Решение № 291 от 03.06.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Враца, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500625 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивни жалби вх. № 1128 от 14.02.2023г. и вх. № 7843 от 07.12.2023г., подадени от Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно - почивно дело”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Изпълнителния директор И. К., чрез старши юрисконсулт П. С., против решение № 315 от 22.11.2022г. по гр. д. № 328/2022г. на Районен съд - гр. Козлодуй, с което е отхвърлен предявения от агенцията против Ц. С. Ш., ЕГН **********, като наследник на С. Ц. Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че ответницата му дължи сумата, присъдена в заповедно производство по ч.гр.д. № 983/2020г. по описа на Районен съд Козлодуй, в размер 11 866,48 лв., представляваща обезщетение за ползването от наследодателя С. Н. на недвижим имот - *** от ведомствения фонд на МО, с адрес ***, за периода от 01.07.2015г. до 23.07.2020г., ведно със законната лихва от 10.09.2020г., до окончателното изплащане на вземането и направените в заповедното производство разноски - платена държавна такса в размер 190.11 лева и юрисконсулско възнаграждение в размер 150.00 лева, като неоснователен и недоказан, и е осъдена да заплати на Ц. С. Ш., ЕГН ********** направените съдебни разноски в размер 1000 лв., както и против решение № 414 от 28.08.2023г. по същото дело, с което, на основание чл.250, ал.3 ГПК, е допълнено решение № 315 от 22.11.2022г., като е оставен без разглеждане иска на Изпълнителната 1 агенция против Ц. С. Ш., като наследник на С. Ц. Н., за заплащане на вземане в размер 11 866,48 лв., представляващо обезщетение за ползването от наследодателя С. Н. на същия недвижим имот за същия период, ведно със законната лихва от 10.09.2020г., до окончателното изплащане, като недопустим.

В първата жалба жалбоподателят твърди, че решение № 315 от 22.11.2022г. по гр. д. № 328/2022г. на Районен съд - гр. Козлодуй е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице сключен валиден договор за наем, тъй като такъв е бил сключен - Договор за наем № *** от 14.12.2001г., подписан лично от С. Ц. Н., който е произвел действие, което се подкрепя и от извършените от С. Ц. Н. доброволни плащания през годините. Посочва, че наемателят е бил във фактическа власт на имота през времето на изпращане на уведомленията и съставянето на констативните протоколи, като е ползвал имота неправомерно. Изтъква, че са превратни изводите на съда, че волеизявлението за прекратяване не е достигнало до наемателя, тъй като уведомление с изх. № 62-00-12-03/05.04.2007г., с което наемното правоотношение е прекратено от негова страна, е връчено на лице, което се е задължило да предаде съобщението на наемателя на 14.07.2007г. със съдействието на 06 РПУ-СДВР, което обстоятелство се потвърждава от писмо с рег. № 36030/23.07.2007г. на СД „Полиция“, VI -то РПУ. Твърди, че С. Н. е продължил да ползва имота след прекратяване на наемното правоотношение, при противопоставяне на наемодателя на това, че наемателят не е доказал връщане на имота след прекратяването на наемното правоотношение, поради което дължи обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД, дори имотът да не се ползва. Поддържа, че има интерес от предявяване в условията на евентуалност на осъдителния иск, в случай на отхвърляне на предявения установителен иск. Посочва, че размерът на претендираното обезщетение е съизмеримо със средния пазарен наем на имота и възлиза на 11866,48 лв. за периода 01.07.2015г. до 23.07.2020г. М оли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд - Козлодуй, като неправилно и незаконосъобразно и да й присъди съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Ц. С. Ш., ЕГН **********, като наследник на С. Ц. Н., ЕГН **********, чрез адв. Х. П. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита обжалваното решение за законосъобразно, обосновано и правилно, а въззивната жалба за неоснователна. Твърди, на първо място, че са несъстоятелни доводите на въззивника, че първоинстанционният съд е постановил решението си, приемайки, че не е налице валидно сключен договор за наем, тъй като ищецът не е успял да докаже, че с наследодателя на ответника са били в договорни отношения, от които произтича претендираното от него вземане. Поддържа, че ищецът не е представил приемо-предавателен протокол, удостоверяващ фактическото 2 предаване на имота при сключването на договора за наем, нито е ангажирал други доказателства за предаване на имота на ответника. На второ място посочва, че изводът на първоинстанционният съд, че С. Н. не е редовно уведомен за прекратяване на договора е правилен, тъй като уведомление с изх. № 62-00-12-03/05.04.2007г. е подписано от трето лице и никъде не е отбелязано качеството на получател на това лице, както и връзката му с адресата, за да се стигне до извода, че са спазени всички изисквания за връчване на съобщения. Твърди, че предвид факта, че ищецът не е успял да докаже фактическото предаване на имота на наемателя, то няма как да бъде прекратен договор, който не е влязъл в сила. На трето място, счита за правилен извода на съда, че са недоказани от ищеца прекратяването на договора за наем, както и факта, че наемателят Н. е продължил ползването на имота без противопоставянето на наемодателя, тъй като по делото не е представено известие за доставка CL0000975586 на Булпост, на което се позовава жалбоподателя, с което е уведомен за прекратяването на договора за наем. На следващо място, счита, че правилно съдът е оставил без разглеждане предявения от ищеца евентуално съединен осъдителен иск на същото правно основание. Моли съда да отхвърли изцяло въззивната жалба и да остави в сила обжалваното решение на РС-Козлодуй с произтичащите от това законни последици, като претендира и разноски.

