Решение № 256 от 27.10.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. ЛЕВСКИ, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20254410100324 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от С. Д. П. от гр.Белене срещу „Стик Кредит“ АД, гр.Шумен, установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №987249 от 28.08.2023г., сключен между страните, при условията на евентуалност - в случай на отхвърляне на главния иск, за прогласяване нищожност на клаузите на чл.10, чл.17 и чл.27 от договора за потребителски кредит.

Ищецът твърди, че на 28.08.2023г. сключил с ответното дружество Договор за портебителски кредит №987249, по силата на който му били предоставена в заем сумата в размер на 950 лева за срок от 24 месеца.

Уговорени били възнаградителна лихва с ГЛП 36%, ГПР в размер на 42.58 % , без в него да се включват разходите за събиране, лихви за забава, такси и неустойки за неизпълнение. В резултат, в договора било посочено, че общата дължима сума от потребителя е в размер на 1488.79 лева.

В чл.17 от договора било предвидено задължение за потребителя в срок до 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и 1 неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит“ АД всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане за заплащане на тези задължения, като срока на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска. В ал.2 на чл.17 от договора, заемодателят препраща потребителят към общите условия на договора, в които са посочени изискванията на които следва да отговаря поръчителят или банковата гаранция.

В чл.27, ал.1 от договора било предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Твърди, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 2693.97 лева, разпределена на 24 месечни вноски, всяка от която добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 174.28 лева, а съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит, общо дължимата сума от 1488,79 лв. станала в размер на 4182.76 лева - което увеличение е 4 пъти и половина на дадената в заем сума от 950 лв.

Твърди, че ищцата е усвоила изцяло главницата от 950 лв. по договора за потребителски кредит.

Навежда довод, че дължи връщане само на договорената и получена главница, като в качеството й на потребител по договора за потребителски кредит не дължи предвидените с договора плащания за лихви, такси и неустойки, тъй като договорът за потребителски кредит е нищожен.

Излага аргументи, че предвидената в договора за кредит неустойка за непредставяне на обезпечение представлява скрито възнаграждение, което е свързано с оскъпяване на кредита по недопустим от закона начин.

Като разход по кредита неустойката следва да бъде включена в ГПР.

Посочения ГПР в договора от 42,58 % не отговаря на действителния. С включването на неустойката в ГПР процентът на ГПР значително ще надхвърли този, посочен в договора за кредит, а и законово допустимия ГПР.

Навежда довод, че горното налага извод за нарушаване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. С невключване на неустойката в ГПР, кредитодателят нарушава посочената законова разпоредба и въвежда потребителя в заблуждение. ГПР следва да е посочен в реален размер, а не 2 само формално, за да гарантира правата на потребителя, който да има възможност реално да прецени икономическите последици от сключване на договора. Излага аргументи за нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК при наличие на разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, което води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което води до липса на посочен ГПР.

Навежда довод, че нарушаването на посочените разпоредби на ЗПК води до недействителност на договора на специалните основания в чл.22 от ЗПК.

На следващо място навежда довод, че клаузата на чл.27 от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, която сума видно от погасителния план е общо в размер на 2693,97 лв., е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП, във връзка с чл. 24 от ЗПК.

Твърди накърняване на добрите нрави с клаузата за неустойка, поради нееквивалентност на престациите. Излага аргументи клаузата за неустойка да е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като с договора се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че в процесния случай претендираната неустойка е почти 3 пъти над договорения кредит.

Оскъпяването на кредита чрез заплащане на неустойка в размер почти 3 пъти над главницата счита, че представлява нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост, целта на който е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Излага аргументи, че прекомерно високият размер на неустойката не може да се обоснове с твърдението на кредитора, че поема по-висок риск с предоставянето на кредит на лице, което не е осигурило поръчител или гарант.

Обосновава се с уреденото в глава четвърта от ЗПК задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит. Сочи, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността 3 на длъжника върху самия длъжник и водят до допълнително значително увеличаване размера на задълженията.

На следващо място излага аргументи, че процесната неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Същата не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на потребителя да представи обезпечение. Неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричният й еквивалент е значителен - почти тройно оскъпяване спрямо договорената главница. Счита, че плащането на сумата по предвидената с договора неустойка цели значително обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, поради което тази клауза противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на чл.33, ал.1 ЗПК.

На следващо място, навежда довод, че договореното в чл.10 от договора задължение на кредитополучателя да заплаща сума от 10 лева при всяка забава в плащането на вноска, за да възстанови направени от кредитора „разходи за събирането на просрочени задължения“, е недействително.

Доколкото тези цитирани разходи представляват вреди на кредитора от неизпълнението на договора, то нормата на чл.10 от договора всъщност предвижда още една неустойка при забава. Според нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в чл.26 от договора, като еквивалент на законната лихва за забава, което навежда довод, че води до извод, че клаузата на чл.10 от договора има за цел пряко нарушение на императивна правна норма, което води до нейната нищожност.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор.

Наведен е довод за недопустимост на предявени иск. Твърди, че вземанията по процесния договор са напълно погасени, договорът не е действащ между страните, кредиторът не разполага с никаква правна възможност да изисква каквито и да било допълнителни суми по него. Счита, че ищецът най-пълно би могъл да защити интереса си единствено с осъдителен иск. Излага аргументи, че предявяването на самостоятелни установителни искове представлява злоупотреба с права.

Оспорва иска като неоснователен.

Счита, че не е налице недействителност на целия договор по смисъла на 4

ЗПК.

Навежда довод, че на основание чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, договорена е между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. В случай, че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, от което счита, че следва неоснователност на твърдението за нищожност на целия договор поради това, че неустойката не е включена в ГПР.

Сочи, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Твърди, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК, както и тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който са сключени процесните договори.

Твърди, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР.

Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което твърди, че ясно се вижда от СЕФ. С оглед осъществените действия излага аргументи, че още преди подписване на договорите за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Твърди в СЕФ подробно да са описани условията на договорите в това число за дължимата неустойка, в случай че не бъде предоставено обезпечение на кредита. Предвид това счита, че клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител.

Навежда довод, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите са спазени всички, закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК изисквания. Както в договорите за потребителски кредит, така и в издадените стандартни европейски формуляри за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК компоненти. В Общите условия към договора, които са предоставени преди усвояване на потребителския кредит, изрично са посочени начина на изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начина, по 5 който се включват в ГПР и конкретните основни и допълнителни допускания за съответния продукт.

Излага аргументи, че при нормативно определения лимит на ГПР към датата на сключване на договорите и ГПР, определен в съответния договор, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.