Решение № 2090 от 15.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2090 гр. Пловдив, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330110597 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени субективно кумулативно съединени иска от П. А. М., срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № ** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е нищожен като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, и за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на поръчитлство № **г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Ищецът поддържа, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем №** г., по силата на който на ищеца е предоставен финансов ресурс в размер от 400 лева, при фиксиран лихвен процент от 40 % и ГПР в размер на 49,05 %. По силата на чл. 4 от цитирания договор за паричен заем, ищецът бил задължен да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в тридневен срок от сключването му, поръчителство от две физически лица, които следвало да отговарят на многобройни изисквания или банкова гаранция, или одобрено от заемодателя дружество – поръчител. Тъй като първите две възможности били на практика неосъществими за ищеца, то той бил задължен да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора дружество. В конкретния случай, това дружество било „Файненшъл България“ ЕООД. Досежно договорът за паричен заем, ищецът поддържа, че с уговарянето на 40 % лихвен процент се нарушават добрите нрави, доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва.

Възразява се, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал.1 т. 11 ЗПК, доколкото в ГПР не било включено възнаграждение по гаранционната сделка. Предвид изложеното, посоченият ГПР не съответствало на реално 1 прилагания от кредитора. Същият не бил посочен по ясен и разбираем начин, което било в нарушение на нормата на чл. 147, ал.1 ЗЗП. По отношение на договора за поръчителство, се изтъква, че същият е нищожен на собствено основание, доколкото не е породил правни последици. Същият противоречал и на добрите нрави, доколкото потребителят не получавал реална престация по сключения договор. Също така се изтъква, че договорът за поръчителство е акцесорен, като предвид нищожността на договора за паричен заем, същият не може да съществува самостоятелно.

Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който се излага становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Навеждат се доводи, че размерът на лихвения процент не противоречи на добрите нрави, доколкото възнаградителната лихва представлява цената на предоставената услуга и същата не следва да бъде обвързвана с размера на законната лихва.

Ищецът бил уведомен за размера на възнаградителната лихва преди сключването на договора и същият се съгласил с него. Според ответника липсвали нарушение на нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 и 11 от ЗПК, доколкото в ГПР не следвало да се включва възнаграждение по сделката за поръчителство. Начинът на формиране на същия бил ясно посочен, като съответствал на формулата, регламентирана в Приложение № 1 към ЗПК.

Договорът за поръчителство обективирал отделно облигационно правоотношение, поради което възнаграждението за същото не следвало да бъде включвано в ГПР. Съобразно ЗПК последният следвало да се изчислява към момента на сключване на договора, а вземането по договора за поръчителство възниквало впоследствие и единствено при условие, че потребителят е в невъзможност да представи останалите обезпечения.

Неоснователни били и възраженията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция, доколкото именно договора за паричен заем се явява основанието за сключване на договора за поръчителство. Същият не противоречал на добрите нрави и съответствал на правилото на чл. 9 ЗЗД, регламентиращо свободата на договаряне.

Поради изложеното моли предявеният срещу ответника иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В указания срок е постъпил и отговор на искова молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който се застъпва становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че ответникът е финансова институция с предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Предвид изложеното и същото следвало да получава възнаграждение по всяка сделка, която сключва. С оглед изпълнението на задължението на ищеца към другия ответник по договора за паричен заем, същият е сключил договора за поръчителство, поради което последният не бил лишен от основание. Същият не противоречал и на добрите нрави, като бил уговорен съобразно принципа за свобода на договарянето между частноправните субекти. Възразява се, че нормата на чл.

143, ал.1, т. 19 ЗПК се явява неприложима досежно ответното дружество.

Поради изложеното моли предявеният срещу ответника иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

С Определение № 12065/07.11.2022 г., постановено по делото, е постановено съединяване на настоящото дело с гр. д. № 10598/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив за разглеждане в едно производство под № 2

10597/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Гр. д. № 10598/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив е образувано по искова молба, с която са предявени субективно кумулативно съединени иска от П. А. М., срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № ** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е нищожен като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, и за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на поръчитлство № ** г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за паричен заем № **г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД /л. 8 – л. 13/, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 400 лева, която последният следвало да върне на 6 месечни вноски в размер на 74,66 лева, при договорен лихвен процент от 40,00 % и ГПР в размер на 49,05 %. В чл. 4, ал.1 от договора било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, и 3) одобрени от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за предоставяне на гаранция № * * г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД /л. 14 – 18/, по силата на който ответникът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на другия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем № * * г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищецът следвало да заплати възнаграждение в размер на 284,04 лева, разсрочено.

По делото е приета без възражения ССчЕ вх. № 91853/16.11.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, изготвена от вещото лице Й. П. /л. 62 – л. 63/, от която се установява, че годишния процент на разходите по Договор за паричен заем №** г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в размер на 49,05 % включва единствено договорната лихва. Размерът на годишния процент на разходите, ако в неговия обхват се включи и уговореното възнаграждение на дружеството – гарант в размер на 284,04 лева ще се оскъпи с 32,65 %.

3

По делото е приобщен и Договор за паричен заем № * * г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД /л. 8 – л. 13 от гр. д.

№ 10598/2022 г./, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 300 лева, която последният следвало да върне на 16 седмични вноски в размер на 20 лева, при договорен лихвен процент от 40,00 % и ГПР в размер на 49,14 %. В чл. 4, ал.1 от договора също било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, и 3) одобрени от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за предоставяне на гаранция № * * г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД /л. 14 – 18 от гр. д. № 10598/2022 г./, по силата на който ответникът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на другия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем №** г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищецът следвало да заплати възнаграждение в размер на 128,00 лева, разсрочено.

Във връзка с последните два договора, също е изслушана ССчЕ, изготвена от в. л. Й. П. /л. 82 – л. 83/. От заключението по същата се изяснява, че годишния процент на разходите по Договор за паричен заем № * * г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в размер на 49,14 % включва единствено договорната лихва. Размерът на годишния процент на разходите, ако в неговия обхват се включи и уговореното възнаграждение на дружеството – гарант в размер на 128 лева ще се оскъпи с 20,86 %.

Съдът кредитира и двете приети по делото ССчЕ, доколкото намира, че същите са компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани. Заключенията на вещото лице не се оспорват и от страните в производството.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е са възникнали две правоотношения по повод предоставяне на заеми, както следва – на 31.01.2022 г. сумата в размер на 400 лева, и на 20.07.2021 г. – сумата в размер на 300 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 4 от ЗПК. Сключените договори за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представляват такива за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08ba57ad-576f-44f8-ae69-3694c9054e60