По втората жалба въззивният съд се е произнесъл с определение № 4/02.01.2024г., с което е потвърдил решение № 414 от 28.08.2023г. по гр. д. № 328/2022г. (имащо характер на определение) на Районен съд - гр. Козлодуй .

Определението е обжалвано от Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно - почивно дело”, ЕИК *** с частна жалба, въз основа на която е образувано ч.гр.д. № 954/2024г. на ВКС, III-то г.о. С определение № 1906/18.04.2024г. по това дело ВКС не е допуснал касационно обжалване на определението на ОС-Враца.

В съдебното заседание въззивната агенция не изпраща свой представител, в писмено становище, чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба. Въззиваемата, чрез пълномощника си моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на 3 правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивното начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

От приложеното към първоинстанционното производство ч.гр.д. № 983/2020 г. по описа на РС - гр. Козлодуй, се установява, че по депозирано от Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно - почивно дело”, ЕИК ***, гр. София, против С. Ц. Н., ЕГН ********** от гр.Враца, заявление е издадена Заповед № 260125/17.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата 11 866,48 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 10.09.2020г., до окончателното изплащане на вземането по извлечение от сметка 4887/1 ПА „ВКВПД” за периода от 01.07.2015г. до 23.07.2020г., и договор Д – 862/14.12.2001г. за отдаване под наем на държавен жилищен фонд, както и разноски по делото в размер 190,11 лв. - държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп. д. № 844/2021 г. по описа на ЧСИ Ц. Д., с peг. № *** и район на действие Окръжен съд - Враца.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си по издадената заповед за изпълнение против длъжника по делото.

В исковата молба се твърди, че на 14.12.2001г. е сключен договор за наем Д-862/14.12.2001г. между Изпълнителна агенция „УЧДС“ на МО и ответника С. Н., с който му е отдадено да ползва *** от ведомствения фонд на МО, с адрес ***. С оценителен протокол № 1161/10.09.2007г. е определено, съгласно критериите по ППЗДС, месечният наем да е в размер на 26 лева.

Съгласно MЗ № ЗС- 193/04.10.2006г., след указания срок за освобождаване се начислява обезщетение в размер на 104 лв. без ДДС. Поддържа се, че с писмено предизвестие изх. № 62-00-12-03/05.04.2007г., е предприето прекратяване на наемните отношения с ответника Н., че за връчването му е ползвано съдействието на VI-то РПУ и същото е получено, съгласно рег. № 36030/23.07.2020г. на СД „Полиция“, VI-то РПУ. Посочва се, че с изтичането на един месец от получаването, ответника е продължил да ползва наетия имот на отпаднало правно основание, поради което се претендира и процесното обезщетение за период от 01.07.2015г. до 23.07.2020г. Изтъква се, че под изх.

№ 8444/02.07.2020г. до ответника С. Н. е изпратено уведомление, с което е 4 уведомен за начисляваното му се обезщетение и му е определен 7-дневен срок за освобождаване на ***, който да бъде предаден с протокол-опис на представител от сектор „Жилища“, дирекция „УСЖФ“, като му е указано да заплати дължимите суми за обезщетение и консумативни разходи и на 23.07.2020г. е извършено предаването на владението на процесния гараж от Б.

Х. Ш. (зет на С. Н.), съгласно протокол-опис за освобождаване. Ищецът обосновава активната си легитимация с параграф (§) 6, ал. 1 от Постановление № 123 на МС от 15.05.2015г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, Обн., ДВ, бр. 37 от 22.05.2015 г., в сила от 1.07.2015 г., въз основа на който Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно- почивно дело" /ИА „ВКВПД“/ се явява правоприемник на Изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерство на отбраната“.

Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца процесната сума от 11 866,48 лв., присъдена в заповедното производство, представляваща обезщетение за ползването на недвижим имот: гараж № 19, от ведомствения фонд на МО, с адрес гр. София, ул. Княжевска, бл.41-43 /стар В. Андреев 41-43/, за периода от 01.07.2015г. до 23.07.2020г., ведно със законната лихва от 10.09.2020г., до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност - ако предявеният установителен иск бъде отхвърлен, поради недоказване на основанието и размера на претендираното обезщетение, се иска да бъде уважен осъдителен иск за същото вземане и на същото основание - прекратен договор за наем и продължило след прекарването ползване на наетия гараж от ответника.