Решение № 1905 от 30.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3918/2026
- Вид
- Решение № 1905
- Подписан
- 30.05.2026
- Състав
- ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за българските лични документи
- чл.80,т.5 · Закон за българските лични документи
- чл.6 · Закон за българските личните документи – ЗБЛД
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1905 гр. София, 30.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20261110203918 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф. Т. Г. ЕГН ********** против наказателно постановление /НП/ № 2270000478/16.12.2025 г., издадено от началника на 03 РУ-СДВР, предвид съставен на 01.12.2025 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №753290 на Ф. Т. Г. ЕГН **********, за това, че на 01.12.2025 г., около 14.05 ч., в гр.София, пред бл.313 на ул.“Цар Симеон“, при извършена полицейска проверка не представя документ за самоличност, с което виновно нарушила чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, поради което и на основание чл.53,ал.1 от ЗАНН и чл.80,т.5 от Закона за българските лични документи й е наложено административно наказание глоба в размер на 120 лева.
Недоволна от НП и наложената с него глоба Ф. Т. Г. го обжалвала пред СРС.
В жалбата е написано, че на 15.12.2024 г. при излизане от метрото е установила липсата на личните си документи и пари, за което сигнализирала в районното управление на МВР. Написано е и че наложената й глоба е 1 несправедлива и моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят Ф. Т. Г., редовно призована за съдебното заседание, се явява и заявява, че вечерта преди да й бъде съставен АУАН, й били откраднати личните документи и пари, сутринта тя отишла в 03 РУ-СДВР, за да съобщи за това, от където й казали, че някой може да подхвърли документите й. Казва, че когато й била извършена полицейска проверка тя разказала на районния инспектор за случилото й се, но въпреки това й бил съставен акт. Моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт хх, която пледира д а б ъ д е потвърде н о обжалваното НП.
Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
При проведения разпит на актосъставителя хх тя разказва, че като полицай при 03 РУ-СДВР при извършване на проверка на място в приемната на районното управление, по повод липса на документ за самоличност, жалбоподателката споделила, че й е открадната личната карта, като нямала друг документ, за което й бил съставен АУАН.
По делото са приложени доказателства относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено с необходимата категоричност, че на 01.12.2025 г., около 14.05 ч., Ф. Т. Г. се намирала в гр.София, пред бл.313 на ул.“Цар Симеон“, при приемната на полицейския инспектор при 03 РУ-СДВР Д. П. Здравкова, във връзка с липсата на документа й за самоличност /личната й карта/, която предната вечер, заедно с други нейни документи и пари, й била открадната, за което тя посетила 03 РУ-СДВР, за да съобщи случилото се. В приемната инспектор Здравкова поискала от Г. да представи друг документ, от който да удостовери самоличността й, но Г. нямала такъв, поради което и при така извършената й полицейска проверка не представила документ за самоличност, а 2 самоличността й била установена служебно, като за това, че нямала документ за самоличност, което било преценено като извършено от нея нарушение на чл.6 от ЗБЛД, й бил съставен АУАН. Въз основа на АУАН било издадено срещу Г. обжалваното НП, екземпляр от което тя получила на 26.01.2026 г. и го обжалвала на 30.01.2026 г. пред СРС.
Приетата фактическа обстановка съдът изведе от кредитираните гласните доказателства /показанията на актосъставителя Здравкова, които са ясни, със съответната обстоятелства конкретност, непротиворечиви/, писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приложените снимки на нарушението, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на горепосочените доказателства, като прецени относимостта им към предмета на доказване и взаимната кореспонденция помежду им.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.
Разгледана по същество жалбата е основателна, с оглед изложеното в нея.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е 3 извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съдът приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата обстановка – че на 01.12.2025 г., около 14.05 ч., в гр.София, пред бл.313 на ул.“Цар Симеон“, при извършена полицейска проверка на Ф. Т. Г. тя не е представила документ за самоличност, отразява вярно действителната такава, а и същата на практика на се оспорва или отрича от жалбоподателя Г..
Този съдебният състав е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по делото, които кредитира, че от обективна страна жалбоподателят Ф. Т. Г. е извършила нарушение на чл.6 от ЗБЛД, регламентиращ, че „Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.“, тъй като тя в горепосоченото време и на посоченото място не е представила на полицейския инспектор документ за самоличност.
Липсват доказателства обаче, Ф. Т. Г. да е извършила нарушение на чл.6 от ЗБЛД от субективна страна и то виновно, защото не се нуждае от допълнително поясняване, че доказателствената тежест е за административнонаказващия орган, който не е представил доказателства, оборващи или дори само разколебаващи твърдението на Г., че вечерта преди съставянето й на акта, са й били отнети нейни лични документи, в т.ч. и личната карта, и пари, поради което и е житейски фактически невъзможно на следващия ден на обяд тя да представи лична карта при извършената й полицейска проверка. Вярно е, че самоличността на лицето може да се установи в с български паспорт /задграничен паспорт/ и СУМПС, но само ако лицето притежава такива, без това /притежаването им/ да е задължително за всеки български гражданин, а Ф. Т. Г. не е имала такива документи /липсват доказателства за противното/. Или в обобщение – извършеното от нея деяние е несъставомерно от субективна страна, то не е извършено виновно, респективно същото не представлява административно нарушение, в частност – нарушение на чл.6 от ЗБЛД, поради което и с НП не може да се ангажира административнонаказателна отговорност спрямо нея, включително и за описаното нарушение на чл.6 от ЗБЛД, респективно – НП следва да бъде 4 отменено.
Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, не се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството, в т.ч. на правото му на защита.
Съдът приема, че и АУАН, и НП са съставени съответно от компетентен орган, в кръга на правомощията му.
Независимо от изложеното до тук, от друга страна, този съдебен състав намира, че следва да посочи, че хипотетично дори и от доказателствата да се установяваше по несъмнен начин, че Ф. Т. Г. е извършила виновно описаното нарушение, то в конкретния случай би следвало да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай, защото, въпреки, че в НП и АУАН не е вписано, че това нарушение е първо, отсъстват доказателства за противното - за предходни такива нарушения на Ф. Т. Г. или за каквито и да е други административни нарушения, т.е. следва да се приеме, че нарушението, предмет на това производство, е извършено от нея за първи път, не разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, и представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, в който случай лицето не се санкционирана по административен ред, а му се отправя писмено предупреждение.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление на посоченото по-горе основание.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по 5 фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение, направеното от процесуалния представител на административнонаказващия орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът преценява, че следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, поради което и не го уважава
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2270000478/16.12.2025 г., издадено от началника на 03 РУ-СДВР, против Ф. Т. Г. ЕГН **********, за това, че на 01.12.2025 г., около 14.05 ч., в гр.София, пред бл.313 на ул.“Цар Симеон“, при извършена полицейска проверка не представя документ за самоличност, с което виновно нарушила чл.6 от Закона за българските лични документи, поради което и на основание чл.53,ал.1 от ЗАНН и чл.80,т.5 от Закона за българските лични документи й е наложено административно наказание глоба в размер на 120 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6