че се е върнал до 10:00 часа. Видно от талона за медицинско изследване в него е посочено, че е бил връчен на жалбоподателя в 9:55 часа, което обстоятелство предполага, че ако жалбоподателят е отишъл в медицинското заведение, това се е случило след 10:00 часа, след като вече свидетелят И. се е върнал на мястото. Още повече в показанията си свидетелят С. посочва, че са посетили филиала на медицинската помощ около 10:30 часа. По данни от показанията на свидетеля И., в този час (10:30 часа) същият е бил на работа във ФСМП гр. С.. Жалбоподателят е разполагал с 45 минути от 9:55 часа до 10:40 часа, като изрично свидетелят И. е удостоверил, че до 11:00 часа на 21.07.2022 г. жалбоподателят не се е явил и не е дал кръвна проба за анализ. Следователно съдът не приема за достоверни показанията на свидетеля С., че жалбоподателят се е явил в указания времеви интервал в медицинския център, но е бил затворен.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са били издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е индивидуализиран АНО.

В НП са посочени трите имена и заеманата длъжност на АНО, като съдът намира, че посочените данни са достатъчни, за да се приеме, че не съществува съмнение относно индивидуализацията на АНО. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и пълно са описани фактите във връзка с вмененото на жалбоподателя нарушение.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0.5 промила, а именно с 0.97 промила, установено с техническо средство „дрегер”. На жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, като в талона е било отразено от свидетеля И., че в рамките на 45 минути следва да се яви във филиал на Спешна 3 медицинска помощ гр. С. ако желае да даде проба. В показанията си свидетелят И. излага, че от мястото на установяване на нарушението до медицинското заведение разстоянието е около 1 км, като 45 минути според свидетеля са достатъчно време жалбоподателят да се придвижи. Още повече жалбоподателят поддържа защитната версия, че се е явил в указания времеви интервал, но медицинският център е бил затворен. Както се установи по-горе в изложението, съдът намира защитната теза на жалбоподателя за неоснователна и опровергана от събрания по делото доказателствен материал. От показанията на свидетелите И. и И. категорично се установява, че жалбоподателят не е посетил медицинския център в гр. С. на 21.07.2022 г. за времето от 9:55 часа до 10:40 часа (указания в талона за изследване времеви интервал от 45 минути). Следователно установената проба за употреба на алкохол с техническото средство не е била опровергана и безспорно по делото е установено, че на 21.07.2022 г. в 9:35 часа на път II-99 км. 21 до бензиностанция „П.“ град С., жалбоподателят е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол 0.97 промила.

Съдът не споделя и поддържаното възражение за допуснато съществено нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредбата за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). По делото категорично не се доказва твърдението на жалбоподателя, че в случая свидетелят И. не е издал предвидените в чл. 3, ал. 3 от Наредбата 8 броя стикери. В действителност в показанията си свидетелят И. споделя, че не си спомня дали е залепил стикер на оригинала на талона за медицинско изследване. От показанията на свидетеля обаче се установява, че другата част от стикерите се залепят на пробите, които се дават за анализ. В случая жалбоподателят не е дал кръв за анализ, поради което дори да се приеме, че не са били залепени на талона стикери от свидетеля И., това не представлява съществено нарушение на Наредбата, тъй като свидетелят е посетил лично медицинското заведение, за да провери дали жалбоподателят се е явил да даде проба, както и да удостовери самата процедура по вземане на проба за анализ.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда кумулативно налагане на наказанията „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца и „глоба“ от 1000 лв. Тази санкционна норма правилно е приложена от АНО като относима предвид установеното количество на алкохол, с което е управлявал жалбоподателят (0.97 промила, т.е. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително) и на жалбоподателя са наложени именно тези наказания („глоба“ 1000 лева и „лишаване от право да се управлява“ МПС за срок от 12 месеца). Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0346-000154 от 25.08.2022 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, РУ - С., с което на М. Н. С., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5