Решение № 155 от 09.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Плевен, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно административно наказателно дело № 20264400600430 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.

С решение № 39/15.05.26 г., постановено по АНД № 168/25 г. РС-Червен бряг на основание чл.78а от НК признал обв. С. Ц. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 133, предл.2 вр. ч.129, ал.2 от НК за това, че:

На 01.03.2023 г. в с. ***, общ. Червен бряг, обл.Плевен, на ул. ”***”, в непосредствена близост до дом № ***, от предно дясно място в л.а. марка „***” модел *** с рег.№***, управляван от Р. Т. И., с ЕГН ********** от гр.

Червен бряг, обл. Плевен, хванал с ръце волана на автомобила, навивайки го надясно при оказаното му съпротивление чрез въздействие в противоположна посока на волана от водача Р. И. пуснал същия и въздействал, оказвайки натиск върху крака й с последващ такъв върху педала на газта, вследствие на което автомобила ускорил при което Р. И. загубила управление над автомобила, вследствие рязкото завъртане на кормилния кръг, обратно на часовниковата стрелка и се блъснала с автомобила в крайпътно дърво от ляво на пътното платно по посока на движението си, като по този начин причинил 1 на Р. Т. И. по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупването на лявата голямопищялна кост на подколенницата, което нараняване е реализирало медикобиологичния признак- „трайно за повече от три месеца затруднено движение на левия крак” и средна телесна повреда, изразяваща се в травма на главата с възможна и кратка загуба на съзнание с излив на кръв под меките мозъчни обвивки, което нараняване е реализирало медикобиологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота” - престъпление по чл. 133, предл.2, вр.чл.129, ал.2 и на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „Глоба“ в полза на държавата в размер на 511.29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/.

Недоволен от решението е останал обвиняемият, който го обжалва, като навежда доводи, че същото е неправилно. Моли въззивната инстанция да отмени решението на РС и да постанови друго, с което да го оправдае.

В о.с.з. пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура-Плевен изказва резерви по отношение, вида и размера на наказанието, както и на процедурата. Счита, че деянието следва да се квалифицира, като много по-тежко престъпление. В крайна сметка заявява, че жалбата е неоснователна.

Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Цялото наказателно производство, проведено от органите на досъдебното производство и първоинстанционния съд е изпълнено с множество нарушения, както на процесуалния, така и на материалния закон.

От показанията на пострадалата, разпитана неколкократно в хода на досъдебното производство, подкрепени от показанията на останалите свидетели се установява трайно антихуманно и противоправно поведение на обвиняемия. Същото се изразява в постоянно следене и контрол над живота йпострадалата заявява, че обвиняемият й е разпореждал с кого да се среща и с кого не, искал е от нея да провеждат видеоразговори, за да я следи къде и с кого е, нареждал й е къде да ходи и къде да работи, принуждавал я е да излиза с него въпреки нежеланието й, заплашвал я е, че ако не изпълнява желанията й ще направи така, че да уволнят майка й, че ще бие баща й , многократно я е удрял, дори е счупил зъба й. Тази цялата деятелност описана значително по2 подробно в показанията на пострадалата, съдържа изобилни доказателства за престъпления по чл.143 и 144а от НК. Отделно от това пострадалата твърди, че многократно обвиняемият я е заключвал в дома си, за да не може да излиза, което осъществява състава на престъплението по чл.142а от НК.

Неизвестно защо, всички тези действия са останали извън полезрението на прокурора, който се е съсредоточил единствено върху случилото се на 01.03.23 г. Дори и тогава той е квалифицирал неправилно извършените от обвиняемия действия описани в постановлението инициирало процедурата пред РС.

В него прокурорът твърди, че обвиняемият се качил в превозното средство управлявано от пострадалата, седнал на предна дясна седалка и въпреки желанието и молбите на приятелката си да излезе и да я остави отказал и останал в лекия автомобил. По този начин обвиняемият принудил пострадалата да претърпи нещо от личен характер, противно на волята си, като употребил за това сила, т.е. за пореден път осъществил състава на престъпление по чл. 143 от НК.

