Решение № 5133 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5133 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100500936 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20814 от 18.11.2024г., постановено по гр.дело №71118/2023г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в е признато за установено, на основание чл.422 ГПК, че Д. В. П., ЕГН:**********, дължи на „Топлофикация София”ЕАД ЕИК:831609046, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1095,63лв.- главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., сумата 10,08 лв.- главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 10.2020 г. до м.02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.09.2023 г. - датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден апартамент находящ се в гр. София, ж.к.****, аб.№59952, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.10.2023г. по ч.гр.д.№52208/2023г. по описа на СРС, 81 с-в, като са отхвърлени исковете за сумата 247,58 лв. мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2021г. до 14.09.2023г., както и за сумата 2,85 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020г. до 14.09.2023г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 469,76 лева, разноски в исковото производство и 63,24 лева разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника 81 лева разноски за исковото производство. Решението е постановено при участието на "Нелбо" АД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението, в частта с която е отхвърлен искът за сумата 247,58 лв. мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2021г. до 14.09.2023г., е подадена в 1 законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. Жалбоподателят твърди, че съгласно общите уславия от 2016г., влезли в сила на 11.07.2016г. клиентът изпада в забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите за потребената топлинна енергия, поради което ответникът дължи претендираната мораторна лихва. Претендира отмяна на решението в обжалваната от него част и уважаване на иска с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, както и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Ответникът е подал в срок отговор на въззивната жалба на ищеца,с който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е извършено след изтичане на предвидения в ОУ 45- дневен срок за плащане. Ето защо според въззиваемия ответник и при липса на възможност да се приложи уговореното в ОУ, предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, а такава ищецът не отправил. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част и претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността на решението въззивният съд намира следното:

Съгласно чл.31, ал.1 от приложимите за процесния период Общи условия на ищеца, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: 1.на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2.на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3.по реална месечна консумация. Когато клиентите заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от Търговеца въз основа на прогнозната консумация, определена от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. По реда на чл.32, ал.1 от Общите условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество 2 топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Според чл.33, ал.1 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период- в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Клиентите имат право да правят възражения пред Продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят възраженията, като след изтичане на този срок възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд. В ал.4 на чл.33 от Общите условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2 /в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/. Върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като такава се начислява само за задълженията по общата фактура, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33- в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане цената на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. ответникът принципно не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху задълженията по общата фактура. В случая между страните не се спори, че ответникът не е заплатил задължението си за цената на доставената в имота му топлинна енергия през процесния период, а ищецът претендира обезщетение именно за период от датата на изтичане на 45-дневния срок от издаване на общата фактура.

Следва да се отбележи, че посочените в отговора на въззивната жалба решения представляват изолирана практика, която не се споделя от настоящия въззивен състав, а и не е задължителна.

Предвид изложеното претенцията и съответно- въззивната жалба на ищеца в частта относно обезщетението за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 14.09.2023г., се явява основателна.

Обжалваното решение в частта с която тази претенция е отхвърлена следва да се отмени като неправилно, а предявеният иск- да се уважи изцяло.

По разноските:

При този изход на спора обжалваното решение подлежи на отмяна и в частта, с която на ответника са присъдени разноски за исковото производство над сумата от 0,95 лева /0,48 евро/. За въззивното производство ответникът няма право на разноски, а в заповедното не е сторил такива. На ищеца следва да се присъдят още 13,72 лева /7,01 евро/ разноски за заповедното производство и 101,92 лева /52,11 евро/ разноски за първоинстанционното исково производство, освен вече присъдените от първоинстанционния съд съответно 63,24 лева и 469,76 лева, както и 62,78 евро разноски за въззивната инстанция, включително възнаграждение за защита от юрисконсулт.

3

На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20814 от 18.11.2024г., постановено по гр.дело №71118/2023г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен предявения от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК:831609046 срещу Д. В. П., ЕГН:********** иск по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 247,58 лв. мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2021г. до 14.09.2023г., както и в частта с която „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК:831609046 е осъдено да заплати на Д. В. П., ЕГН:********** разноски за исковото производство над сумата от 0,95 лева /0,48 евро/, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, че Д. В. П., ЕГН:********** дължи на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК:831609046 сумата от 247,58 лв. мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2021г. до 14.09.2023г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.10.2023г. по ч.гр.д.№52208/2023г. по описа на СРС, 81 с-в.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК:831609046 още 13,72 лева /7,01 евро/ разноски за заповедното производство и 101,92 лева /52,11 евро/ разноски за първоинстанционното исково производство, освен вече присъдените от първоинстанционния съд съответно 63,24 лева и 469,76 лева.

ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК:831609046 сумата от 62,78 евро разноски за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца"Нелбо" АД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4