Определение № 733 от 09.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 733 гр. София, 09.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500538 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна частна жалба вх. №183/19.01.2026 година о т М. Д. В. против определение № 633/30.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 272/2025 г. по описа на Окръжен съд - Видин, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като с определението си, съдът е приел, че ищецът е уведомен за цесията, с оглед разпоредбата на чл.99 ЗЗД, тъй като е можел да се запознае с депозираното уведомление относно настъпилото частно правоприемство на вземането. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор и след като няма надлежно уведомяване за цесията, тя няма действие по отношение на М. Д. В. и „Юробанк България“ АД е надлежен ответник.

Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба „Юробанк България“ АД е депозирал писмен отговор, с който моли да се потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по 1 същество е основателна по следните съображения.

Производството по гр.д. № 272/2025 г. по описа на Окръжен съд Видин е образувано по предявен от М. Д. В. иск срещу „Юробанк България“ АД за признаване за установено, в отношенията между страните, че не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 09.04.2009 година по ч.гр.д.18120/2009 година на Районен съд Видин, поради погасяване на вземането по давност.

Ответникът „Юробанк България“ АД, в отговора на исковата молба е направил възражение за наличие на договор за цесия, по силата, на който е прехвърлил вземането си на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, но към отговора договорът за цесия не е представен.

Един от основните принципи, закрепен изрично в ГПК е принципът на диспозитивното начало, проявлението на който се състои в това, че страните по производството, неговият предмет и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита /чл.6, ал.2 ГПК/, като само търсещият защита може да измени основанието и предмета на делото, но не и защитният орган. Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца, респективно молителя, очертани с молбата, с която същия сезира съда.

Спорното право определя надлежните страни, а с това и процесуалната легитимация, като правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор. Ето защо легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са носители на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. Процесуалната легитимация макар и обусловена от материалното право, засегнато от правния спор се обуславя от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Заявеното от ищеца спорно право обуславя процесуалната легитимация на ищеца и на ответника, като, с оглед диспозитивното начало ищецът е този, който въвежда правният спор като предмет на делото. Предметът на делото се предопределя от обективна и субективна страна от твърденията в исковата молба като при определяне надлежните страни, съдът изхожда при даване на правната квалификация на иска от посоченото от ищеца основание и петитум на иска, като водещото за определяне правната квалификация на иска се явяват твърденията в исковата молба, а формулирания от страната петитум следва да 2 е съответен на наведените твърдения. При несъответствие на изложените в исковата молба твърдения с формулирания петитум съдът следва да даде възможност на страната да отстрани това несъответствие и едва след дадената възможност да преценява редовността на исковата молба.

От обстоятелствата в исковата молба е видно, че е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, в който надлежната процесуална легитимация се определя от качеството страна в изпълнителния процес.

Съгласно разрешението в т.5 на ТР №1/2013 година на ОСГТК на ВКС това несъответствие, водещо до предявяване на иск срещу ненадлежна страна е нередовност на исковата молба, водещо до постановяване на недопустимо решение, който пропуск следва да бъде отстранен, чрез даване на указания за осигуряване на участието на надлежния ответник. При преценка за това кой е надлежен ответник, съдът следва да съобрази процесуалната легитимация, с оглед данните по делото за страните в изпълнителния процес, като даде възможност на ответника да представи доказателствата, посочени в отговора на исковата молба, като приложения.

Обжалваното определение следва да бъде отменено поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 633/30.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 272/2025 г. по описа на Окръжен съд - Видин, с което е прекратено производството по делото и

ВРЪЩА за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4