Решение № 163 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110141763 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от . ЕАД срещу „. АД с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 485.04 лева, представляваща непогасена част от регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и сторени ликвидационни разноски в общ размер от 2350.88 лева по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 13.11.2024 г. в гр.

. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 28.07.2025 г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 35.26 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 18.01.2025г. до 28.07.2025г.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 13.11.2024 г. в гр. ., при излизане от тунела на бул. „.“, с посока на движение към . е реализирано ПТП с участието на лек автомобил с марка .“ с рег. № . и автомобил марка „.т“ с рег.№ ., в резултат на което са причинени вреди на МПС марка „.т“ с рег.№ .. Сочи се, че между водачите бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП за автомобил марка „.т“ с рег.№ . е имало сключена валидна застраховка „Каско +“ при ищеца, а за автомобила на виновния вода – застраховка „.“ при ответника. Поддържа се, че във връзка с реализираното застрахователно събитие е образувана преписка по щета № ., извършен е оглед на автомобила и опис на щетите, като МПС било отремонтирано в автосервиз „.“ ЕООД за сумата от 2335.88 лева. Подчертава се, че от така посочената сума била заплатена от ищеца на „.“ ЕООД с преводно нареждане на 10.12.2024г. След извършване на плащането се сочи, че била изпратена покана до ответника за заплащане на сумата от 2350.88 лева, с включени в нея 15 лева ликвидационни разходи. В отговор на отправената покана от ответното дружество било извършено прихващане с насрещни задължения и заплатена сума, като по този начин били заплатени общо 1865.84 лева. С оглед 1 на това ищецът претендира от ответника заплащането на непогасената част от застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от депозиране на иска до окончателно плащане и лихва за забава, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска като неоснователен поради извършеното плащане на сума във връзка с процесното ПТП.

Сочи, че отговорността на застрахователя по застраховка „.“ на виновния водач е ограничена до размера на действителната пазарна стойност на причинените вреди към датата на ПТП.

Предвид изложеното се поддържа, че ответникът оспорва размерът на исковата претенция като завишен и несъответстващ на реално претърпените имуществени вреди от увреденото лице. С оглед изложеното се застъпва становището, че броят технологични часове и количеството изразходвани материали, посочени във фактурата за извършен ремонт, не съответстват на реално извършените и необходими ремонтни дейности. Ето защо ответникът посочва, че вземането на ищеца е било удовлетворено с погасената от ответника сума в размер на 1865.84 лева. Оспорва се и дължимостта на претендираната мораторна лихва.Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото ППС, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „.”.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответника да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане изцяло.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането с изключение на тези касаещи вид причинените вреди и съответно размера на вземането, са безспорни между страните. За осъществяването им сочат и събраните писмени доказателства /комбинирана застрахователна полица за застраховка „Каско“ № ., ведно с Общи условия, двустранен констативен протокол за ПТП от 13.11.2024г, уведомление за щети по МПС от 15.11.2024г, опис по щета № . с посочени увредени детайли от МПС, калкулация по претенция №., фактура № .г. с наименование на предоставената услуга „отремонтиране на автомобил Форд с рег. № . по щета . на стойност 2335.88 лева, с издател „.“ ЕООД, приемо-предавателен протокол по щета . за предоставяне 2 на увреденото МПС ремонтиран от сервиз „.“ ЕООД на 05.12.2024г. на собственика с отбелязване, че ремонтът е извършен без забележки, ликвидационен акт за сумата от 2335.88 лева и преводно нареждане за извършено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 2335.88 лева с посочен номер на процесната преписка по щета. Именно поради това още с доклада по делото е обявено за безспорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и увреденото лице за лек автомобил марка „.т“ с рег.№ ., по което твърдяното застрахователно събитие представлява покрит риск; наличието на валиден към датата на ПТП договор по застраховка „.“ между ответника и водача на МПС марка .“ с рег. № . /видно от приетата по делото справка от информационната система на Гаранционен фонд и приложена застрахователна полица/; механизма на настъпване на ПТП и извършеното плащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в посочения размер. За тези обстоятелства от името на ответното дружество е направено и изрично признание в отговора на исковата молба, което следва да бъде ценено от съда по реда на чл.175 от ГПК. Като признание от страна на ответника следва да бъде ценено и извършеното частично погасяване на регресното вземане чрез извършеното плащане на сума в размер на 1865.84 лева. както и извършеното от ответника плащане, което по същество съставлява признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.

Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото при ищеца, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца. Във връзка с това е направеното и от ответника оспорване на причинените щети по вид и стойността на разходите, необходими за възстановяването им. По така въведените възражение Софийски районен съд приема следното:

Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 от КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 от КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 от КЗ /отм./ аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 от КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента 3 на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д.

№ 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.

В разглеждания случай между страните не се спори и относно това, че щетите по лек автомобил марка „.т“ с рег.№ . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 13.11.2024г. ПТП в гр.., като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на механизма на процесното ПТП.

По отношение на стойността на нанесените щети, необходима за възстановяване на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, вещото лице е категорично, че същата се равнява на 2364.64 лева, като е съобразено обстоятелството и че увреденият автомобил е бил в експлоатация към 13.11.2024г от 8 години, 5 месеца и 3 дни след първоначалната регистрация. Предвид това доколкото платеното от ищеца обезщетение в размер на 2335.88 лева е в по-нисък размер от установения дължим такъв 2364.64 лева, възражението на ответника по отношение на размера на платеното от ищеца обезщетение е неоснователно. Настоящият състав намира, че действителните вреди в случая възлизат на 2335.88 лева, доколкото именно това е сумата заплатена от ищеца на автосервиза за отстраняване на причинените по МПС вреди. Тази сума не надвишава и посочената в заключението на автотехническата експертиза стойност – 2364.64 лева, необходима за възстановяване на застрахованата при ищцовото дружество лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП. Изчислената именно по този начин стойност Софийски районен съд преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка автомобили и алтернативните доставчици, респ. определянето на средна пазарна цена предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.

Поради тези съображения, неоснователни са доводите на ответника, че дължимата от него сума е в по-нисък размер съобразно и се равнява са платената от него сума в размер на 1865.84 лева или на стойността за възстановяване на МПС на база цени само на сервизи извън официалния.

По делото безспорно е установено и обстоятелството, че ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите по увреденото МПС именно в размер на 2335.88 лева. Това обстоятелство се установява по категоричен начин от представеното платежно нареждане от 10.12.2024г., от което е видно, че именно „.“ ЕАД е заплатило на сервиза, извършил ремонта на автомобила - „.“ ООД процесната сума.

4

С оглед изложеното настоящият състав счита, че стойността на нанесените на застрахованото при ищеца МПС вреди е в размер на 2335.88 лева, към която сума следва да се прибави и стойността на дължимите ликвидационни разходи, които не се оспорва, че се равняват на 15 лева. Следователно общия размер на дължимата от ответника сума е 2350.88 лева. Предвид изложеното и доколкото регресното вземане възниква в размера на помалката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане - в случая на действителните вреди, От така посочената сума обаче следва да бъде приспадната погасената от ответника преди предявяване на иска сума в размер на 1865.84 лева, поради което ответникът дължи остатъка от 485.04 лева /равностойност в евро 248 евро/.

Разпечатката съдържа 24 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08ba8482-93e9-4825-979e-d8cac895ad52