Определение № 262699 от 24.08.2021, Районен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№….. гр. Враца,

24.08.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1553 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д.И.А., ЕГН: **********, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК: *********. Предмет на производството е предявен от ищцата отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че същата не дължи на ответниците сума в размер на 3 351,09 лв., представляваща главница по договор за банков кредит, претендирана по изпълнителен лист от 03.06.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 2560/2011 г. по описа на Районен съд – Враца.

По делото е подаден отговор от ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, в който е направено възражение за недопустимост на иска спрямо този ответник, поради факта, че към момента на завеждането на исковата молба „Банка ДСК“ ЕАД вече няма качеството кредитор, доколкото вземането е било цедирано на „ОТП Факторинг България“ ЕАД съгласно договор за цесия от 17.09.2012 г., за което ищцата е била надлежно уведомена. Поддържа се, че искът срещу банката се явява лишен от правен интерес и недопустим, тъй като тя не е страна по процесния спор.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с който също са изложени съображения за недопустимост на производството. Посочва се, че отрицателният установителен иск е предявен след подаване на възражение от ищцата като длъжник срещу Заповед № 1721/31.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2560/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, като в 1-месечния срок след депозиране на възражението дружеството е подало искова молба и е образувано производство по чл. 422 ГПК по гр.д. № 1910/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, като искът се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа се, че отрицателният установителен иск е недопустим, защото във висящото производство по гр.д. № 1910/2021 г. длъжникът може да релевира всички свои възражения, като липсва правен интерес от предявяването на настоящия иск, който се основава на същите възражения. Твърди се още и че искът е недопустим тъй като гр.д. № 1910/2021 г. е по-рано образувано, а настоящото дело подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

С Разпореждане № 263740/11.06.2020 г. съдът е указал на ищцата Д.И.А., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да посочи какъв е правният й интерес от признаването за установено по отношение на ответниците, че не дължи процесната сума, при положение че е налице друг висящ спор между страните, касаещ същия предмет – по гр.д. № 1910/2021 г., инициирано след проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 2560/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, както и да посочи какъв е правният й интерес от признаването за установено, че не дължи суми на „Банка ДСК“ АД, при положение че са изложени твърдения, че процесното вземане е цедирано от „Банка ДСК“ АД на „ОТП Факторинг България“ ЕАД и в този смисъл цедентът „Банка ДСК“ АД няма качеството на кредитор. С молба с вх. № 269542/15.07.2021 г. ищцата е изложила съображения, че отрицателният установителен иск е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на срока за възражение. По отношение на второто указание на съда е изложено становище, че когато длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че кредиторът е прехвърлил вземането, след като заповедта е влязла в сила, а по изпълнителното дело съдебният изпълнител е конституирал цедента като взискател на мястото на кредитора по изпълнителния лист /чл.429, ал. 1 ГПК/, въпреки че цесията не е за същото вземане и не му е съобщена от кредитора по заповедта, но длъжникът се позовава също на погасителна давност, изтекла след влизане в сила на заповедта, надлежен ответник по иска по чл. 439 ГПК е не само новоконституираният взискател, но и първоначалният взискател по изпълнителното дело, поради което се твърди, че легитимирани ответници по предявения иск са и цедента, и цесионера.

При извършена проверка на допустимостта на предявения иск, съдът намира следното:

Отрицателният установителен иск, предмет на настоящото производтво, е предявен с искова молба, депозирана в Софийски районен съд с вх.

№ 22003849/22.02.2021 г. В исковата молба са изложени съображения, че главницата в размер на 3 351,09 лв., която ищцата е осъдена да заплати на „Банка” ДСК ЕАД с Изпълнителен лист от 03.06.2011 г. съгласно издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 31.05.2011 г., не се дължи, тъй като е погасена по давност. Поддържа се, че след издаването на изпънителния лист кредиторът не е предприел никакви действия за събиране на вземането си, като едва през 2021 г. е образувал изпълнително дело. Твърди се, че към изпълнителното дело е приложен и договор за цесия, въз основа на който „ОТП Факторинг България“ ЕАД е придобило процесното вземане, поради което ответници в производството са „Банка” ДСК АД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

С Определение № 20065979/12.03.2021 г. състав на

Софийски районен съд е прекратил производството по образуваното пред него гр.д.

№ 10405/2021 г., като е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Враца.

Определението е влязло в законна сила на 26.03.2021 г. Настоящото производство е постъпило в регистратурата на Районен съд – Враца и е било образувано в дело на 16.04.2021 г.

По делото е представена като доказателство Заповед №

1721 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.05.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 2560/2011 г., с която е разпоредено Д.И.А. да заплати на „Банка ДСК” ЕАД сумата 3 351,08 лв. – главница по договор за банков кредит, сумата 627,75 лв. – лихва за забава за периода 11.03.2010 г. до 27.05.2011 г., сумата 306,41 лв. – санкционираща лихва за периода от 18.04.2010 г. до 27.05.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.05.2011 г. до изплащане на вземането и направените разноски в производството от 357,70 лв., включително юрисконсултско възнаграждение.