Неправилна е и квалификацията на деянието довело до причиняване на средни телесни повреди на пострадалата. В постановлението е описано, че докато последната управлявала автомобила, обвиняемият продължил да й крещи, да я заплашва и я ударил по крака. В един момент хванал с ръце волана на МПС и го навил силно надясно и натиснал крака на пострадалата, който бил върху педала на газта, като вследствие от това колата ускорила и загубила странична устойчивост. Следва да се отбележи, че съгласно становището възприето в правната теория и съдебна практика /напр. Р № 571/22.01.09 г. по н.д. 613/08 г. на трето н.о. на ВКС на РБ/ управлението е насочване на усилия и задействане на механизмите на превозното средство за промяна на неговото положение в пространството независимо дали двигателят работи, или превозното средство се движи по инерция/бива теглено. Без значение е дали лицето извършващо тези действия се намира на мястото на водача. Чести казуси са тези, при които пътникът от предната дясна седалка внезапно дръпне волана или ръчната спирачка, с което причинява ПТП. В тези случаи практиката на ВКС е категорична: с това си действие пътникът придобива качеството на „водач“, тъй като е поел контрола върху траекторията и механизмите на МПС, и носи наказателна отговорност за престъпление по 3 транспорта. Дори ако лицето се опитва да запали колата отвън, включвайки я на скорост през прозореца, и тя потегли и удари пешеходец – деецът се явява управляващ МПС, въпреки че не е седял на седалката. Аналогично е и мнението относно нарушение на ЗДП при неправилно паркиран автомобил, станал причина за ПТП, когато водачът също не е в купето.

В конкретния случай неправилно прокурорът е квалифицирал и субективната страна на деянието, приемайки, че то е извършено по непредпазливост. От данните събрани на досъдебното производство може да се направи еднозначен извод, че обвиняемият е имал желание за всеобхватен контрол над пострадалата и е доминирал връзката им. В резултат на това си желание той умишлено е въздействал върху механизмите на управление на МПС, с цел да промени траекторията му на движение. Било му е все едно какво ще последва, стига той да се демонстрира надмощието и да удовлетвори желанието си. С други думи от обективните действия на обвиняемия се извежда заключението да евентуален умисъл.

В този ред на мисли извършеното от обвиняемия в купето на автомобила осъществява състава на престъпление по чл.342, ал.3, б.“б“ от НК, за което разпоредбата на чл.78а от НК е неприложима.

От своя страна първоинстанционният съд не е обърнал внимание, че дори описаното от прокурора в постановлението, с което се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание осъществява съставите на две престъпления, което ex lege изключва приложението на този институт / чл.78а, ал.7 от НК/.

Напротив-насложил е нови процесуални нарушения неглижирайки разпоредбата на чл.266, ал.1 от НПК. Разпитал е пострадалата, но не е съобразил, че показанията й дадени на досъдебното производство са значително по-подробни и детайлни, за да ги прочете и приобщи по предвидения от закона ред. По този начин е пропуснал да събере доказателства за обемната деятелност на обвиняемия, която се различава значително от посоченото от прокурора в постановлението. Това е самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора /чл.378, ал.3 от НПК/.

Освен това доказателствата за множество престъпления съдържащи се в показанията на пострадалата, както бе изяснено и по-горе изключва 4 приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

На следващо място действайки по този начин прокурорът и РС са ограничили правата на пострадалата. Внасянето на предложение по чл.78а от НК, разглеждането и приключването от съда по този ред, при абсолютна липса на правно основание, са лишили пострадалата от възможност за участие в съдебното производство, предвид изричната забрана на чл.376, ал.3 и 4 от НПК.

С оглед гореизложеното съдът намира, че въззивната жалба е основателна, а решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а делото-да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.

Воден от горното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 551/04.06.12г.,постановено по АНД № 1286/12г. по описа на РС-Червен бряг.

ВРЪЩА делото на РС-Червен бряг за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5