Решение № 1336 от 22.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. С., 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело № 20211110131537 по описа за 2021 година

Ищецът Н. В. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. С., ., е предявил иск за признаване за установено, че ответникът „Т. С. ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ., дължи сумата от 300 лв., представляваща лихва за забава за периода 11.1.2018 г.-11.1.2021 г. върху главница в размер на 985.59 лв. присъдена по ч.гр. д. 389/19 г. на СРС, 76 с-в, представляваща част от неоснователно събрана сума по изп.д. № 20108380405231 на ЧСИ М. Бъзински. Твърди, че вземането за главница /представляващо вземане за недължимо платена сума поради погасяване по давност към датата на изпълнението/ е установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, като с оглед неплащането му се дължи лихва за забава. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т. С. ЕАД е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска и моли да се отхвърли, тъй като не са налице основания за присъждане на обезщетение за забава.

В хода на производството и съгласно чл. 227 ГПК, на мястото на починалия ищец Н.Ф., е конституиран наследникът му М. ЕФТ. Ф., която поддържа иска и моли за уважаването му.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа е правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за установяване вземане за обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главница.

Задължението за лихва има акцесорен характер, то е функция на главното задължение и е зависимо от него, т. е. съществува само когато е възникнало и не е погасено задължението за плащане на главницата.

В случая с влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 389/19 г. на СРС, 76 с-в, в полза на ищеца е присъдено вземане в размер на 985.59 лв. , която сума представлява част от 1 неоснователно събрана сума по изп.д. № 20108380405231 на ЧСИ М.Бъзински, поради погасяване по давност на вземането към момента на изпълнението.

Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК - при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. Ето защо с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект, а именно - на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.

Ето защо следва да се приеме за установено, че в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на главница в размер на 985.59 лв. , представляваща неоснователно събрана сума по изп.д. № 20108380405231 на ЧСИ М.Бъзински.

Ответникът не доказа плащане на присъдената по заповедта главница.

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Доколкото вземанията за неоснователно обогатяване, каквото е това на ищеца в хипотезата на чл. 55, ал.1 ЗЗД, нямат установен срок за изпълнение, съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана от кредитора. Ищецът не е представил доказателства да е поканил ответника за плащане по-рано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

При уважаване на заявлението, възниква правото на лихва поради забавата, в която ответникът изпада от деня на подавана на заявлението, в случая 4.1.2019 г., видно от справката по делото и приложените в заповедното производство молби и определения за поправка на ОФГ.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че ищецът е поставил ответника в забава с подаване на заявлението в съда. Ето защо претенцията за заплащане на лихва върху главницата се явява основателна за периода от подаване на заявлението до предявяване на настоящия иск на 11.1.2021 г. /датата на подаване на настоящото заявление за присъждане на лихвата/. Считано от 4.1.2019 г. до 11.1.2021 г. размерът на лихвата за забава /изчислен по реда на чл. 162 ГПК чрез ел.калкулатор/ е 202.32 лв. Искът следва да се уважи за така установените размер и период.

Относно разноските: С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска, като от разноски за държавна такса в размер на 25 лв., дължими са 16.86 лв. Относно заповедното производство, дължими са 16.86 лв. разноски за държавна такса. Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА и за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, на адвокат Светломира Йорданова Димитрова се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 202.32 лв. /при минимален размер от 300 лв. дължим предвид цената на иска, като съдът счита за основателно възражението за прекомерност на ответника, и предвид липсата на доказателства за наличието на основания за начисляване на ДДС/. Относно заповедното производство дължими са присъдените 300 лв. на адвокат Красимира Игнатова Билева на основание чл. 38 ЗА, тъй като длъжникът не е възразил срещу разноските по заповедта в заповедното проиозводство.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. В. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. Сердика, бл.14, ет.8, вх.1, ап.31, заместен в хода на делото от наследника си М.

ЕФТ. Ф., ЕГН ********** , иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът „Т. С. “ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ., дължи сумата от 202.32 лв., представляваща лихва за забава за периода 4.1.2019 г.-11.1.2021 г. върху главница в размер на 985.59 лв. присъдена по ч.гр. д. 389/19 г. на СРС, 76 с-в, представляваща част от неоснователно събрана сума по изп.д. № 20108380405231 на ЧСИ М. Бъзински, която сума за лихва е присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1318/21 г. на СРС, 72 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 202.32 лв. до претендираните 300 лв. и за периода 11.1.2018 г.-3.1.2019 г. вкл.

ОСЪЖДА „Т. С. “ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ., да заплати на М. ЕФТ. Ф., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 16.86 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 16.86 лв. разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ., да заплати в полза на адв. Светломира Йорданова Димитрова на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 202.32 лв. адвокатско възнаграждение по делото.

ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ., да заплати в полза на адв. Красимира Игнатова Билева на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 300.00 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3