Решение № 1321 от 27.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1321 гр. Пловдив, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330206602 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-006211/26.08.2022 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на В. Г. Г., с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, в жалбата и в допълнително депозирана молба, излага аргументи за отмяна на обжалваното Наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно. В съдебно заседание се представлява от повереник, който поддържа направеното в жалбата искане.

Въззиваемата страна Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане, жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското 1 възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

На 18.08.2022 г. срещу жалбоподателя В. Г. Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, бланков № 711672/18.08.2022 год. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 18.08.2022 в 09:31 часа в гр.Пловдив на бул.“Дунав“ до № 2, управлявал л.а.“Фиат Стило“ с рег.№ ********, чужда собственост, който не бил регистриран по надлежния ред /от справка в ОДЧ се установило, че регистрацията на автомобила била прекратена на 14.06.2022г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/, с което извършил:

Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства – показанията на свидетеля П. М. П. /актосъставител/, който поддържа съставения от него акт и установеното от него след направена справка чрез дежурния на сектор „Пътна полиция“. Съдът кредитира показанията му дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Събраният доказателствен материал налага безспорен и категоричен извод за извършено от обективна страна от жалбоподателя Г. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал МПС, чужда собственост, без същото да е било регистрирано по надлежния ред, както изисква нарушената разпоредба.

2

Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на деянието по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно, то нарушителя следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата, релевантни за нарушението.

В конкретния случай видно от представеното по делото писмо с рег.№ 103000-1938/26.01.2023г., регистрацията на процесното превозно средство е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, който предвижда нарочно задължение за МВР след служебното прекратяване на регистрацията да уведоми собственика на пътното превозно средство за това обстоятелство.

Видно отново от същото писмо, собственика на лекия автомобил не е бил уведомен за дерегистрацията, т.е. към датата на деянието, задължението на контролния орган, произтичащо от чл.143, ал.10 от ЗДвП не е било изпълнено. Това налага извода, че в случая липсват доказателства за знание от страна на собственика на МПС за настъпилата служебна дерегистрация.

Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. В този смисъл, след като собственика на лекия автомобил не е бил уведомен за дерегистрацията, то жалбоподателят, който не е собственик на МПС, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в което е посочен, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

3

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят В. Г. е извършил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то същевременно не се установи, че е извършил същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.

По отношение на въпроса с отнетите контролни точки, категорична е практиката на касационната инстанция в това отношение, като отнемането на контролни точки не е административно наказание. То настъпва по силата на специален акт – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Наредбата е издадена на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП и детайлизира уредбата относно правоспособността на водачите на МПС и отчета на извършените от тях нарушения чрез въведения контролен талон с 4 контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва не със самото издаване на наказателното постановление, а въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като списъкът с нарушенията и броят на отнемани контролни точки за всяко от тях са изчерпателно посочени в самата наредба. Отнемането на точки е само една последица от извършеното нарушение, която възниква ex lege, а моментът на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление. С наказателното постановление само се констатира последицата, но отнемането не е самостоятелно наказание и не се налага с наказателното постановление.

Отнемането на контролни точки е подзаконово регламентирано и е пряка последица от наложената санкция по издаденото наказателно постановление, като това отнемане няма самостоятелно съществуване и не подлежи на съдебно оспорване.

Въпреки изхода на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът не следва да се произнася относно разноските в настоящото производство, доколкото от страна на жалбоподателя не е направено изрично искане в тази насока.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-1030-006211/26.08.2022 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на В. Г. Г., с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5