Решение № 6982 от 17.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6982 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100514215 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 09.03.2022г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 19.10.2023г., постановено по гр.д. № 57678/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 47 състав, е уважен предявеният по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК от С. Б. Я. срещу “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 225, 46 лева, представляваща недължимо платена сума в полза на дружеството по изпълнително дело № 20118380403252 по описа на ЧСИ М.Б. в периода от 11.10.2018г. до 10.10.2019г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8942/2021г. по описа на СРС, ГО, 47 състав.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели 1 до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди неправилност на приетото от СРС, че в случая е приложима тригодишната погасителна давност за процесните вземания. Изложени са подробни съображения, че вземанията, доколкото са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, се погасяват с изтичането на петгодишна давност, доколкото правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Навеждат се доводи, че прекъснатата със съответните изпълнителни действия погасителна давност не се засяга от настъпилата перемпция по изпълнителното дело, а предприетите след перемпцията принудителни действия имат предвидените в разпоредбата на чл. 116, б. “в” от ГПК последици – прекъсват давността за вземането. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна С. Б. Я. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и постановено в съответствие с приложимите материално-правно норми и при съобразяване на установената по въпросите на погасителната давност съдебна практика.

Изложени са доводи, че предприемането на изпълнителни действия по прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство не води до прекъсване на погасителната давност, тъй като не представлява валидно изпълнително действие. Счита, че след настъпване на перемцията взискателят може да прекъсне погасителната давност единствено чрез образуване на ново изпълнително дело. Поддържа, че сумите, събрани от длъжника по прекратеното изпълнително производство, не представляват принудителни действия за удовлетворяване вземането на кредитора, следователно те са събрани без правно основание – взискателят не е образувал ново изпълнително дело след настъпилата перемпция. По изложените съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като

2 прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на получена без основание сума, при заявени фактически твърдения, че същата е събрана въз основа на реализирани изпълнителни действия по прекратено по силата на закона изпълнително производство и след настъпване на погасителна давност за вземането.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства:

От представения изпълнителен лист от 13.04.2011г. по гр.д. № 7393/2010г. по описа на СРС, ГО, 91 състав, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, се установява, че С. Б. Я. е осъден да заплати на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД следните суми: 3 367, 02 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2009г. до окончателното изплащане; мораторна лихва в размер на 1 133, 13 лева, начислена за периода от 01.01.2005г. до 21.04.2010г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Страните по делото не спорят, че тези суми отразяват действително възникнали в тежест на длъжника парични задължения, както и че заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист поради неподаване на възражение от длъжника в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК.

На 20.05.2011г. по молба на кредитора било образувано изпълнително дело № 20118380403252 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ и с район на действие – СГС, с предмет – принудително събиране на присъдените с издадения по гр.д. № 7393/2010г. по описа на СРС, изпълнителен лист. В 3 молбата е направено възлагане по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнението. По изпълнителното дело са извършени следните действия:

На 06.06.2011г. е бил наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, както и запор върху вземанията от трудово възнаграждение.

От приетия заверен препис от изпълнителното дело се установява, че в периода от м.06.2011г. до 02.02.2012г. третото задължено лице /банка и работодателят “Водоснабдяване и канализация” ЕООД/ е извършвало ежемесечно плащане по сметка на съдебния изпълнител на сума, представляваща удръжка от трудовото възнаграждение на С. Я.. Плащанията по наложения запор са преустановени на 02.02.2012г. След тази дата не са постъпвали суми по изпълнителното дело от третите задължени лица по запорните съобщения, съответно – нито взискателят, нито съдебният изпълнител при условията на чл. 18 от ЗЧСИ не са искали, съответно предприемали извършването на изпълнително действия.

На 10.02.2016г. е бил наложен запор върху вземанията на длъжника от пенсия, като в периода от м.03.2016г. до 11.12.2018г. са били извършвани ежемесечни удръжки от пенсията на лицата и съответната сума е постъпвала по изпълнителното дело. За периода от м.01.2019г. до м.07.2019г. месечната удръжка от пенсията на С. Я. е била преустановена, тъй като размерът на пенсията е бил под размера на минималната работна заплата и е бил несеквестируем по чл. 446 от ГПК. От м.08.2019г. до м.12.2019г. удръжката от пенсията е била възобновена предвид промяната в размера на същата и третото задължено лице е извършвало ежемесечни удръжки, платими по изпълнителното дело. Конкретните плащания били извършени на 11.10.2018г. в размер на 40, 89 лева; на 08.11.2018г. - в размер на 40, 89 лева; на 10.12.2018г. - в размер на 40, 89 лева; на 11.12.2018г. - в размер на 36 лева; на 09.08.2019г. - в размер на 22, 29 лева; на 12.09.2019г. - в размер на 22, 29 лева и на 10.10.2019г. - в размер на 22, 29 лева. Общият размер на постъпилите суми въз основа на реализираните запори към 15.10.2021г. е 3 775, 23 лева, като в полза на взискателя е преведена сума от 3 142, 96 лева; сумата от 342, 53 лева е удържана като разноски по изпълнителното дело, а размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е 290, 27 лева.

4

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Ищецът е навел в исковата молба твърдения, че ответното дружество е провело материално и процесуално незаконосъобразно изпълнение на погасено по давност вземане, вследствие на което се е обогатил неоснователно с получените суми. С оглед изложените обстоятелства, на които се основава иска и предвид отправеното към съда искане за защита на субективното материално право, се налага извод, че претенцията намира своето основание в нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Начална липса на основание е налице също така при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и т. н. В този смисъл решение № 93 от 24.09.2019г. по гр. д. № 3221/18 г на ВКС, III ГО, което се споделя и от настоящия състав на СГС.

По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже наличието на оснавание за получаване на процесната сума, респективно – основание за 5 задържането на процесната сума.

Основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД липсата на основание следва да е начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца.

С изтичане на погасителната давност преди предприемане на изпълнителните действия отпада и основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е получил принудително събраните суми. Ако погасителната давност е била вече изтекла, нито наложените след това запори, нито направените по повод на същите плащания са основания за заличаване на последиците от изтеклата давност. Единствено платеното при условията на чл. 118 ЗЗД не би могло да бъде искано обратно, но за неизплатения остатък от задължението длъжникът може да прави своето възражение за изтекла погасителна давност независимо от наложените след изтичането на давността запори и независимо от направените по този повод удръжки. Последните не прекъсват вече изтеклата давност, нито заличават нейните последици.

Събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника връщането им /в този смисъл решение № 1483 от 17.08.1967г. по гр. д. № 977/1967г., I ГО на ВС/.

Както бе посочено, по делото не е спорно обстоятелството, че срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и че в срока по чл. 414 от ГПК не е подадено възражение, поради което се налага извод, че заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на датата, на която е издаден изпълнителният лист – 13.04.2011г.