Издаден е и изпълнителен лист от 03.06.2011 г. в полза на банката за горепосочените суми.

Представен е договор за покупко-продажба на вземания от 17.09.2012 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД като продавач и „ОТП Факторинг България“ ЕООД като купувач, съгласно който продавачът продава и прехвърля на купувача вземания, посочени в приемо-предавателен протокол срещу покупна цена, а купувачът приема прехвърлените вземания и встъпва като кредитор по тях на датата на прехвърляне. Съгласно представеното извлечение от приемо-предавателен протокол от 12.10.2012 г. към договор за покупко-продажба на вземания от 17.09.2012 г. предмет на договора е и процесното вземане.

По делото е представена и молба за образуване на изпълнително дело с вх. № 00320/12.01.2021 г. по описа на ЧСИ Цветелина Дахлева, подадена от „ОТП Факторинг България” ЕАД с която е поискано образуването на изпълнително дело и предприемането на действия по принудително изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист от 03.06.2011 г. срещу Д.И.А..

На съда е служебно известно, а и от изисканите книжа от ч.гр.д. № 2560/2011 г. и гр.д. №

1910/2021 г. по описа на Районен съд – Враца се установява, че срещу Заповед № 1721 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.05.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 2560/2011 г. е постъпило възражение с вх. № 263603/25.02.2021 г. от длъжника Д.И.А.. С Разпореждане № 261298/01.03.2021 г. VII състав на Районен съд – Враца е дал указания на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената Заповед № 1721 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.05.2011 г. срещу Д.И.А. в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. В законоустановения едномесечен срок на 05.04.2021 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирало искова молба в Районен съд – Плевен, с която е предявило установителен иск по чл. 422 ГПК за всички суми, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение. С Определение № 815/07.04.2021 г. състав на Районен съд – Плевен е прекратил производството по образуваното пред него гр.д. № 2253/2021 г. и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Враца.

Производство е постъпило в регистратурата на Районен съд – Враца и е било образувано в дело на 17.05.2021 г. под № 1910/2021 г. по описа на Районен съд – Враца.

Настоящият съдебен състав не споделя възприетото становище в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, съгласно която „Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува, е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че вземането не съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта на заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането – законът презюмира, че вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е започнат исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за изпълнение не може да влезе в сила. Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок по чл.

415, ал. 1 ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в исков процес, а предявеният по-късно иск за същото вземане е недопустим и подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК“. Т. е. в тази практика се приема, че когато в срока за възражение длъжникът предяви отрицателен установителен иск, производството по иска по чл. 422 ГПК следва да бъде прекратено поради недопустимост на иска на основание чл. 126, ал. 1 ГПК – като по – късно образувано.

Настоящият състав намира, че щом по искане на кредитора /ответник в настоящото производство/ е издадена заповед за изпълнение по заявление, подадено преди предявяването на отрицателния установителен иск на длъжника /ищец в настоящото производство), то последният е недопустим и подлежи на прекратяване съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.

415, ал. 4. В конкретния случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.05.2011 г., откогато се счита предявен и установителният иск по чл. 422 ГПК, предмет на гр. д. № 1910/2021 г., а на 22.02.2021 г. е предявен отрицателният установителен иск, по който е образувано настоящото производство.

В настоящия случай длъжникът не се е възползвал от една от двете си възможности, а е упражнил и двете, като хронологично първо е депозирал исковата молба с предмет отрицателен установителен иск само за главницата по изпълнителния лист, а впоследствие в законоустановения срок е подал и възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение за всички суми, за които е издадена.

Когато са налице визираните в чл. 410 или чл. 417 ГПК предпоставки, кредиторът може да избере как да потърси съдебна защита на правото си: дали по общия исков ред или по реда на заповедното производство. В случай, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, длъжникът може да подаде възражение по чл. 414 ГПК и това гарантира защитата на интереса му, защото в този случай заповедта за изпълнение не влиза в сила /чл. 416 пр. 1 ГПК/. Кредиторът е длъжен да прибегне към искова защита на правото си, иначе законът постановява обезсилване на заповедта за изпълнение /чл. 415, ал. 5 ГПК/. Ако кредиторът не предяви иск за установяване на вземането, правата на длъжника са защитени, защото заповедта се обезсилва. Ако кредиторът предяви иска в законния срок, длъжникът може да изчерпи всички възражения, на които основава липсата на задължение, в производството по положителния установителен иск. В този случай производството по отрицателния установителен иск става безпредметно, тъй като предметът на двете дела е един и същ: спорното материално право, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, съответно за което е предявен иск за несъществуването му.